4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 380
София, 10.07.2017 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и девети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1467/2017 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” – София срещу определение от съдебно заседание на 21.04.2017 г. по в. т. д. № 46/2017 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставено без уважение искането на агенцията за допускане увеличение размера на предявените искове.
Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Счита, че при постановяването му въззивният съд не е съобразил факта на допуснато процесуално нарушение от първата инстанция, което е наложило събиране на доказателства (допълнителна счетоводната експертиза) по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК, като именно с оглед на приетото във въззивното производство заключение е направено и искането за увеличение размера на претенциите.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – моли за оставянето й без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 16.06.2017 г. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна. Доколкото е насочена срещу преграждащо въззивно определение, същата е допустима, но разгледана по същество – е неоснователна.
За да остави без уважение искането на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” – София за допускане увеличение цената на предявените срещу [фирма], [населено място] искове, въззивният съд е приел, че същото е направено извън установения в чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК преклузивен срок – до приключване на съдебното дирене в първата инстанция. Като неоснователно решаващият състав е преценил позоваването от страна на агенцията-въззивник на т. 9 от Тълкувателно решение № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, отчитайки действащата понастоящем норма на чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК и постановките на Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК, в които е разяснено в кои случаи е приложимо посоченото от агенцията тълкувателно решение.
Определението е неправилно.
Действително, императивната норма на чл. 214, ал.1, изр. 3 ГПК установява преклузивен срок за допускане изменение размера на предявения иск – до приключване на съдебното дирене в първата инстанция. При прилагането на същата, обаче, следва да бъдат съобразени и разпоредбите на чл. 266, ал. 1 и ал. 3 ГПК, въвеждащи изключение от правилото, че във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства и да искат събиране на доказателства, а именно – когато не са могли да посочат новите обстоятелства или поисканите доказателства не са им допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. В хипотезата, когато първостепенният съд неоснователно е отказал допускането на експертиза, касаеща установяване размера на претенцията, страната обективно не е могла да посочи свързаните с това обстоятелства и да поиска неговото увеличение в предвидения в закона преклузивен срок. Ето защо, ако въззивната инстанция прецени за осъществени предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК и допусне поисканото във връзка с размера на претенцията доказателство, на страната следва да се предостави съответно и възможността да направи увеличение на иска, т. е. да упражни правото си, което не е могла да упражни в предвидения в закона срок единствено поради процесуално нарушение на съда. В противен случай би се стигнало до неоправдано засягане на правата й (с оглед преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо по отношение непредявената част от същото спорно право, когато искът не е заявен като частичен) и би се обезсмислило изобщо обжалването на първоинстанционния акт поради допуснато процесуално нарушение във връзка със събирането на доказателства относно размера на претенцията.
В посочения смисъл е и формираната понастоящем практика на ВКС – както определение № 21 от 08.01.2014 г. по ч. гр. д. № 7503/2013 г. на ІV г. о., на което се позовава частният жалбоподател, така и постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 842 от 15.07.2011 г. по гр. д. № 307/210 г. на ІV г. о., на което се позовава ответникът по частната жалба. В последното е прието, че възможността за изменение на иска е изключена пред въззивната инстанция в случай, че ищецът още по време на първоинстанционното производство е узнал за обстоятелствата, променящи размера на претендираното вземане, което е в съответствие и с предвидените в чл. 147 и чл. 266, ал. 1 ГПК забрани за несвоевременно посочване на нови факти. От отговора на обусловилия допускането на касационното обжалване въпрос следва, че в обратната хипотеза – когато в първоинстанционното производство ищецът не е могъл да узнае тези обстоятелства, изменението на размера на иска пред въззивната инстанция е допустимо. Това разбиране на съдебния състав личи и от изложените от него съображения по съществото на спора за това, че действителните размери на претендираните от ищцата обезщетения са й станали известни от допуснатото по нейно искане и прието от първоинстанционния съд заключение на тройна оценителна експертиза, като не се твърди и няма данни да е съществувала процесуална пречка до приключване на съдебното дирене в първата инстанция да бъде заявено увеличение на иска. Ето защо, настоящият състав намира за неоснователно позоваването от страна на ответника на посоченото решение.
С оглед изложените съображения, постановеното от Пловдивски апелативен съд определение е неправилно и следва да бъде отменено, а искането на ищеца Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” за допускане увеличение на предявените искове – уважено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от съдебно заседание на 21.04.2017 г. по в. т. д. № 46/2017 г. на Пловдивски апелативен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА увеличение размера на предявените от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” – София срещу [фирма], [населено място] главен иск с правно основание чл. 57, ал. 2 във връзка с чл. 55, ал.1, пр. 2 ЗЗД и евентуален иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, като същите се считат предявени за сумата 380 160.65 лв.
ВРЪЩА делото на Пловдивски апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: