О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 269
София, 07.05.2019 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на трети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2627/2018г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователна компания „Л. И.” АД, гр. София срещу решение № 1045 от 30.04.2018 г. по гр. д. № 1178/2018 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която предявените от Невен Ф. Д. и С. Ф. Д., двамата от с. Средковец, обл. Шумен, срещу дружеството-касатор искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) са уважени за разликата над 70 000 лв. до 100 000 лв.
Касаторът поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Изразява несъгласие с извода на въззивната инстанция за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалото лице, като счита, че същият е в противоречие със становището на вещите лица от допуснатите комплексни експертизи, според които, при поставен предпазен колан получените от пострадалата травми биха били по-малко и по-леки.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касационното обжалване е аргументирано с твърдението, че въззивният акт съдържа произнасяне по следния значим за изхода на делото въпрос: „Следва ли в рамките на провеждано доказване относно вида на получените травматични увреждания и при отрицателен отговор от страна на експертите за невъзможност да се прогнозира и даде положителен отговор какви биха били травмите при поставен колан, да се приема, че неизползването на обезопасителен колан не е довело до леталния изход, след като е налице заключение, че травмите биха били по-малко на брой, с различна локация и с по-лека степен“.
По отношение на така поставения въпрос се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК).
Ответниците по касация – Невен Ф. Д. и С. Ф. Д., двамата от с. Средковец, обл. Шумен, изразяват становище за недопускане на касационния контрол, респ. за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор от 18.10.2018 г. Претендират присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Софийски апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната от Застрахователна компания „Л. И.” АД негова част, с която предявените от Невен Ф. Д. и С. Ф. Д. искове по чл. 226, ал. 1 КЗ )отм.) са уважени за сумата от по 100 000 лв. на всеки от ищците. Поради това, че първоинстанционното решение не е обжалвано за присъдените суми до размер на 70 000 лв. и че в жалбата на застрахователното дружество не са релевирани оплаквания във връзка с фактическия състав за ангажиране отговорността му, въззивният съд е счел, че следва да се произнесе само по спорните въпроси – за наличието, респ. обема на съпричиняването от страна на пострадалото при произшествието лице и за размера на дължимите на ищците застрахователни обезщетения с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
При преценката относно съпричиняването на вредоносния резултат, след задълбочено обсъждане на заключенията на първоначалната и повторната комплексни експертизи (автотехническа и медицинска), въззивната инстанция е приела, че безспорният факт на непоставен предпазен колан не може да обоснове категоричен извод за причинна връзка между така допуснатото нарушение на ЗДвП и настъпилата смърт на пострадалата. Това свое становище съдебният състав е аргументирал с изразеното от вещите лица от първоначалната експертиза мнение, че с оглед сложния механизъм на произшествието и реализирания удар на автомобила в бетонен водоскок с висока кинетична енергия, дори и с поставен колан би се стигнало до увреждане на органите от гръдния кош и коремната кухина, а също и до счупвания на ребрата в други зони (по линията на колана), които травми именно, според протокола за аутопсия, са причината за смъртта на пострадалата. Според въззивния съд, допуснатата повторна комплексна експертиза не е достигнала в решаващите си констатации до различно заключение относно характера и вида на травмите и сложния механизъм на произшествието, както и че същата не е дала положителен отговор на въпроса дали при поставен предпазен колан част от травмите и кои от тях биха били изключени, а само е допуснала възможността те да са по-малко на брой или с по-малка тежест. С оглед на това е направен извод, че нарушението на правилата за движение от наследодателката на ищците, изразяващо се в непоставен колан, обективно не е допринесло за настъпване на вредоносния резултат.
По отношение на втория спорен въпрос – за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд е приел, че с оглед конкретните икономически условия в страната към датата на произшествието (2014 г.), възрастта на починалата и на ищците и безспорно установения от събраните по делото гласни доказателства факт на привързаност и близост между тях и болезнено преживяване от страна на ищците на загубата на тяхната майка като единствен техен родител, отгледала ги сама поради ранната смърт на бащата, присъденото от първата инстанция обезщетение в размер на сумата 100 000 лв. съответства на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Начинът, по който е формулиран, сочи, че поставеният от касатора въпрос не е правен, а фактически, поради което същият не може да бъде определен като обусловил изхода на конкретното дело по смисъла на разясненията, дадени в задължителната съдебна практика – т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Отговорът на този въпрос предполага проверка на правилността на извода на въззивната инстанция дали при конкретния механизъм на произшествието неизползването на предпазен колан от страна на пострадалото лице е допринесло за смъртта му. Такава проверка обаче може да бъде осъществена само при вече допуснат касационен контрол, но не и в производството по допускането му. Следва да се отбележи също, че изводът за значението на поставения предпазен колан е направен въз основа на заключенията на двете комплексни експертизи, като преценката за това дали да бъде възприето или не и кое заключение да бъде възприето, е в изключителните правомощия на въззивния съд като инстанция по съществото на спора. Поради това, доколкото поставеният от касатора въпрос съдържа в себе си несъгласието на страната с така извършената от решаващия състав преценка, същият е относим към правилността на обжалваното решение и не може да бъде определен нито като отговарящ на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, нито като въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Независимо от изхода на делото, искането на ответниците по касация за присъждане на разноски е неоснователно, тъй като липсват доказателства за извършването на такива.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1045 от 30.04.2018 г. по гр. д. № 1178/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: