Определение №377 от 15.6.2018 по тър. дело №461/461 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 377
София, 15.06.2018 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 461/2018
година

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. П. Р. от [населено място] срещу решение № 2240 от 01.11.2017 г. по в. гр. д. № 1486/2017 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-18 състав решение № 778 от 06.02.2017 г. по гр. д. № 15587/2015 г. за отхвърляне на предявения от касаторката срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 226 КЗ (сега отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 12.10.2015 г. пътно-транспортно произшествие за разликата над 100 000 лв. до пълния претендиран размер от 200 000 лв.
Касаторката поддържа, че въззивното решение е неправилно на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основното й оплакване е във връзка с присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди, за който твърди, че е несправедлив, тъй като не е съобразен с конкретните данни по делото за претърпените от нея душевни страдания и с възприетите в съдебната практика критерии за справедливост.
Допускането на касационното обжалване е аргументирано с твърдението, че въззивинят съд се е произнесъл по значим материалноправен въпрос – за приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, който въпрос е решен в отклонение от задължителната съдебна практика – ППВС № 4/68 г., както и че решаването му е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът – [фирма], [населено място] – не заявява становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част, с която искът на Н. П. Р. от [населено място] по чл. 226 КЗ (сега отм.) е уважен за сумата 100 000 лв. и е отхвърлен за разликата до 200 000 лв., въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция относно осъществяването на всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника [фирма] за причинените на ищцата неимуществени вреди като резултат от смъртта на съпруга й Л. И. Р. при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 12.10.2015 г. по вина на водач на автомобил, застрахован за риска „Гражданска отговорност” в ответното дружество. Приел е за справедливо определеното от първата инстанция обезщетение от 100 000 лв., като е съобразил: възрастта на починалия (навършени седемдесет години); общественото му положение; близките отношения, които ищцата е имала с него; изживените от същата страдания от внезапно настъпилата смърт на съпруга си; обществено-икономическите условия в страната и лимита на застрахователното покритие към деня на увреждането.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставеният от касаторката материалноправен въпрос е от значение за изхода на спора, но по отношение на него не е осъществено нито едно от поддържаните основания. Този въпрос не би могъл да бъде определен като такъв от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, доколкото по същия е налице задължителна съдебна практика. Пленумът на Върховния съд е дал подробни указания по тълкуването и приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД в Постановление № 4 от 1968г., които указания не са изгубили своето значение и понастоящем. В същия смисъл е и формираната по реда на чл. 290 ГПК задължителна практика на Върховен касационен съд.
В случая въззивният съд не се е отклонил от тази практика. Напротив, именно в съответствие с нея решаващият състав е съобразил всички специфични за делото обстоятелства, които са относими към преценката за обема на претърпените от ищцата неимуществени вреди и съответно за размера на дължимото за тях обезщетение. Що се отнася до правилността на извършената от съда преценка, то този въпрос не може да мотивира допускането на касационното обжалване, тъй като е относим към обосноваността на акта и съответно към основанията за касационен контрол по чл. 281, т. 3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2240 от 01.11.2017 г. по в. гр. д. № 1486/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top