О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 142
София, 26.02.2018 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1958/2017 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура”, [населено място] против определение № 110 от 16.03.2017г. по в. т. д. № 41/2017 г. на Бургаски апелативен съд. С обжалвания акт е оставена без уважение подадената от Агенцията частна жалба срещу определение № 1154 от 25.10.2016 г. по т. д. № 789/2012 г. на Бургаски окръжен съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което същата е осъдена да заплати на [фирма], [населено място] разноски по делото в размер на сумата 2000 лв.
По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. Приложено е и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално недопустима.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК (редакция към датата на подаване на частната касационна жалба) по отношение на търговските дела, каквото е и настоящото, това са решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. Именно тази хипотеза е налице в конкретния случай, тъй като предявените от Агенция „Пътна инфраструктура”, [населено място] срещу ответника [фирма], [населено място] обективно евентуално съединени искове са с цена под установения в закона минимален размер: исковете за главница са с цена 12 000 лв., а акцесорните искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – с цена 3039.68 лв. Ето защо, касационният контрол върху постановеното въззивно определение е недопустим.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура”, [населено място] против определение № 110 от 16.03.2017г. по в. т. д. № 41/2017 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването му на частния касатор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: