О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
София, 26.01.2017 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 63/2017
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 501 от 21.10.2016 г. по ч. в. гр. д. № 674/2016 г. на Пловдивски апелативен съд. С обжалвания акт е потвърдено постановеното от Хасковски окръжен съд протоколно определение от 12.09.2016 г. по т. д. № 40/2016 г., с което производството по това дело е прекратено на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.
Частният касатор поддържа, че атакуваното определение е неправилно на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че въззивният съд изобщо не е изложил съображения по заявените в частната жалба оплаквания и представените в тяхна подкрепа доказателства. Според касатора, решаващият състав не е отчел факта, че причина за неявяването на пълномощника му в съдебно заседание е неговата служебна ангажираност по друго дело. Освен това, счита, че съдът неоснователно е игнорирал демонстрираната от ищеца процесуална активност и категорично желание и интерес от водене на делото, както и сключената между страните спогодба.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Допустимо ли е прекратяване на производството по делото на основание чл. 238, ал. 2 ГПК при условие, че между страните преди първото заседание по делото е постигната и подписана спогодба за уреждане на спора; 2. Представлява ли прекратяването на делото с обжалваното определение ограничаване на правото на ищеца по чл. 78, ал. 9 ГПК”. По отношение на така поставените въпроси се поддържа, че се решават противоречиво от съдилищата (чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК), а при условията на евентуалност – че решаването им е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК).
Ответникът – [фирма], [населено място], [община] бани, област Х. – не заявява становище по частната касационна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по делото, въззивният съд е преценил за осъществени предпоставките за упражняване от страна на ответника на едно от алтернативно предвидените в чл. 238, ал. 2 ГПК права, а именно – за прекратяване на образуваното срещу него исково производство. Този извод е формиран на база приетите от съда за безспорно установени обстоятелства, че: ответникът е депозирал отговор на исковата молба, копие от който е връчен на ищеца с указание за последиците по чл. 238, ал. 2 ГПК; ищецът не е депозирал допълнителна искова молба и не се е явил в проведеното на 12.09.2016 г. първо съдебно заседание, за което е бил редовно уведомен на 05.07.2016 г., като не е поискал делото да се гледа в негово отсъствие; ответникът е направил изрично искане за прекратяване на производството по делото на основание чл. 238, ал. 2 ГПК. Неподаването на допълнителна искова молба и неявяването в първото съдебно заседание е преценено като процесуално бездействие от страна на ищеца, пораждащо правото на ответника да иска прилагане последиците на чл. 238, ал. 2 ГПК.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Достатъчно основание за това е обстоятелството, че и двата поставени въпроса нямат характер на обуславящи изхода на конкретното дело, в какъвто смисъл са разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Видно от мотивите на обжалвания акт, съдът изобщо не е обсъждал твърдението на жалбоподателя за подписана между страните спогодба. Затова и поставеният в тази връзка въпрос е напълно ирелевантен за формирания от въззивната инстанция извод за наличие на предпоставките по чл. 238, ал. 2 ГПК. Общото изискване по чл. 280, ал. 2 ГПК отсъства и по отношение на втория въпрос. Освен, че не е предмет на произнасяне във въззивното определение, този въпрос е заявен само теоретично и решаването му е без всякакво значение за изхода на спора.
Отделно от изложеното, не са налице и заявените основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. От една страна, представените съдебни актове не представляват съдебна практика, релевантна за преценката по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по смисъла на т. 3 от посоченото тълкувателно решение, тъй като не съдържат произнасяне по поставените от частния касатор въпроси. От друга страна, разпоредбата на чл. 238, ал. 2 ГПК, в която са установени предпоставките за постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на производството по делото по искане на ответника, е напълно ясна и не поражда необходимост от разкриване на точния й смисъл от касационната инстанция, с оглед правилното й прилагане. Поради това, не може да се счете, че е осъществено и евентуално поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 501 от 21.10.2016 г. по ч. в. гр. д. № 674/2016 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: