5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 412
С., 09.07.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на трети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
П. Х.
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2948/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение № 1261 от 11.06.2014 г. по т. д. № 770/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Монтански окръжен съд решение от 13.12.2013 г. по гр. д. № 187/2013 г. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от дружеството-касатор срещу [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено несъществуването на ипотечно право, учредено с договор от 28.07.2011 г., обективиран в нотариален акт № 8, том ІІІ, рег. № 2516, дело 294 от 2011 г. на нотариус Я. Я. Ц., рег. № 579 на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд – Монтана.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като е постановено при отсъствие на предпоставките за решаване на спора по същество, произтичащо от неправомерния отказ на съда да спре производството по делото, с оглед предявения по-късно срещу същите ответници иск по чл. 134 във връзка с чл. 135 ЗЗД за обявяване на процесния договор за ипотека за относително недействителен. Релевирано е оплакване и за неправилност на обжалвания акт с твърдението за допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Според касатора, решаващият състав не е приложил правилото на чл. 88, ал. 2 ЗЗД за обратно действие на развалянето на договора за продажба на процесния имот, сключен между ответника [фирма], [населено място] и третото лице-помагач [фирма], [населено място], с което обосновава становището си за недействителност на процесната ипотека, учредена по време на действието на посочения договор за продажба, доколкото нейният учредител [фирма] не се легитимира като собственик на имота (чл. 167, ал. 3 ЗЗД).
Като значим за допускането на касационния контрол, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът: „Когато при сключване на договор за ипотека ипотекарният длъжник се легитимира като собственик на ипотекирания имот с договор за продажба, който впоследствие е развален поради неизпълнение, рефлектира ли върху валидността на договора за ипотека, респ. на учреденото с него право, отпадането с обратна сила на правото на собственост на ипотекарния длъжник в контекста на изискването по чл. 167, ал. 2 ЗЗД”. По отношение на този въпрос се поддържа, че е „от значение за точното прилагане на закона съгласно чл. 280, т. 3 ГПК”.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] (правоприемник на първоначалния ответник [фирма], [населено място]) – оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за недопускането й до разглеждане по съображения, изложени в писмен отговор от 12.09.2014 г.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] и третото лице-помагач на ищеца [фирма], [населено място] – не заявяват становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено несъществуването на ипотечно право, учредено с договор от 28.07.2011 г., обективиран в нотариален акт № 8, том ІІІ, рег. № 2516, дело 294 от 2011 г. на нотариус Я. Я. Ц., рег. № 579 на Нотариалната камара, въззивният съд е приел, че в полза на ответната банка е възникнало валидно ипотечно право, което се е запазило и след последвалата продажба на ипотекирания имот в полза на ищеца [фирма], [населено място]. Този извод е формиран с оглед безспорния по делото факт, че ипотеката е учредена по време на действието на договора за продажба от 13.04.2009 г., сключен между ответника [фирма], [населено място] и третото лице-помагач [фирма], [населено място], т. е. сключен е от собственика на имота, с което е спазено изискването на чл. 167, ал. 3 ЗЗД. Изцяло е споделено становището на първата инстанция, основано на разпоредбата на чл. 88, ал. 2ЗЗД, че последващото разваляне на този договор по съдебен ред не засяга правата на ипотекарния кредитор (явяващ се трето лице по смисъла на посочената норма, доколкото не е страна по разваления договор), тъй като вписването на исковата молба по чл. 87, ал. 3 ЗЗД (22.11.2011 г.) е извършено след учредяването на ипотеката на 28.07.2011 г. В подкрепа на този свой извод въззивният съд се е позовал и на задължителната за него практика на ВКС – постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 414 от 29.10.2012 г. по гр. д. № 222/2012 г. на І г. о.
Като неоснователно е преценено оплакването във въззивната жалба за недобросъвестност на банката като трето лице, в чиято полза е учредена ипотеката. Според съдебния състав, в случая въпросът за добросъвестността може да се постави единствено на плоскостта на вписването на договора за ипотека и на исковата молба за разваляне на договора, с който учредителят й е придобил правото на собственост върху ипотекирания имот, но не и с оглед на други обстоятелства като твърдяното от ищеца, че банката-кредитор е била недобросъвестна поради знанието й относно факта, че цената по първия договор за продажба не е била платена.
По отношение направеното от въззивника искане за спиране на производството по делото предвид предявения от него срещу същите ответници иск по чл. 134 във връзка с чл. 135 ЗЗД за признаване на договора за ипотека за относително недействителен, съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, доколкото така предявеният нов иск не е от значение за настоящото производство, а напротив – с оглед твърдението за недействителност на процесната ипотека, от което се извежда несъществуването на ипотечното право, именно настоящото производство е от значение за правилното решаване на спора по иска по чл. 134 във връзка с чл. 135 ЗЗД.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, достатъчно за което е ненадлежното заявяване на единственото поддържано основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно задължителните указания по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посоченото основание включва две кумулативни предпоставки – „точното прилагане на закона и развитието на правото”. В случая, обаче, с твърдението на касатора, че поставеният от него материалноправен въпрос е от значение само „за точното прилагане на закона”, релевираното от него основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е непълно и поради това не поражда задължение за касационната инстанция да извърши преценка относно наличието му.
Отделно от това, не може да се счете, че посоченото основание е и осъществено. Отговор на формулирания в изложението въпрос вече е даден в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 414 от 29.10.2012 г. по гр. д. № 222/2012 г. на ВКС, І г. о., имащо задължителен за долустоящите инстанции характер. В същото е прието, че когато ипотеката е вписана преди исковата молба по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, правата на ипотекарния кредитор са противопоставими на ищеца по този иск, ако бъде уважен, което произтича от реда на вписване и от нормата на чл. 88, ал. 2 ЗЗД. Поради това, че изцяло възприема посоченото правно разрешение (съобразено и от въззивния съд), настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Касационният контрол не би могъл да бъде допуснат и поради вероятна недопустимост на въззивния акт. Неоснователно е твърдението на касатора, че предявеният от него срещу същите ответници иск за обявяване на договора за процесната ипотека за относително недействителен е преюдициален по отношение на настоящия спор. Обосновано и законосъобразно е застъпеното в тази връзка становище на решаващия състав за обратна зависимост между двете искови производства. За да се произнесе по настоящия иск, съдът следва да установи дали процесният договор е недействителен, което, от своя страна, ще има значение за правилното решаване на спора по заведения по-късно иск с предмет установяване на същия договор за относително недействителен.
Поради всички изложени съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1261 от 11.06.2014 г. по т. д. № 770/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: