О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 276
София, 24.04.2019 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 911/2019 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Г. Г. от гр. Сливен срещу определение от 29.01.2019 г. по в. гр. д. № 157/2018 г. на Софийски апелативен съд за спиране на производството по делото.
Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното определение е неправилно. Оспорва извода на съда за наличие на основание за спиране на производството по делото по съображения, че от представените по делото доказателства не се установява да е открито производство по несъстоятелност на ответника по предявения иск с правно основание чл. 226 ЗК (отм.) – ЗК „О.” АД. Счита, че назначаването на временен ликвидатор, отразено на страницата на Комисията за финансов надзор, не доказва откриването на такова производство.
Ответникът по частната жалба – Застрахователна компания „О.” АД – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество – същата е и основателна.
За да постанови спиране на производството по в. гр. д. № 157/2018 г. по реда на чл. 637, ал. 1 ТЗ, въззивният съд е приел, че по отношение на ответника по предявения иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) – „ЗК О.” АД, регистрирано в Република К., е открито производство по несъстоятелност, без да излага конкретни съображения в подкрепа на този свой извод.
Определението е неправилно.
Изводът на въззивния съд, че по отношение на „ЗК О.“ АД е открито производство по ликвидация /несъстоятелност/ не се подкрепя от данните по делото. Видно от вписванията и обявяванията в търговския регистър за клона на застрахователното дружество, служебно известни на съда по чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, кипърското застрахователно дружество е с окончателно отнет лиценз поради непокриване на капиталовите изисквания за платежоспособност. На 10. 08. 2018 г. на дружеството е назначен временен ликвидатор, който поема и контролира всички имуществени и законни права, на които компанията има право или изглежда, че има право. Назначаването, на основание чл. 31 от Закона за моторните превозни средства от 2000 г. (застраховка „Гражданска отговорност”) на Република К., на временния ликвидатор от Фонда за застраховане на МПС в Република К. е във връзка с подадено заявление за прекратяване и ликвидация на застрахователната компания, поради несъстоятелност, тъй като процентът на неуредените задължения по застрахователни полици от клас „Гражданска отговорност” е 90 % от общата сума на неуредените задължения на компанията.
От посочените факти се налага изводът, че: лицензът на кипърското застрахователно дружество е отнет; на същото е назначен временен ликвидатор; подадена е молба за откриване на производство по ликвидация /несъстоятелност без право на оздравяване/ на дружество, но по нея няма произнасяне от компетентния съд на Република К.. Следва да се има предвид, че процедурата по отнемане на лиценз, която е приключила, предхожда производството по ликвидация и по своята същност не представлява откриване на производство по ликвидация спрямо застрахователното дружество. Назначаването на временния ликвидатор е от значение за представителната власт по отношение на дружеството с отнет лиценз, но същото не се приравнява на решение за откриване на производство по ликвидация. Приложението на разпоредбата на чл. 624, ал. 1 КЗ, съгласно която решението за откриване на производство по ликвидация и несъстоятелност на застраховател, получил лиценз в друга държава членка, поражда действие в Република България от момента, в който има действие за съответната държава, и на разпоредбата на чл. 274 от Директива 2009/138/ЕО от 25. 11. 2009 г., предвиждаща че решението за откриване на производство за ликвидация на дадено застрахователно предприятие, производството за ликвидация и неговите последици са регламентирани от правото, приложимо в държавата-членка по произход, е обусловено от постановяване на решение за откриване на производство по ликвидация /несъстоятелност/ спрямо кипърското застрахователно дружество. Доколкото такова не е налице, не може да се приеме, че въз основа на цитираните разпоредби спрямо заведените в България срещу кипърския застраховател искове следва да бъде приложен чл. 220 от Закона за дружествата на Република К., съгласно който с факта на издаване на разпореждане за ликвидация или назначаването на временен ликвидатор се спират всички производства против застрахователното дружество.
С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че не е налице основание за спиране на производството по делото, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено, като делото бъде върнато на Софийски апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 29.01.2019 г. по в. гр. д. № 157/2018 г. на Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: