Определение №403 от 9.7.2015 по търг. дело №2863/2863 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 403
София, 09.07.2015 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на трети юни две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2863/2014 година

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 171 от 24.06.2014 г. по в. т. д. № 29/2014 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 168 от 28.11.2013 г. по т. д. № 691/2012 г. на Великотърновски окръжен съд. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от дружеството-касатор срещу [фирма], [населено място] иск за заплащане на сумата 61 512 лв., представляваща равностойността на 233 000 кг хлебна пшеница по чл. 8 от договор за съвместна дейност от 15.09.2006 г.
В касационната жалба се поддържа неправилност на обжалвания акт поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неоснователен отказ да бъде допуснато исканото в хода на първоинстанционното производство изменение на иска от такъв за присъждане на неустойка за неизпълнение на процесния договор на иск за реално изпълнение на същия чрез предаване на уговореното количество хлебна пшеница. Касаторът излага подробни съображения за наличие на предпоставките по чл. 214 ГПК, като обосновава допустимостта на изменението на иска с твърдението, че в случая не се касае за предявяване на нов иск чрез едновременно изменение на основанието и петитума на исковата молба, тъй като основанието е едно и също – неизпълнение на договорно задължение, а се променя само отправеното до съда искане. Релевирани са оплаквания и срещу отказа да бъде уважено направеното от ответника възражение срещу разглеждането на делото по общия ред, както и срещу дадената от въззивната инстанция правна квалификация на възникналото между страните правоотношение като такова от договор за съвместна дейност, а не от договор за изработка.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя като значими за допускане на касационното обжалване въпросите: „1. Допустимо ли е преминаване в течение на производството пред първата инстанция от иск за парично вземане към иск за реално изпълнение; 2. При направено искане в първото съдебно заседание за промяна на петитума, без да се изменя основанието, има ли съдът право на преценка дали да допусне изменение на петитума; 3. Налице ли е съществено процесуално нарушение, когато търговски спор се разглежда по общия ред при наличие на своевременно направено възражение за разглеждане по реда на Глава ХХХІІ; 4. Представлява ли договорът от 15.09.2006 г. договор за дружество по чл. 357 и сл. ЗЗД или същият представлява договор за изработка; 5. Налице ли е нарушение на правилата досежно изменението на иска при преминаването в течение на производството пред първата инстанция от иск за парично вземане към иск за реално изпълнение”.
По отношение на първите два въпроса се твърди противоречие с практиката на ВКС, съответно: по първия въпрос – с решение от 07.07.2006 г. по гр. д. № 529/2005 г. на І т. о., а по втория въпрос – с Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 300 от 13.03.2003 г. по гр. д. № 205/2002 г. на ІV г. о. и решение по гр. № 557/2009 г. на ІV г. о. По отношение на останалите три въпроса се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение по съображения, изложени в писмен отговор от 16.09.2014 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск за заплащане на сумата 61 512 лв., представляваща равностойността на 233 000 кг хлебна пшеница по чл. 8 от договор за съвместна дейност от 15.09.2006г., въззивният съд е приел, че претенцията е неоснователна, тъй като в случая не съществува възможност за ангажиране отговорността на страните една към друга за неизпълнение на процесния договор. Този извод е аргументиран с вида на договора като такъв за дружество по чл. 357 ЗЗД, при който страните са равнопоставени и поетите от тях задължения не са насрещни, което изключва съответно и възникването на насрещни вземания между тях докато дружеството съществува. Изразено е разбирането, че едва с прекратяване на дружеството, каквото в случая е настъпило с изтичането на уговорения срок (в края на селскостопанската 2006-2007 г., т. е. към 01.10.2007 г.), съдружниците могат да искат внесения дял, направените разноски и да претендират вредите, претърпени във връзка с дружествените работи. Доколкото претенцията за процесната сума не е последица от прекратяване на неизпълнения договор за дружество, същата е счетена за неоснователна. Решаващият състав не е споделил извода на първостепенния съд, че процесният договор от 15.09.2006 г. представлява по своята същност договор за изработка, като, тълкувайки отделните уговорки в него във връзка една с друга и с оглед смисъла на целия договор и неговата цел, е преценил, че същият представлява договор за дружество по смисъла на чл. 357 ЗЗД, оформен като договор за съвместна дейност.
Като неоснователно въззивният съд е счел оплакването за допуснато процесуално нарушение поради отказа на първата инстанция да допусне исканото изменение на иска, споделяйки извода, че в случая не се касае само за промяна на петитума на предявения иск, а за едновременно изменение и на основанието му, т. е. че с искането за присъждане на пшеницата, вместо на равностойността й, всъщност е предявен един съвсем нов иск.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като по отношение на поставените въпроси не е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. По отношение на въпросите, свързани с недопуснатото изменение на иска (№ 1, № 2 и № 5), отсъствието на посоченото императивно изискване произтича от обстоятелството, че различният отговор на тези въпроси не би довел до промяна на правния резултат. С оглед приетото от решаващия състав, че поради спецификата на договора за гражданско дружество, изразяваща се в това, че поетите с него задължения не са насрещни и страните не могат да претендират една от друга изпълнението им, неоснователна би била както претенция за присъждане равностойността на пшеницата, която е следвало да бъде произведена в резултат на общата стопанска дейност, така и претенция за реалното й предаване. Следователно, дори и да е допуснато исканото от ищеца изменение на иска, спорът би приключил по същия начин – с отхвърляне на претенцията. Ето защо, така поставените въпроси не могат да бъдат определени като обуславящи изхода на конкретното дело по смисъла на разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Общият селективен критерий не е налице и по отношение на останалите два въпроса (№ 3 и № 4), доколкото същите са относими към правилността на въззивното решение. Съдържащото се в тези въпроси твърдение на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение поради неуважаване възражението на ответника за разглеждане на делото по реда на Глава ХХХІІ от ГПК, както и несъгласие с приетата от въззивната инстанция правна квалификация на процесния договор, характеризира същите като оплаквания за неправилност на обжалвания акт, която, обаче, е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за касация, а не основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й. Освен това, изводът, че не е обуславящ, по отношение на въпрос № 3 следва и от липсата на произнасяне по него във въззивния акт.
С оглед изложените съображения за отсъствие на задължителното условие по чл. 280, ал. 1 ГПК, касационният контрол не следва да бъде допуснат, без да е необходимо да се изследва наличието на заявените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 171 от 24.06.2014 г. по в. т. д. № 29/2014 г. на Великотърновски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top