О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 201
София, 02.04.2018 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2425/2017г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. П. К. от [населено място] срещу решение № 1551 от 04.07.2017 г. по в. гр. д. № 2157/2017 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която, след частична отмяна на постановеното от Софийски градски съд, ГО, І-12 състав решение № 1163 от 23.02.2017 г. по гр. д. № 2385/2016 г. предявеният от касатора срещу Застрахователно акционерно дружество [фирма], [населено място] иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 12.10.2014 г. е отхвърлен за разликата от 15 000 лв. до пълния претендиран размер 40 000 лв., както и в частта, с която в полза на застрахователното дружество са присъдени разноски за първоинстанционното производство в размер на сумата 2 228.33 лв.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Изразено е несъгласие с размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от процесното пътно-транспортно произшествие. Касаторът твърди, че въззивният съд не е взел предвид в достатъчна степен конкретните обективно настъпили вреди, че мотивите му са непълни и неубедителни и че не е съобразил съдебната практика при аналогични случаи. Релевира оплакване и във връзка с присъденото на ответника юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство, като счита, че същото е определено в нарушение на нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК, която е следвало да бъде приложена в новата й редакция (ДВ, бр. 8/24.01.2017г.), доколкото към датата на постановяване на решението на Софийски градски съд изменението на закона вече е било в сила.
В изложението по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК касаторът моли за допускане на касационното обжалване по съображения, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС във връзка с определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, обективирана в ППВС № 4/68 г. и в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения: решение № 83 от 06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ІІ т. о., решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011г. на ІІ т. о. и решение № 75 от 16.09.2013 г. по т. д. № 1150/2011 г. на ІІ т. о. Поддържа, че „от важно значение за точното прилагане на закона“ е изясняването и на въпроса: „Към кой момент следва да се преценяват юрисконсултските разноски: към момента на представянето на направения списък пред съда или към момента на постановяване на решението“.
Ответникът по касация – Застрахователно акционерно дружество [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на предпоставките по чл. 280 ГПК, респ. за оставяне на жалбата без уважение, по съображения в писмен отговор от 14.09.2017 г. Претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е споделил извода на първата инстанция за наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на ответния застраховател по реда на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за причинените на ищеца неимуществени вреди от получените от него травматични увреждания в резултат от пътно-транспортно произшествие на 12.10.2014 г. С оглед вида на уврежданията – разкъсване на сухожилието на четириглавия мускул на дясното бедро в областта на коляното и счупване на латералния кондил на дясната бедрена кост в областта на коляното, претърпените три хирургически интервенции, продължителността на възстановителния процес, установеният при личен преглед на ищеца намален обем на движение на дясната колянна става при свиване от 90 градуса, при норма 150 градуса, сочещ на невъзможност за клякане, както и предвид възрастта на пострадалия, решаващият състав е преценил, че справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД се явява обезщетение в размер на сумата 40 000 лв. Отчитайки обаче факта, че застрахователят вече е заплатил на ищеца извънсъдебно 25 000 лв., е счел, че искът следва да бъде уважен за сумата 15 000 лв. и отхвърлен за разликата до присъдения от първата инстанция размер 40 000 лв.
Като основателна Софийски апелативен съд е преценил и въззивната жалба в частта за присъденото на застрахователното дружество юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство. Приел е, че доколкото към датата на съдебното заседание пред Софийски градски съд, когато е приключило разглеждането на делото (26.01.2017г.), изменението на чл. 78, ал. 8 ГПК все още не е било в сила, юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено върху материалния интерес и възлиза на сумата 2 180 лв., а не на присъдената от първата инстанция сума 100 лв.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационния контрол е аргументирано с оплаквания за неправилността на въззивното решение поради противоречието му с практиката на ВС и ВКС. Касаторът не е изпълнил, обаче, задължението си да формулира конкретен правен въпрос, по отношение на който да бъде извършена преценка както за общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, т. е. дали същият е обусловил изхода на делото, така и на заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (предходна редакция). Поради това и доколкото касационната инстанция не разполага с правомощия служебно да изведе въпроса от изложените от касатора обстоятелства или от цитираната от него практика, касационното обжалване не следва да бъде допуснато, без да е необходимо да се обсъжда наличието на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Що се отнася до конкретно поставения от касатора въпрос, свързан с приложението на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, макар и релевантен за делото, същият не може да обоснове допускане на касационния контрол поради ненадлежно заявяване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно задължителните указания по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото формират едно общо основание за допускане на касационното обжалване. В случая, обаче, с твърдението, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, касаторът е заявил само част от това основание. Още повече, че в противоречие с цитираната задължителна практика, не са изложени никакви аргументи в подкрепа на същото.
Поради изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, касаторът следва да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на сумата 100 лв., опредено съгласно чл. 37 от Закона за правна помощ във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1551 от 04.07.2017 г. по в. гр. д. № 2157/2017 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА А. П. К. от [населено място] да заплати на Застрахователно акционерно дружество [фирма], [населено място], [улица] юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на 100 (сто) лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: