О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 477
София, 06.10.2016 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1964/2016 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Л. България ЕООД Енд Ко” КД, [населено място] поле, [община] срещу определение № 404 от 14.06.2016 г. по в. ч. т. д. № 292 г. на Варненски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от същото дружество частна жалба срещу определение № 72 от 28.01.2016 г. по гр. д. № 45/2016 г. на Добрички окръжен съд. С първоинстанционния акт е прекратено производството по делото и е разпоредено образуването му като търговско дело и разглеждането му по реда на особеното исково производство по Глава 32 от ГПК.
Частният жалбоподател моли за отмяна на въззивния акт като неправилен с твърдението, че определението по чл. 369 ГПК подлежи на инстанционен контрол и в хипотеза като настоящата, когато е постановено спорът да бъде разгледан като търговски. Според него, поради липсата на изрична законова регламентация за посочения случай следва да се преценяват предпоставките на чл. 274, ал. 1 ГПК, като се приеме, че постановеният от първата инстанция акт има прекратителен характер, доколкото прегражда по-нататъшното развитие на делото по реда на Глава ХХІ на ГПК.
Ответниците по частната жалба – [фирма], [населено място] и [община] – не заявяват становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от на „Л. България ЕООД Енд Ко” КД частна жалба, въззивният съд е приел, че атакуваното определение на Добрички окръжен съд, с което спорът е преценен като търговски и е разпоредено разглеждането му по реда на Глава 32 от ГПК, не подлежи на инстанционен контрол. Този извод е направен по аргумент за противното от изричната разпоредба на чл. 369, ал. 2 ГПК, предвиждаща възможност за обжалване единствено за определението, че спорът подлежи на разглеждане по общия ред.
Обжалваното определение е правилно.
Подлежащи на самостоятелно обжалване пред съответния въззивен съд са само първоинстанционните определения, които отговарят на предвидените в чл. 274, ал. 1 ГПК условия. Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК, частни жалби могат да бъдат подавани само срещу две категории определения – определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото /т.1/, и определения, чиято обжалваемост е изрично уредена в закона /т.2/. Определенията, за които законодателят не е указал, че могат да бъдат обжалвани с частна жалба, както и тези, които не въздействат преграждащо върху развитието на делото, не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол. Проверката за тяхната допустимост и правилност се осъществява по повод обжалване на съдебния акт, с който се слага край на делото или се разрешава по същество правният спор, предмет на делото.
Определението за оставяне без уважение на възражение по чл. 369, ал. 1 ГПК за разглеждане на спора по общия ред (каквото по своята същност представлява и постановеното от Добрички окръжен съд определение № 72 от 28.01.2016 г. по гр. д. № 45/2016 г.) не попада сред двете категории определения по чл. 274, ал. 1 ГПК, които подлежат на обжалване с частна жалба. Това определение няма характер на преграждащо развитието на делото, тъй като не препятства разглеждането на предявения иск по реда на специалното производство по търговски спорове, регламентирано в Глава 32 ГПК. Нормата на чл. 369, ал. 2 ГПК, урежда изрично възможност за обжалване само на определението, с което съдът приема за основателно възражението за разглеждане на спора по общия ред, вместо по реда на Глава 32 ГПК. По аргумент за противното, определението, с което съдът оставя без уважение възражението и продължава разглеждането на спора по реда на Глава 32 ГПК, респ. с което приема, че спорът не е търговски, не подлежи на обжалване. В този смисъл е и последователната практика на ВКС, част от която е цитирана и в обжалвания акт.
Поради изложеното, изводът на Варненски апелативен съд за недопустимост на частната жалба е в съответствие със закона и постановеното от него определение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 404 от 14.06.2016 г. по в. ч. т. д. № 292 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: