О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 584
София, 01.10.2018 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 870/2018 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Търговска Банка Виктория” ЕАД, [населено място] против решение № 201 от 20.10.2017 г. по в. т. д. № 383/2017 г. на Варненски апелативен съд. С този акт е потвърдено постановеното от Шуменски окръжен съд решение № 34 от 03.05.2017 г. по т. д. № 658/2015 г., с което, на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ, е прекратено производството по несъстоятелност на „Агро-Спектър 4” ЕООД, [населено място], общ. Н. К., обл. Шумен и е постановено заличаване на същото дружество от Търговския регистър.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Счита, че при постановяване на своето решение въззивният съд не е съобразил наличието на предвидените в разпоредбата на чл. 735, ал. 2 ТЗ (ДВ, бр. 105 от 30.12.2016 г.), в действащата понастоящем нейна редакция, пречки за заличаването му от Търговския регистър, а именно – висящо производство, по което несъстоятелният търговец е ответник (т. д. № 482/2015 г. на Шуменски окръжен съд) и учредени в полза на банката обезпечения на задълженията на несъстоятелния търговец (ипотека и поръчителство) от страна на трети лица, както и че не е взел предвид изразената от банката готовност да предплати необходимите разноски за продължаване на производството по несъстоятелност.
В касационната жалба е изразено несъгласие със становището на въззивния съд, че разпоредбата на чл. 735, ал. 2 ТЗ е изключение, приложимо само при постановяване на решение по чл. 735, ал. 1 ТЗ, като са изложени подробни аргументи в подкрепа на застъпваната от касатора теза за приложимост на същата и в хипотезата на чл. 632, ал. 4 ТЗ.
Именно с въпроса „Следва ли разпоредбата на чл. 735, ал. 2 ТЗ (нова ДВ, бр. 105/2016 г.) да бъде тълкувана като общо правило, което е приложимо спрямо всички случаи на прекратяване на производството по несъстоятелност или следва да бъде тълкувана като изключение, което е приложимо единствено спрямо хипотезите на чл. 735, ал. 1 ТЗ“ е обосновано и допускането на касационното. По отношение на този въпрос се поддържа, че решаването му е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК).
Ответникът по касация – „Агро-Спектър 4” ЕООД, [населено място], общ. Н. К., обл. Шумен – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 735, ал. 3 ТЗ, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди обжалваното пред него решение на Шуменски окръжен съд, с което е прекратено производството по несъстоятелност на „Агро-Спектър 4” ЕООД и е постановено заличаване на същото дружество от Търговския регистър, въззивният съд е счел за осъществени предвидените в чл. 632, ал. 4 ТЗ предпоставки. В тази насока решаващият състав е взел предвид, че: С решение № 18 от 07.03.2016 г. по т. д. № 658/2015 г., постановено по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ и вписано на същата дата, ответното търговско дружество е обявено в неплатежоспособност и в несъстоятелност, определена е началната дата на неплатежоспособността и производството по несъстоятелност е спряно; В едногодишен срок от вписването, т. е. до 07.03.2017 г., а също и до датата на постановяване на първоинстанционния акт, по делото не е постъпило искане за възобновяване на производството по несъстоятелност и не са представени доказателства за наличие на достатъчно имущество на несъстоятелния длъжник или за внасяне на указаната парична сума, необходима за предплащане на разноските.
По отношение изразената от банката-кредитор в депозираната от нея преди постановяване на обжалваното решение готовност да предплати указаните разноски за продължаване на производството по несъстоятелност съдът е счел, че същата не може да бъде взета предвид, тъй като е заявена след изтичането на установения в чл. 632, ал. 3 ТЗ преклузивен едногодишен срок, с който се погасява правото да бъде искано възобновяване на спряното производство по несъстоятелност и за съда възниква задължението служебно да прекрати това производство и да заличи търговеца-длъжник от Търговския регистър.
Като неоснователно решаващият състав е преценил и искането на банката, аргументирано с новата разпоредба на чл. 735, ал. 2 ТЗ, да не бъде прекратявано производството по несъстоятелност предвид факта, че вземането й срещу длъжника е обезпечено от трети лица (с ипотека и поръчителство), както и че длъжникът е страна по висящото срещу него съдебно производство. Въззивният съд е застъпил становището, че тези обстоятелства са ирелевантни за случая, тъй като нормата на чл. 735, ал. 2 ТЗ е изключение, което се прилага при прекратяване на производството по несъстоятелност единствено в хипотезата на чл. 735, ал. 1 ТЗ, но не и в хипотезата на чл. 632, ал. 4 ТЗ.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Безспорно, поставеният от касатора въпрос е обусловил изхода на конкретното дело и отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГП за допускане на касационното обжалване. По отношение на него обаче не е осъществено поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по този въпрос вече е налице формирана практика на ВКС при допуснат касационен контрол на посоченото основание – постановеното след образуване на настоящото дело решение № 265 от 01.08.2018 г. по т. д. № 2553/2017 г. на ІІ т. о., съгласно която разпоредбата на чл. 735, ал. 2 ТЗ не е приложима при наличие на предпоставките по чл. 632, ал. 4 ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност. С оглед наличието на посочената практика, касационното обжалване не може да бъде допуснато на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. А доколкото въззивното решение е в съответствие с практиката на ВКС, касационният контрол не може да бъде допуснат и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 201 от 20.10.2017 г. по в. т. д. № 383/2017 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: