О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 217
София, 08.10.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тридесети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 3130/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], В. срещу решение № 458 от 09.05.2014 г. по т. д. № 367/2014 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 5768 от 14.12.2013 г. по гр. д. № 16276/2011 г. на Варненски районен съд. С първоинстанционния акт, в обжалваната негова част, са уважени предявените от [фирма], [населено място] срещу дружеството-касатор обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 327 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания, съответно: за сумата 15 573.76 лв., представляваща сбор от задължения по 30 бр. конкретно посочени фактури и за сумата 5 656.84 лв., представляваща сбор от мораторните лихви върху всяка от главниците за периода от 15.07.2008г. до 15.07.2011 г., за които суми, по реда на чл. 410 ГПК, е издадена заповед за изпълнение № 6567 от 20.07.2011 г. по ч. гр. д. № 10901/2011 г. на Варненски районен съд.
В касационната жалба са развити подробни съображения за недопустимост и неправилност на въззивното решение.
Ответникът – [фирма], [населено място] – заявява становище за недопустимост на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. При условията на евентуалност, в депозирания от него отговор от 09.09.2014 г. са изложени подробни съображения за недопускане на касационния контрол, както и за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК, в приложимата към случая съгласно § 14 от ПЗР на ГПК нейна редакция от ДВ, бр. 100/2010 г., не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. – за търговски дела. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай. Предмет на делото са обективно съединени положителни установителни искове, всеки от които е с цена под предвидения в закона лимит. Предвид липсата на сключен между страните изричен писмен договор за доставка на стоки, следва да се счете, че всяка от процесните фактури обективира отделна сделка за търговска продажба на стоки. Поради това, вземането по всяка фактура е предмет на защита със самостоятелен иск и именно с оглед на неговата цена, а не с оглед сбора от цената на исковете по всички фактури, следва да бъде преценявана допустимостта на касационния контрол на въззивното решение.
Безспорно, множеството извършени между страните продажби сочи на траен характер на търговските им взаимоотношения. Сам по себе си, обаче, този факт не може да обоснове извод за наличието на договор за периодични доставки, в какъвто смисъл неоснователно се твърди от касатора. Аргумент в тази насока са и разясненията в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС.
Поради изложените съображения, обжалваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол.
Независимо от посочения изход на делото, предвид липсата на направено от ответника искане, съдът не се произнася по дължимостта на разноски за настоящото производство.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], В. срещу решение № 458 от 09.05.2014 г. по т. д. № 367/2014 г. на Варненски окръжен съд.
Определението може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: