О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
София, 10.04.2018 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2476/2017г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд „Земеделие”, [населено място] против решение № 106 от 14.06.2017 г. по в. гр. д. № 217/2017 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 12 от 18.01.2017 г. по гр. д. № 444/2016 г. на Хасковски окръжен съд за отхвърляне на предявените от фонда-касатор срещу Х. Ж. А. от [населено място] искове с правно основание чл. 422 ГПК за признаване съществуването на вземане на Фонда към ответника, произтичащо от договор за кредит и субсидия № 164-П. от 03.07.2006 г., в размер на сумата 26 765 лв. – главница и 478 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 21.11.2012 г. до 24.01.2013 г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 53/2013 г. на Районен съд – Харманли.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно на всички предвидени в по чл. 281, т. 3 ГПК основания. Изразено е несъгласие с извода на въззивния съд, че не е доказано уведомяването на ответника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Според касатора, съдът неоснователно не е съобразил представените от него в тази насока доказателства – писмо изх. № 01-6500/10954 от 04.05.2010 г. и известие за доставяне ИД ПС 1618 0038РУ Т, както и факта, че същите не са оспорени от ответника и не са ангажирани доказателства, оборващи установения от тях факт на уведомяването му. Изложени са подробни съображения и в подкрепа на поддържаната пред инстанциите по същество теза, че част от процесния кредит, в размер на исковата сума, е дължима, тъй като извършените от ответника плащания са отнасяни за погасяване на дълга в поредността разноски, лихви, главница съгласно правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът моли за допускане на касационното обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (предходна редакция) с твърдението, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 135 от 16.10.2015 г. по т. д. № 1672/2014 г. на І т. о. и в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Освен това, счита, че поради липса на формирана постоянна практика на ВКС и „с оглед икономическата и обществена значимост на предоставянето на финансова помощ по различните схеми и мерки за подпомагане, прилагани от Държавен фонд „Земеделие“ при осъществяването на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, както и на контрола върху тях“, касационният контрол следва да бъде допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: „1. Приложимо ли е разрешението, дадено в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т. д. № 4/2013 г. на ВКС за небанкови институции, доколкото съгласно чл. 12, ал. 2, т. 11 б. „б“ от Закона за подпомагане на земеделските потребители Д. предоставя целеви кредити на регистрираните земеделски производители, както и предоставя средства на други лица; 2. При уведомяването за настъпилата предсрочна изискуемост следва ли кредиторът да даде на длъжника с известието за настъпване на същата и възможност за доброволно изпълнение; 3. Необходимо ли е в известието за доставяне/товарителница/обратна разписка/съобщение да бъде инкорпорирано съдържанието пратката, която е изпратена или е в достатъчност посочването на нейния регистрационен индекс/изходящ номер, при условие, че в документа за доставяне такава секция липсва“.
Ответникът по касация – Х. Ж. А. от [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на предпоставките по чл. 280 ГПК, респ. за оставяне на жалбата без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 04.10.2017 г. Претендира разноски за настоящото производство.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от Държавен фонд „Земеделие” искове с правно основание чл. 422 ГПК за признаване съществуването на вземане на Фонда към Х. Ж. А. в размер на сумата 26 765 лв. – главница и 478 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 21.11.2012 г. до 24.01.2013 г., произтичащо от договор за кредит и субсидия № 164-П. от 03.07.2006 г., въззивният съд е счел, че не е настъпила предсрочна изискуемост, тъй като не е доказано, че уведомлението на ДФ „Земеделие“ за обявяване на процесния кредит за предсрочно изискуем е достигнало до ответника-негов длъжник. Пловдивски апелативен съд е приел за неоснователно твърдението на въззивника, че ответникът не е оспорил получаването от него на изпратеното му от Фонда през 2010г. писмо за обявяване на процесния кредит за предсрочно изискуем. Отчел е факта, че датите на писмото и на обратната разписка, установяваща писмото, са близки, но е счел за невярно твърдението за липса на друга кореспонденция между страните в същия период, позовавайки се на изпратено от Фонда до ответника друго писмо от 30.03.2010 г. (л. 35). Поради това е преценил за недоказано обявяването на предсрочна изискуемост на цялото вземане, а освен това е съобразил и извършените от ответника погашения по договора след писмото от 2010 г., които са приемани от ищеца.
По съображения, че в исковата молба не е заявено искане за установяване на неплатените, с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението, погасителни вноски, въззивният съд е счел, че не следва да се обсъждат настъпилите след предявяване на исковете факти, свързани с погасяване на вземането в резултат на предприето от ответника доброволно изпълнение, което е прието от кредитора, както и доводите за приложението на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
На първо място, не следва да бъде обсъждано заявеното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като във връзка със същото изобщо не са поставени конкретни въпроси. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са развити единствено съображения за неправилност на направените от въззивния съд фактически и правни изводи, които обаче са относими към производството по разглеждане на касационната жалба по същество, но не и към производството по допускането й до разглеждане.
На второ място, касационният контрол не може да бъде допуснат и по отношение на трите конкретно формулирани въпроси. Този извод се налага поради обстоятелството, че поддържаното за същите основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено бланкетно – с посочване на правната норма, без да е изпълнено задължението за надлежно аргументиране на двете кумулативно предвидени предпоставки (значение на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото), в какъвто смисъл са задължителните указания по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Сам по себе си фактът, че „не е налице формирана постоянна практика на ВКС”, както счита касаторът, не може да обоснове допускане на касационното обжалване на посоченото основание.
Отделно от това, вторият и третият въпрос нямат характер и на обуславящи по смисъла на указанията, дадени в т. 1 от цитирания тълкувателен акт, доколкото в мотивите на обжалваното решение липсва произнасяне по същите.
Поради това, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ГПК за допускане на касационното обжалване.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторът следва да заплати на ответника по касация разноски за производството по чл. 288 ГПК в размер на сумата 1 200 лв. – адвокатско възнаграждение, чието уговаряне и заплащане по банкова сметка се установява от представените с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие от 04.10.2017 г. и вносна бележка от същата дата на „У. Б.”.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 106 от 14.06.2017 г. по в. гр. д. № 217/2017 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие”, [населено място], [улица], № 136 да заплати на Х. Ж. А. от [населено място], [улица] разноски за настоящото производство в размер на сумата 1 200 (хиляда и двеста) лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: