О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 563
София, 22.10.2018 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2334/2018 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ЕТ „Красимир Колев”, [населено място] против определение № 353 от 23.08.2018 г. по в. ч. т. д. № 461/2018 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Пловдивски окръжен съд определение № 1206 от 04.07.2018 г. по т. д. № 513/2018 г. за спиране на производството по същото дело до приключване с влязъл в сила съдебен акт на т. д. № 296/2016 г. на Пловдивски окръжен съд.
Частният касатор моли за отмяна на въззивното определение като неправилно. Изразява несъгласие с извода на съда за наличие на предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по делото, образувано по негова молба за откриване на производство по несъстоятелност на „Сиенит” ООД, [населено място] предвид висящото вече т. д. № 296/2016 г., образувано по молба на друг кредитор за откриване производство по несъстоятелност на същия длъжник. Счита, че в тази хипотеза не е налице обусловеност на настоящото дело от заведеното предходно дело, тъй като при откриване на производство по несъстоятелност на длъжника второто дело ще бъде прекратено. Освен това, според него, въззивният съд не е съобразил обстоятелството, че от 2016 г. и досега няма постановено решение по първото заведено дело, с което се препятства реализацията на правата на всички кредитори.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с твърдението, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Следва ли в производството по несъстоятелност, при образувани няколко производства от различни кредитори за установяване на неплатежоспособността на един и същ длъжник, производството по последващите молби да бъдат спирани на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК поради наличие на преюдициален спор, образуван по молба на друг кредитор, или съдът е длъжен да извърши проверка и прецени движението по делото на първоначалния кредитор и едва тогава да постанови спиране (евентуално обединяване) на по-късно заведените производства или да продължи разглеждането на по-късно заведеното производство; 2. Възможна ли е симулативност на процеса”.
Частният касатор моли за допускане на касационното обжалване и на основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност на атакуваното от него определение.
Ответникът по частната касационна жалба – „Сиенит” ООД, [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди постановеното от Пловдивски окръжен съд определение, с което е спряно производството по т. д. № 513/2018 г., образувано по молба по чл. 625 ТЗ на ЕТ „Красимир Колев”, [населено място] за откриване производство по несъстоятелност на „Сиенит” ООД, [населено място], въззивният съд, позовавайки се на цитираната от него практика на касационната инстанция, е приел, че в случая са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК поради обстоятелството, че срещу същия длъжник вече е висящо дело за откриване на производство по несъстоятелност и че по това дело е изтекъл преклузивният срок по чл. 629, ал. 4 ТЗ за присъединяване на други кредитори.
Настоящият състав намира, че макар поставеният първи въпрос да има характеристиката на значим по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, по отношение на него не са осъществени поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК.
Невъзможността касационният контрол да бъде допуснат на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (заявено само бланкетно и без необходимата аргументация) произтича от обстоятелството, че по този въпрос вече е формирана практика на касационната инстанция – определение № 129 от 16.03.2017 г. по ч. т. д. № 2620/2016 г. на І т. о., цитирана дословно в обжалваното определение, която напълно се споделя и от настоящия състав. Наличието на тази практика изключва извода, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а съобразяването й от въззивния съд – изключва приложимостта както на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, така и на основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК.
Що се отнася до втория въпрос, доколкото е поставен само хипотетично, същият не може да бъде преценен като обуславящ за изхода на конкретното дело по смисъла на разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и поради това не подлежи на обсъждане във връзка с допускането на касационното обжалване.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 353 от 23.08.2018 г. по в. ч. т. д. № 461/2018 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: