О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 201
София, 19.03.2019 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 264/2019 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Сдружение на собствениците „Комплекс Бяла А и Б”, гр.Бяла против определение № 634 от 17.10.2018 г. по в. ч. т. д. № 527/2018 г. на Варненски апелативен съд. С обжалвания акт е потвърдено постановеното от Варненски окръжен съд определение № 898 от 12.03.2018 г. по т. д. № 1134/2017, с което е прекратено производството по делото по предявените от сдружението-частен касатор срещу „Бяла“ ЕООД, гр.Бяла обективно евентуално съединени искове по чл. 163, ал. 3 ЗУТ, чл. 265 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД.
Частният касатор поддържа, че въззивното определение е неправилно, като излага подробни съображения срещу извода на решаващия състав, че не е активно процесуалноправно легитимиран по предявените искове. Счита, че в случая представителната му власт да предяви искове от името на всички собственици за ангажиране отговорността на строителя за вреди е възникнала по пълномощие, а не по закон, както и че сдружението практически изпълнява функциите на общото събрание на собствениците по управление на общите части, тъй като то е учредено от всички, а не от част от собствениците на индивидуални обекти в сградата.
Като обосноваващ допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът: „В хипотезата, когато сдружението на собствениците е учредено по обща воля и при участие в него на всички собственици на индивидуални обекти в етажната собственост, явява ли се то процесуално легитимирано да предявява срещу трети лица искове, касаещи управлението на общите част и/или отнасящи се до защита правата на собствениците във връзка с тези общи части“.
Според касатора, така поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК) предвид липсата на съдебна практика по него.
Ответникът – „Бяла“ ЕООД, гр.Бяла – поддържа становище за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на предпоставките по чл. 280 ГПК, респ. за неоснователност на частната касационна жалба. Подробни съображения за това са изложени в писмен отговор от 17.01.2019 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост, въззивният съд е споделил извода, че ищецът Сдружение на собствениците „Комплекс Бяла А и В“ не е активно процесуалноправно легитимиран по предявените срещу „Бяла“ ЕООД искове. Съдебният състав е съобразил, че: Предявените евентуално съединени искове целят ангажиране на гаранционната, договорната или деликтната отговорност на ответника в качеството му на строител на сградата за проявили се недостатъци в строителството, които са били отстранени по договор между трети за етажните собственици и строителя лица (договор от м. 01.2015 г., сключен между „Подиум О. корпорейшън“, Република П. и нов строител „Ай Ви Сейлингс“ ООД, гр.Варна; С договор от 17.11.2016 г. посочените в него собственици на отделни обекти в комплекса са се задължили да възстановят на чуждестранното търговско дружество направените разходи; След регистрация на ищцовото сдружение, на Общо събрание собствениците на „Комплекс Бяла А и Б“ от 24.04.2017 г., на което са се явили представители на собствениците на 78.4243% от общите части, е взето решение за делегиране на някои правомощия на ОС на управителя на УС – „.. да представлява етажната собственост пред компетентните съдебни и несъдебни органи по всякакви искове и преписки във връзка с общите части в комплекса…“.
При посочените факти въззивният съд е направил извод, че сдружението-ищец, лично или чрез управителя, не е заявило за защита права по Закона за управление на етажната собственост. Изразил е становище, че дадената с нормата на чл. 23, ал. 4 ЗУЕС законна представителна власт на управителя на ЕС е ограничена до исковете, имащи за предмет неизпълнение на решения на Общото събрание или неизпълнение на задължения по ЗУЕС, т. е. посочената разпоредба е приложима само в случаите на процесуална легитимация на собствениците в етажната собственост пред съда по спорове, възникнали във връзка с общите части, съгласно уредбата им по ЗУЕС, но не и по спорове, излизащи извън предмета и обхвата на правата и отношенията, уредени с този закон. Поради това, че именно извън предмета на специалния закон е и спорът по предявените искове за реализиране на различни видове отговорности на строител, респ. продавач по договори за строителство и продажба на недвижими имоти, сключени преди учредяване на сдружението и нямащи никаква връзка с дейността му и с целите, за които е създадено съгласно ЗУЕС, съдебният състав е приел, че сдружението не е активно процесуално легитимирано като ищец по тези искове.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставеният от частния касатор въпрос не може да бъде определен като обуславящ за изхода на конкретното дело по смисъла на разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Този извод произтича от обстоятелството, че въпросът за процесуалната легитимация на ищеца е отнесен към „хипотезата, когато сдружението на собствениците е учредено по обща воля и при участие в него на всички собственици на индивидуални обекти в етажната собственост“. Видно обаче от мотивите на обжалваното определение, въззивният съд е преценявал процесуалната легитимация на ищцовото сдружение единствено с оглед на това, дали предметът на процесния спор попада в обхвата на Закона за управление на етажната собственост, без да обсъжда дали то е учредено от всички собственици в етажната собственост, т. е. отговорът на въпроса не е обвързан от начина, по който е учредено сдружението. От друга страна, въпросът не е релевантен за делото и поради това, че е поставен общо – за процесуалната легитимация на ищцовото сдружение да предявява „искове, касаещи управлението на общите части и/или отнасящи се до защита правата на собствениците във връзка с тези общи части“, а не е отнесен към конкретния случай, при който предявените искове имат за предмет ангажиране отговорността на трети лица към собствениците на обекти (не само за общите части), основана на договори за строителство и продажба, сключени преди учредяване на сдружението и нямащи никаква връзка с дейността и целите, за които то е създадено, т. е. че се касае за спорове, които не са свързани с правата и отношенията, регламентирани от ЗУЕС.
Поради изложеното, настоящият състав намира, че поставеният въпрос не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед на това, не следва да се обсъжда наличието и на заявеното за него основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 634 от 17.10.2018 г. по в. ч. т. д. № 527/2018 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: