О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 355
София, 03.06.2019 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2760/2018
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Я. И. З., в качеството му на съдружник и управител на „И. 1991“ О., [населено място], против определение № 2222 от 17.07.2018 г. по ч. гр. д. № 2330/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение подадената от същия частна жалба срещу определение № 1433 от 12.03.2018 г. по т. д. № 2780/2017 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-10 състав. С първоинстанционния акт не са приети за съвместно разглеждане предявените от Я. И. З. с молба вх. № 31775/06.03.2018 г. нови искове и е прекратено производството по делото, образувано по предявени от него, в качеството му на съдружник и управител на „И. 1991“ О., което дружество е едноличен собственик на капитала на „И. 01“ Е., [населено място], искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на 4 решения на „И. 1991“ О., взети на 26.09.2017 г.
С оглед изричното уточнение в частна жалба вх. № 247 от 11.01.2019 г., настоящият състав намира, че указанията в определение № 221 от 13.05.2019 г. по ч. т. д. № 708/2019 г. на ВКС, Първо търговско отделение са изпълнени и нередовността на частна касационна жалба вх. № 14490 от 08.08.2018 г. е отстранена, като тя следва да се счита подадена от Я. И. З. в качеството му на физическо лице – съдружник в „И. 1991“ О. и управител на същото, а не от самото търговско дружество.
Частният касатор поддържа, че атакуваното определение е неправилно. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че са налице предпоставките на чл. 214 ГПК за изменение на предявените от него искове и че същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване се поддържа на всички основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на атакуваното въззивно определение.
Като обуславящи за изхода на конкретното дело, с твърдението, че решаването им е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, са поставените въпросите: „1. При опосредена собственост в търговско дружество (едно дружество притежава целия капитал на друго търговско дружество) достатъчно ли е само волеизявлението на управителя на дружеството принципал по смисъла на чл. 65, ал. 1 ТЗ при решаването и съответно вземането на решения от съществено значение за дъщерното дружество и във връзка с чл. 137, ал. 1, т. 6 ТЗ; 2. В случай на няколко висящи регистърни (охранителни) производства и повдигнатите на тяхна основа искови и допълнителни производства, следва ли да се приеме за безспорно установено обстоятелство от по-късно развилото се охранително производство при положение, че предходните охранителни производства и развитите на тяхна основа искови производства са висящи и нерешени от съда; 3. В случай на спорове между съдружници, които са и управители на едно или повече свързани помежду си търговски дружества, и при положение, че представителството не се осъществява колективно, а заедно и поотделно, следва ли съдът да приложи принципа на служебното начало, включително и чрез назначаването на особен представител на страната, тогава, когато е ясно изразена колизия на интереси между съдружниците/управителите.
Ответникът – „И. 01“ Е., [населено място] – оспорва частната касационна жалба и моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставянето на жалбата без уважение по съображения в писмен отговор от 01.11.2018 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване акт.
За да потвърди първоинстационното определение, с което не са приети за съвместно разглеждане предявените от Я. И. З. с молба вх. № 31775/06.03.2018 г. нови искове и е прекратено производството по делото, образувано по предявени от същото лице, в качеството му на съдружник и управител на „И. 1991“ О., което дружество е едноличен собственик на капитала на „И. 01“ Е., [населено място], искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на 4 решения на „И. 1991“ О., взети на 26.09.2017 г., въззивният съд е приел, че: направеното с молба на ищеца от 06.03.2018 г. уточнение на предявените искове не представлява валидно изменение на същите по реда на чл. 214 ГПК, тъй като едновременно с него се променя както основанието, така и петитума на исковата молба с последващо обективно предявяване на искове с правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, което е недопустимо, както и че исковете, по които е образувано първоинстанционното производство, са недопустими поради липса на активна и пасивна материалноправна легитимация. Съобразявайки, че тези искове са предявени от Я. И. З. в личното му качество на съдружник и управител на „И. 1991“ О., което дружество е едноличен собственик на капитала на ответника „И. 01“ Е., въззивният състав е приел, че исковете не са предявени от лице, което е съдружник в посоченото като ответник по тях търговско дружество.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
На първо място, по отношение на поставените от частния касатор въпроси не е осъществена задължителната предпоставка да са обуславящи изхода на конкретното дело съгласно разясненията в задължителната съдебна практика – т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Отсъствието на същата произтича от обстоятелството, че въззивното определение изобщо не съдържа произнасяне по тези въпроси. Така поставените въпроси не касаят нито допустимостта на предприетото от ищеца изменение на исковете по реда на чл. 214 ГПК, нито допустимостта на първоначално предявените от него искове с правно основание чл. 74 ТЗ, какъвто именно спор е разрешен с постановения от въззивния съд акт. С оглед отсъствието на общата предпоставка за допускане на касационния контрол, не следва да бъдат обсъждани релевираните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Отделно от това, същите са заявени бланкетно и напълно необосновано, като в подкрепа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е посочена и съответната съдебна практика.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато на поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното определение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая, частният касатор не е аргументирал поддържаното основание по чл. 280, ал. 2 ГПК. Отделно от това, наличието на твърдяната от него очевидна неправилност на обжалваното определение не се констатира и служебно от настоящия състав.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 2222 от 17.07.2018 г. по ч. гр. д. № 2330/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: