О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 310
София, 21.05. 2019 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2885/2018 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Д. П. от гр. София срещу решение № 2019 от 27.07.2018 г. по в. гр. д. № 4117/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 3319 от 16.05.2017 г. по гр. д. № 15934/2015 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-15 състав. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от касатора срещу „С. Стил-3“ Е., [населено място] иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 във връзка с чл. 87 ЗЗД за сумата 13 688 евро, платена на отпаднало основание – развален договор за изработка на довършителни СМР от 18.05.2007 г.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Изразява несъгласие с извода на съда за недължимост на сумата, платена от него по договора за изпълнение на довършителни СМР, поради неразвалянето на същия, както и поради изтекла давност. Основното му оплакване е за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на произнасяне по заявения от него довод, че процесният договор за извършване на СМР в обекта е предварителен, а не окончателен, и поради това същият не може да бъде развалян по реда на чл. 87 ЗЗД, като давността за връщане на платената по него сума започва да тече след изтичане на давността за обявяването му за окончателен.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. За ищеца възникнало ли е правото да иска връщане на даденото по предварителен договор по чл. 19 ЗЗД, като за същия не е осъществен /липса на/ окончателен договор, от момента на завеждане на исковата молба в СГС, без да даде подходящ срок за изпълнение на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД; 2. Дали предварителният договор по чл. 19 ЗЗД за СМР е равнозначен на окончателен договор за СМР и приложими ли са правилата на чл. 87 ЗЗД за предварителните договори, с които се уреждат облигационни отношения, без предварителният договор за СМР да е потвърден с окончателен договор за СМР; 3. От кой момент възниква правото на ищеца да търси връщане на даденото при наличието на неосъществен окончателен договор; 4. Налице ли е правото на ищеца да търси даденото, без да развали предварителния договор по чл. 19 ЗЗД за СМР от 18.05.2007 г., след като няма сключен за този договор окончателен договор; 5. Може ли договорната връзка да продължи да съществува по предварителен договор по чл. 19 ЗЗД за същия извън срока по чл. 110 ЗЗД, без да е сключен окончателен договор за СМР.
По отношение на така поставените въпроси се поддържа, че са разрешени в противоречие с практиката на ВС – решение № 2776 от 26.01.1976 г. по гр. д. № 2229/1975 г. на І г. о. и ППВС № 1 от 28.05.1979 г., както и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация – „С. Стил-3“ Е., гр.София – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от П. Д. П. от гр. София срещу „С. Стил-3“ Е., гр. София иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата 13 688 евро, платена по сключения между страните договор за изработка на довършителни СМР от 18.05.2007 г., въззивният съд е приел, че не е налице „отпаднало основание“, тъй като този договор не е бил развален по реда на чл. 87, ал. 2 ЗЗД с отправената от ищеца нотариална покана от 16.04.2015 г., доколкото не е доказано наличието на предпоставките за разваляне на договора без даване на подходящ срок за изпълнение на задълженията на ответника – изпълнението на договора да е станало невъзможно поради забавата на длъжника или да е станало безполезно за ищеца или страните да са уговорили изрично, че договорът следва да бъде изпълнен в точно определен срок, като в противен случай същият се счита развален.
Освен, че не е развален поради липса на предпоставките по чл. 87, ал. 2 ЗЗД, въззивният съд е счел, че процесният договор не би могъл да бъде развален с отправената нотариална покана от 16.04.2015г., тъй като към този момент правото на ищеца да развали същия вече е било погасено по давност – петгодишният срок по чл. 110 ЗЗД е започнал да тече от падежа за изпълнение на договора (31.12.2008 г.) и е изтекъл на 01.01.2014 г.
Като неоснователен е преценен доводът на въззивника, че давността за разваляне на договора за СМР следва да се изчислява от момента на завършване на сградата в груб строеж поради обусловеността на този договор от другия сключен между страните на същата дата договор – предварителен договор за продажба на апартамента, в който е следвало да се изпълнят довършителните работи, както и доводът, че давността не е текла по време на висящността на воденото между страните дело по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, приключило с влязло в сила решение за обявяване на предварителния договор за покупко-продажба на апартамента за окончателен.
На последно място, въззивният съд не е споделил и становището на ищеца, че с водената между него и ответника кореспонденция е постигнато съгласие за удължаване на давностния срок, като е посочил, че, от една страна, размените между тях писма не установяват признание на ответника за правото на ищеца да развали договора, а от друга – че удължаване на давностния срок е недопустимо съгласно чл. 113 ЗЗД.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато поради отсъствие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Всички поставени от касатора въпроси са основани на твърдението му, че процесният договор от 18.05.2007 г. за извършване на СМР е предварителен, а не окончателен, какъвто извод не е направен в атакуваното решение. В мотивите на обжалвания акт изобщо не е обсъждан въпросът дали този договор е предварителен или окончателен, което е релевирано като изрично оплакване и в самата касационна жалба, без обаче в тази връзка да е поставен конкретен процесуалноправен въпрос. Ето защо, така поставените въпроси не могат да бъдат преценени като обусловили изхода на делото и по отношение на тях не следва да бъдат преценявани заявените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Отделно от това, посочените основания не са налице – основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е недоказано, доколкото решението на ВС, на което се позовава касаторът е неотносима практика, тъй като касае предварителен договор за продажба на недвижим имот, а основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено бланкетно (с посочване само на правната норма), без да са изложени аргументи в подкрепа на двете кумулативни предпоставки, от които то е формирано.
Независимо от този изход на делото, поради липса на искане от страна на ответника не се обсъжда въпросът за дължимост на разноски на същия.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2019 от 27.07.2018 г. по в. гр. д. № 4117/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: