О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
С.,22.06.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2715/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 4995 от 28.06.2013 г. по гр. д. № 8666/2012 г. на Софийски градски съд, ІІ „г” въззивно отделение, с което е потвърдено постановеното от Софийски районен съд, 31 състав решение от 02.05.2012 г. по гр. д. № 14158/2011 г. С първоинстанционния акт, в обжалваната от [фирма] негова част, същото дружество и Р. Ч. Ч. от [населено място] са осъдени да заплатят солидарно на [фирма], [населено място] дължими по договор за лизинг № 357700/В_auto/17.10.2008 г. суми в размер на: 12 144.62 евро – неплатени лизингови вноски от № 17 до № 23 за периода 19.04.2010 г. – 19.10.2010г.; 4 393.02 лв. – трета и четвърта вноска по застраховка „Каско”; 4 608.55евро – неустойка по чл. 15.6 от договора за прекратяването му поради неизпълнение от страна на лизингополучателя; 720.27 евро – неустойка за забавено плащане на платените вече лизингови вноски.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, без да са изложени конкретни оплаквания в подкрепа на заявените основания.
Като обосноваващ допускането на касационното обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът: „Как съдът следва да определи предмета на делото и обстоятелствата, които подлежат на изясняване и длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи на страните по принцип при определяне на предмета на делото и обстоятелствата, които подлежат на изясняване”. По отношение на този въпрос се поддържа, че е решен в противоречие с формираната по реда на чл. 290 ГПК задължителна практика на ВКС – решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ІV г. о. и решение № 388 от 17.10.2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г. на ІV г. о.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] –моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на въззивното решение в сила по съображения в писмен отговор от 02.09.2014 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса. Същата, обаче, е процесуално допустима само в частта, касаеща иска по чл. 342 ТЗ за сумата 12 144.62 евро – неплатени лизингови вноски, тъй като същият е с цена над определения в чл. 280, ал. 2 ГПК лимит за търговските дела – 10 000 лв. В останалата част, по отношение на исковете за неустойки и за неплатени вноски по застраховка „Каско”, жалбата е недопустима, доколкото тези искове са с цена под посочения в закона минимален размер.
По касационната жалба в допустимата й част:
За да потвърди първоинстанционното решение, в частта, с която изцяло е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск по чл. 342, ал. 1 ТЗ за сумата 12 144.62 евро, въззивният съд е приел, че ответниците по същия не са доказали надлежно изпълнение на сключения с ищеца договор за лизинг за плащане на посочените в погасителния план към него лизингови вноски. С оглед заключението на допуснатата по делото счетоводна експертиза, за безспорно установено е счетено неплащането на изискуемите към датата на нотариалната покана месечни вноски от № 17 до № 23 (вкл.), възлизащи на сумата 12 144.62 евро, която именно е претендирана с исковата молба.
Като неоснователно, предвид противоречието му със събраните по делото доказателства, решаващият състав е преценил възражението на ответното дружество, че не следва да отговаря за произтичащите от процесния договор задължения, доколкото същият е подписан от управителя на дружеството като солидарен длъжник и като такъв той носи отговорност. Не е възприето и становището за недължимост на лзинговата вноска за м. октомври 2011 г. (очевидно по отношение на годината е допусната техническа грешка и следва да се счита, че се касае за лизинговата вноска за м. октомври 2010 г.). Дължимостта й е обоснована с обстоятелството, че към датата на разваляне на договора (30.10.2010 г.) падежът на тази вноска вече е бил настъпил – на 19.10.2010 г.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
С оглед аргументите на касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, въпросът, с който същият обосновава допускането на касационния контрол, не може да бъде определен за обуславящ изхода на конкретното дело по смисъла на разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като този въпрос е изцяло относим към правилността на обжалвания акт. Поставеният въпрос произтича от твърдението, че въззивният съд не е обсъдил оплакванията във въззивната жалба за липса на произнасяне в първоинстанционното решение по всички заявени доводи и възражения срещу предявените искове. Това твърдение, обаче, е неоснователно. Видно от мотивите на въззивното решение, съдебният състав е изложил съображения по всички оплаквания във въззивната жалба. Що се отнася до задълбочеността на същите и до направените въз основа на тях изводи, това е въпрос, касаещ обосноваността на акта, т. е. неговата правилност, която съгласно цитираната задължителна съдебна практика може да бъде обсъждана само ако бъде допуснато касационното обжалване, но не и като основание за допускането му. Поради това, не може да се счете, че е налице и твърдяното от касатора противоречие с представените от него решения на ВКС по чл. 290 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 4995 от 28.06.2013 г. по гр. д. № 8666/2012 г. на Софийски градски съд, ІІ „г” въззивно отделение в частта, касаеща иска по чл. 342 ТЗ за сумата 12 144.62 евро – неплатени лизингови вноски по договор за лизинг № 357700/В_auto/17.10.2008 г. за периода 19.04.2010 г. -19.10.2010г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 4995 от 28.06.2013 г. по гр. д. № 8666/2012 г. на Софийски градски съд, ІІ „г” въззивно отделение в останалата му част.
В частта, с която касационната жалба се оставя без разглеждане, настоящото определение може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчване на препис на страните. В останалата му част – определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: