О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 176
София, 20.03. 2017 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осми март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2412/2016г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Е. Ф. от [населено място] могили, [община], Област Шумен срещу решение № 1167 от 08.06.2016 г. по гр. д. № 94/2016 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на постановеното от Софийски градски съд, Гражданско отделение, 13 състав решение № 4374 от 19.06.2015 г. по гр. д. № 10426/2014 г., предявеният от касатора срещу Гаранционен фонд, [населено място] иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (сега отм.) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 11.09.2012 г., е отхвърлен за разликата над сумата 80 000 лв. до пълния претендиран размер 100 000 лв.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Счита, че размерът на присъденото му обезщетение за неимуществени вреди не кореспондира с обективните критерии за определянето му. Според него, фактическите изводи на съда относно характера на телесните увреждания, усложненията от тях, възстановителния период и съпътстващите го не само силни физически болки, но отражението им върху емоционалното и психическото му състояние, са правилни, но съпоставянето им с правния извод за размера на обезщетението, който да ги репарира, е погрешно и в противоречие с нормата на чл. 52 ЗЗД.
Като обосноваващ допускане на касационното обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът за приложението на чл. 52 ЗЗД и за задължението на съда не само да посочи всички конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, формиращи размера на обезщетението за неимуществени вреди, но и да ги прецени в тяхната съвкупност. По отношение на така поставения въпрос се поддържа, че е решен в противоречие със задължителната съдебна практика – ППВС № 4/68 г. и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Ответникът по касация – Гаранционен фонд, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение по съображения в писмен отговор от 16.11.2016 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да постанови обжалвания резултат – частична отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявения от Е. Е. Ф. срещу Гаранционен фонд иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (сега отм.) за сумата 80 000 лв., с допълнително присъждане на сумата 30 000 лв., въззивният съд е приел, че с оглед конкретните доказателства по делото именно тази сума представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Според решаващия състав, първоинстанционният съд е отчел всички релевантни за случая обстоятелства, но при преценката на същите не е съобразил в достатъчна степен неудобствата, които ищецът е търпял в бита си, социалния дискомфорт, до който е довело произшествието, както и че загрозяващият белег дава отражение на самочувствието на пострадалия, доколкото същият е млад човек, който тепърва ще създава семейство и наличието на такъв белег неминуемо ще се отрази на емоционалното му състояние. Освен това, въззивният съд е взел предвид и обстоятелството, че поради липсата на част от черепния свод, на пострадалия е поставен метален имплант на черепа, което носи риск за него и сега и за в бъдеще; същият следва да бъде внимателен при ежедневните си действия, тъй като едно нараняване в тази област може да доведе до сериозни усложнения, а това означава, че ищецът ще търпи множество ограничения в ежедневния си живот, като ограничава физическата си активност, съобразява какъв вид труд полага и във всеки един момент внимава за опасност от нараняване.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Макар да е значим за конкретното дело, поставеният от касатора въпрос не може да обоснове допускане на касационното обжалване. Не може да се приеме, че е налице отклонение на обжалваното решение от цитираната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК задължителна съдебна практика – ППВС № 4/1968 г. и решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. При определяне размера на дължимото на ищеца обезщетение въззивният съд, в рамките на изключителната си компетентност на правораздавателен орган, не само е съобразил всички значими за случая обстоятелства, което се признава и от самия касатор, но и задълбочено е анализирал същите. Правилността на тази негова преценка, обаче, е предмет на самия касационен контрол и е недопустимо да бъде извършвана в производството по допускането му.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос, с който се аргументира допускането на касационното обжалване, трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В същото е направено изрично разграничение между основанията за допускане на касационното обжалване /чл. 280, ал. 1 ГПК/ и основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/, като е подчертано, че упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, касационният съд не може да се произнася относно законосъобразността на правните изводи на съда по предмета на спора, тъй като тази проверка се извършва едва след допускане на съдебния акт до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290, ал. 1 ГПК/.
В случая, доводите на касатора, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът не е анализирал всички обстоятелства, които го обуславят, са изцяло относими към правилността на постановеното решение, т. е. касае се за оплакване за необоснованост на обжалвания акт, което обаче не може да бъде преценявано едновременно и като основание за допускане на касационния контрол.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1167 от 08.06.2016 г. по гр. д. № 94/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: