О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 436
София, 02.07.2018 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и трети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 594/2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1981 от 24.08.2017 г. по т. д. № 1199/2017г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на решение № 26 от 07.03.2016г. и допълнително решение № 117 от 13.12.2016 г., постановени по т. д. № 60/2015 г. на Софийски окръжен съд, са уважени предявените от П. Й. П. от [населено място] искове с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТР, като са признати за несъществуващи вписаните по заявление № 20141016184637 обстоятелства – изключване на П. Й. П. като съдружник и освобождаване като управител на [фирма], съгласно решения на Общото събрание на дружеството от 04.10.2013 г.
Касаторът поддържа, че при постановяване на обжалваното решение е допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Изразява несъгласие с извода на въззивната инстанция, че вписаните в Търговския регистър процесни решения на Общото събрание на съдружниците в дружеството са нищожни като взети извън компетентността на този орган, доколкото към момента на вземането им ищцата вече е била изключена като съдружник и освободена като управител с предходни решения на Общото събрание от 13.07.2012 г. Счита, че решаващият състав не е съобразил липсата на правен интерес от предявените искове, предвид твърдението на самата ищца, че вече не е съдружник в ответното търговско дружество, което, от своя страна, обосновава извод и за липса на активна легитимация за предявяването на иск по чл. 29, ал. 1 ЗТР. Според касатора, въззивният съд не е отчел и обстоятелството, че този иск касае не само вътрешните отношения между съдружниците, но и отношенията с трети лица, поради което в хипотезата на невписано предходно решение, второто решение за изключването на ищцата като съдружник не е нищожно, като не е нищожно и неговото вписване.
По съображенията, изложени в касационната жалба, касаторът моли за допускане на касационното обжалване на основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност на въззивния акт поради явното му противоречие с нормата на чл. 140, ал. 4 ТЗ.
Освен това, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени и конкретни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на спора: „1. Активно легитимирано ли е по иск по чл. 29 ЗТР лице, което няма качеството на съдружник към момента на предявяване на иска и има ли правен интерес от предявяването на такъв иск; 2. Има ли лице, изключено с невписан акт на дружеството, качеството на съдружник; 3. Компетентно ли е ОС на дружеството да вземе повторно решение за изключване на съдружник на: нови, различни от първите основания; когато съдружникът е поканен да участва или е участвал във второто събрание; когато първото решение не е вписано и е отказано вписването на първото решение и е допуснато вписването на второто решение – с оглед пороците на първия акт; 4. Имат ли действие по отношение на третите лица невписаният акт за изключване на съдружника, както и актове, действащи само във вътрешните отношения между съдружниците, по отношение на трети лица“.
Касаторът счита, че първият поставен от него въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 86 от 01.09.2017 г. по т. д. № 1068/2016 г. на ІІ т. о. и решение № 812 от 05.01.2007 г. по т. д. № 434/2006 г. на І т. о., както и че решаването му е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото поради необходимостта от „допълнително изясняване със задължителна практика на въпроса дали разрешенията, дадени с посочените два акта на ВКС, се отнасят и до исковете по чл. 29 от ЗТР“. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поддържа и по втория и третия въпрос, а по последния (четвърти) въпрос е заявено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с позоваване на решение № 135 от 09.11.2009 г. по т. д. № 184/2009 г. на ВКС, І т. о.
Ответницата по касация – П. Й. П. от [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на касационната жалба, по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 02.02.2018 г. Претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
При постановяване на обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно установено, че: С решения на Общото събрание на ответното дружество от 13.07.2012 г. ищцата е била изключена като съдружник и освободена като управител; С решение № 2181 от 17.12.2012 г. по т. д. № 5809/2012 г. Софийски градски съд е оставил без уважение жалбата на П. П. – управител на дружеството срещу отказ №20120717143401/19.07.2012 г. за вписване решенията на ОС от 13.07.2012 г.; На 23.09.2013 г. Общото събрание е отправило до ищцата предупреждение за изключване, а на 04.10.2013 г. е взело решение за изключването й, за което е съставен съответният протокол; С отказ №20131010125253 от 11.10.2013 г. е отказано вписването на решението на ОС от 04.10.2013 г. на [фирма], който отказ е потвърден с решение № 230 от 05.02.2014 г. по т. д. № 6452/2013 г. на СГС; С определение от 30.07.2014 г. по т. д. № 6442/2013 г. СГС е върнал исковата молба на ищцата, с която са били предявени искове за отмяна на решенията на ОС на от 23.09.2013 г. и 04.10.2013 г. и е прекратил производството по делото, като определението е влязло в сила на 19.08.2014 г.; С отказ № 20141016184637/21.10.2014 г., постановен по заявление вх. № 20141016184637/16.10.2014 г., повторно е отказано вписване изключването на ищцата като съдружник в дружеството въз основа на решение на ОС от 04.10.2013г.; Този отказ обаче е отменен с решение № 1951 от 03.12.2014 г. по т. д. № 7491/2014 г. на СГС, като е дадено указание за вписване на заявените обстоятелства.
При посочените данни въззивният съд е преценил, че вписаните решения от 04.10.2013 г. за изключването на ищцата като съдружник в [фирма] и за освобождаването й като управител на дружеството са нищожни като взети извън пределите на компетентността на Общото събрание. Според решаващия състав, считано още от 13.07.2012 г., в отношенията между ищцата и ответното дружество, членственото правоотношение на ищцата като съдружник и мандатното й правоотношение като управител са погасени, т.е. от датата на решението на Общото събрание от 13.07.2012 г. същата е изгубила качеството си както на съдружник, така и на управител. С оглед на това е направен извод, че с взетите впоследствие решения от 04.10.2013 г. не е било правно възможно ищцата да бъде изключена, респ. освободена, поради което тези решения са нищожни (взети извън компетентността на Общото събрание), а следователно и вписването им представлява вписване на несъществуващо обстоятелство по смисъла на чл. 29, ал. 1 ЗТР.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Обуславящ за изхода на делото по смисъла на указанията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в случая представлява само първият от поставените в изложението въпроси, относим и към допустимостта на предявения иск, респ. на постановеното по него въззивно решение. По отношение на него обаче не може да се счете за доказано поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (предходна редакция), тъй като представените две решения на касационната инстанция са неотносима съдебна практика – тези актове касаят активната легитимация по искове, предявени на основание чл. 74, ал. 1 ТЗ, а не на основание чл.29, ал. 1 ЗТР. Отделно от това, въпросът за активната легитимация по иска по чл. 29, ал. 1 ЗТР е изяснен в задължителната практика, обективирана в т. ІІ на Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС, в което е посочено, че активно легитимирани да проведат иск за установяване нищожност на решението на ОС, ако имат правен интерес, са както членове на дружеството, така и трети лица. Следователно, активната легитимация по този иск принадлежи не само на съдружника/акционера, а на всяко трето лице, което има правен интерес от предявяването му. В този смисъл е и формираната след постановяване на посоченото тълкувателно решение практика на ВКС, в т. ч. и такава по реда на чл. 290 ГПК (напр. решение № 234 от 23.12.2016 г. по т. д. № 54/2016 г. на І т. о. и др.). В случая, за ищцата безспорно такъв правен интерес съществува предвид обстоятелството, че към момента на завеждане на исковата молба не е приключило производството по т. д. № 6011/2012 г. на СГС, предмет на което е отмяна на решението на ОС на дружеството от 13.07.2012 г. за изключването на ищцата като съдружник.
Наличието на посочената практика изключва допускане на касационното обжалване по така поставения въпрос и на второто поддържано основание – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По отношение на останалите въпроси по изложението касационното обжалване не може да бъде допуснато поради отсъствие на общата предпоставка да са обуславящи за изхода на делото.
Вторият въпрос е поставен общо, без да е отнесен към мотивите на обжалваното решение, т. е. без да е уточнено спрямо какъв кръг субекти изключеният съдружник „с невписан акт“ има това качество. Освен това, в цитираната от самия касатор съдебна практика (съобразена от въззивния съд) този въпрос е получил отговор, поради което не са налице предпоставките на поддържаното по отношение на него основание по чл. 280,ал. 1, т. 3 ГПК.
Липсата на обуславящ за изхода на делото характер по отношение на останалите два въпроса произтича от обстоятелството, че същите изобщо не са били предмет на произнасяне в обжалвания акт. Затова, не подлежат на обсъждане и заявените към тях основания, съответно – чл. 280, ал. 1, т. 3 и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (предходна редакция).
Що се отнася до поддържаното основание по чл. 280, ал. 2 ГПК (нова редакция), същото не следва да бъде преценявано, тъй като към момента на подаване на касационната жалба все още не е съществувало. „Явната неправилност“ на обжалвания въззивен акт е въведено като основание за допускане на касационния контрол с изменението на Гражданския процесуален кодекс от 2017 г. (ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г.) и е в сила от 31.10.2017 г. Касационната жалба на [фирма] е подадена на 10.10.2017 г., т.е. преди влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на ГПК. С оглед на това и предвид изричната разпоредба на § 74 от ПЗР на ЗИДГПК, според която, висящите производства по касационни жалби, подадени до влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния ред, приложима към настоящата касационна жалба е нормата на чл. 280 ГПК в редакцията преди изменението й с ДВ, бр. 86/27.10.2017 г. Оттук и изводът, че касаторът не може да обосновава допускането на касационния контрол с новосъздаденото основание по чл. 280, ал. 2 ГПК – явна неправилност на обжалвания от него акт.
С оглед изложенитe съображения, касационният контрол не следва да бъде допуснат.
При посочения изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, искането на ответника по касация за присъждане на разноски е основателно. Такива са дължими в размер на сумата 450 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, чието заплащане в брой се удостоверява от представения договор за правна защита и съдействие от 01.02.2018 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1981 от 24.08.2017 г. по т. д. № 1199/2017г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], да заплати на П. Й. П. от [населено място], [улица], вх. А, ет. 2, ап. 1 разноски по настоящото дело в размер на сумата 450 (четиристотин и петдесет) лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: