О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
София, 08.01.2018 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1515/2017 г.
Подадена е молба от [фирма], [населено място] за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 264 от 14.11.2017 г. в частта относно разноските, като в полза на същото дружество бъде присъдено платеното от него адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на сумата 600 лв.
Ответникът по молбата – [фирма], [населено място] – заявява становище за неоснователност на същата, респ. за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид изложеното в молбата, данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
По основателността на молбата:
От представения с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие от 26.05.2017 г. се установява, че ответното по касация дружество [фирма], [населено място] е уговорило заплащането на адвокатско възнаграждение в полза на упълномощения адвокат Б. М. в размер на 600 лв. Съгласно отразеното в документа, възнаграждението е заплатено в брой.
С оглед на това и предвид изхода на делото – оставяне на касационната жалба без разглеждане поради недопустимост, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, своевременно направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски е основателно и следва да бъде уважено.
Неоснователно е възражението на ответника по молбата, че определението за оставяне на касационната жалба без разглеждане не представлява краен съдебен акт и поради това с него не следва да бъдат присъждани разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Доколкото законът не поставя изискване относно начина, по който приключва делото в съответната инстанция (решаване на спора по същество или прекратяване на производството), определението, с което касационната инстанция оставя жалбата без разглеждане като недопустима на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, също следва да се преценява като акт, приключващ делото в съответната инстанция. Ето защо, с това определение съдът дължи произнасяне и по искането за разноски.
Несъстоятелно е и възражението за недоказаност на реалното плащане на уговореното адвокатско възнаграждение. Както беше посочено вече, плащането на възнаграждението в брой е удостоверено в самия договор за правна защита и съдействие, в която част същият има характер на разписка съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Основателно, обаче, е заявеното от касатора искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на платеното от другата страна адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Доколкото предмет на касационната жалба е единствено дължимостта на законната лихва върху присъденото в полза на ответника застрахователно обезщетение за периода от датата на завеждане на иска и предвид обстоятелството, че основната защитна позиция на ответника срещу касационната жалба е нейната недопустимост на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, спорът не може да бъде определен като фактически и правно сложен. Поради това, отговорността на касатора за разноски следва да бъде ангажирана само до дължимия съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер – 500 лв., като за разликата до пълния размер на претендираните разноски 600 лв. – молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 3, ап. 9 разноски за настоящото дело в размер на сумата 500 (петстотин) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], [населено място] за присъждане на разноски за разликата до 600 лв., като неоснователна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: