О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 386
С.,06.07.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на трети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2883/2014г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Я. А. от [населено място], чрез процесуалния й пълномощник адвокат К. Н. от САК, срещу решение № 1159 от 09.06.2014г. по гр. д. № 211/2014 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, І-12 състав решение № 7762 от 19.11.2013 г. по гр. д. № 12717/2012 г. за отхвърляне на предявения от касаторката иск по чл. 226, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 01.11.2011 г. за разликата от 40 000 лв. до пълния претендиран размер 80 000 лв.
В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила и е необосновано, поради което се иска същото да бъде отменено, а предявеният иск – уважен изцяло. Касаторката счита, че обезщетението за неимуществени вреди е определено в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, тъй като не са взети предвид в достатъчна степен получените от нея в резултат на произшествието тежки травматични увреждания и последиците от тях, както и че не са съобразени непрекъснато нарастващите нива на застрахователно покритие. Заявява изрично оплакване и срещу извода на въззивната инстанция за съпричиняване на увреждането, като подробно обосновава становището си, че от нейна страна не е допуснато нарушение на правилата за движение, установени в чл. 113, ал. 1 и чл. 114, т. 1 ЗДвП.
Допускането на касационното обжалване е аргументирано с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по значими материалноправни въпроси – за приложението на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По отношение на въпроса за определяне на обезщетението за неимуществени вреди касаторката поддържа и противоречие със задължителната съдебна практика – ППВС № 4/68 г. и решение № 749 от 05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ВКС, Второ търговско отделение.
Ответникът – [фирма], [населено място] – не заявява становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди обжалваното решение, с което предявеният от С. Я. А. иск по чл. 226, ал. 1 КЗ е уважен за сумата 40 000 лв., въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че с оглед възрастта на пострадалата; характера на уврежданията; продължителността и интензитета на претърпените болки и страдания; остатъчните проявления на уврежданията, както и с оглед лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП, претендираната от ищцата сума 80 000 лв. действително се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за претърпените от нея при процесното пътно-произшествие неимуществени вреди, както и извода, че с поведението си същата е допринесла за настъпването им. Въз основа на събраните по делото доказателства съдебният състав е приел, че ищцата е допуснала нарушение на правилата за движение, установени в чл. 113, ал. 1 и чл. 114, т. 1 ЗДвП, а водачът на трамвайната мотриса – на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, поради което е преценил, че двамата участници в произшествието са причинили вредите в равна степен, т. е. че съпричиняването на ищцата е в размер на ? и затова дължимото й обезщетение 80 000 лв. следва да бъде намалено на половина.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Достатъчно основание за това е липсата на конкретно поставени въпроси, подлежащи на преценка с оглед критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК, в какъвто смисъл са задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. С формулировката „приложението на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД” не може да се счете за изпълнено задължението на касаторката да посочи ясно и точно въпросите, за които счита, че са обусловили изхода на делото, а твърдението за „неправилно прилагане на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД” представлява по своята същност оплакване за неправилност на обжалвания акт, относимо към основанията по чл. 281 ГПК за касирането му, а не към основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането му до касация.
Независимо от това, дори да се приеме, че макар и непрецизно, касаторката е поставила въпроси, свързани с приложението на посочените две правни норми, касационният контрол не би могъл да бъде допуснат. Въпросът за приложението на чл. 52 ЗЗД изобщо няма характер на обуславящ, тъй като, видно от мотивите на обжалвания акт, въззивният съд е приел за справедливо обезщетение в пълния претендиран от ищцата размер – 80 000 лв. Присъждането обаче само на половината от тази сума е не по съображения, свързани с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, а поради прието съпричиняване на вредите, т. е. по съображения, свързани с приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Ето защо, доколкото посоченият въпрос не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1ГПК, не следва да се обсъжда наличието на заявените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. По отношение на въпроса за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, невъзможността за допускане на касационното обжалване произтича, от една страна, от обстоятелството, че отговорът на този въпрос е обусловен от преценката на конкретните факти и доказателства по делото, която, съгласно цитирания по-горе тълкувателен акт, е предмет на самия касационен контрол, а от друга страна – поради недоказаност на твърдението за противоречие със задължителната практика на ВКС (такава изобщо не е посочена). Що се отнася до заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, същото не е налице, тъй като по въпроса за определяне на съпричиняването вече е формирана достатъчно практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Поради изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1159 от 09.06.2014г. по гр. д. № 211/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: