Определение №114 от 28.2.2020 по ч.пр. дело №333/333 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 114
София, 28.02.2020 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 333/2020г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Агро и Инвест” ЕООД, гр. Сливен срещу определение № 6 от 13.01.2020 г. по т. д. № 745/2019 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение. С обжалвания акт е върната подадената от същото дружество касационна жалба против решение по т. д. № 237/2018 г. на Бургаски апелативен съд и е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалвания акт като неправилен с твърдението, че държавната такса е заплатена от него още при депозиране на касационната жалба, както и че същата е определена неправилно.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да постанови връщане на подадената от „Агро и Инвест” ЕООД касационна жалба срещу постановеното от Бургаски апелативен съд решение № 105 от 09.11.2018 г. и прекратяване на образуваното въз основа на нея производство, предходният тричленен състав е приел, че в дадения му едноседмичен срок, продължен с разпореждане от 19.12.2019 г. с още една седмица, касаторът не е изпълнил указанието за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса за допуснатото касационно обжалване в размер на сумата 1 118.23 лв.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно.
Изводът, че касаторът не е изпълнил даденото му с определение № 541 от 29.11.2019 г. указание за представяне на доказателство за платена държавна такса 1 118.23 лв. за допуснатото касационно обжалване, съобщено му надлежно на 09.12.2019 г. (видно от приложената разписка от 29.11.2019 г.), е в съответствие с данните по делото. Невнасянето на таксата се установява и от извършената служебна справка в счетоводството на съда, обективирана в приложеното удостоверение от 07.01.2019 г. Поради това, напълно обосновано е приложена разпоредбата на чл. 286, ал. 1 вр. с чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК за връщане на касационната жалба.
Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател, че държавната такса е била заплатена още при депозиране на касационната жалба. От представеното по делото преводно нареждане от 09.01.2019 г. се установява, че дружеството-касатор е внесло по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 30 лв., която е за допускане на касационното обжалване (чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК). Това основание за заплащане на посочената сума е отразено изрично както в самия платежен документ, така и в молба вх. № 245 от 10.01.2019 г., с която същият е представен от касатора. Указанието на първия тричленен състав, неизпълнението на което е санкционирано с връщане на касационната жалба и прекратяване на производството по нея, касае съвсем различна такса, а именно – таксата за разглеждане на касационната жалба (чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата).
Напълно неоснователно е и възражението за неправилно определяне на дължимата държавна такса. Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, за разглеждане на касационната жалба се събира такса в размер на 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес. В случая обжалваемият интерес е сумата 28 587.01 евро (с левова равностойност 55 911.31), за която сума е уважен предявеният иск. Следователно, дължимата за касационното производство държавна такса възлиза именно на указаната от съда сума 1 118.23 лв.
Поради изложените съображения обжалваният акт е правилен и следва да бъде потвърден.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 6 от 13.01.2020 г. по т. д. № 745/2019 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top