О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
София, 18.01.2018 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на единадесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 3181/2017
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 910 от 16.03.2017 г. по ч. гр. д. № 956/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 452 от 19.12.2016 г. по т. д. № 63/2016 г. на Врачански окръжен съд за връщане на подадената от посоченото дружество частна жалба вх. № 5561/04.07.2016 г. срещу постановеното по същото дело определение № 346 от 08.06.2016 г.
Частният касатор моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд за недопустимост на депозираната от него частна жалба поради това, че едноседмичният срок за обжалване на определение № 346 от 08.06.2016 г. по т. д. № 63/2016 г. на Врачански окръжен съд е изтекъл на 27.06.2016 г. Застъпва становище, че в случая е налице удължаване на срока за обжалване на посочения първоинстанционен акт с конклудентни действия от страна на Софийски апелативен съд, доколкото при предходното разглеждане на делото същият е преценил частната жалба на дружеството за допустима и редовна, което означава, че евентуалното й просрочие е санирано и то необратимо.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК с твърдението, че атакуваното въззивно определение е постановено в противоречие с практиката на ВКС – определение № 3 от 05.01.2012 г. по ч. гр. д. № 680/20111 г. на ІV г. о. и определение № 70 от 17.01.2014 г. по ч. т. д. № 1842/2013 г. на І т. о.
Ответникът – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на частната касационна жалба без уважение като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 05.06.2017 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди разпореждане № 452 от 19.12.2016 г. по т. д. № 63/2016 г. на Врачански окръжен съд за връщане на подадената от [фирма] частна жалба вх. № 5561/04.07.2016 г., въззивният съд е приел, че същата е просрочена, тъй като е подадена след изтичане на законния едноседмичен срок за обжалване на постановеното по същото дело определение № 346 от 08.06.2016 г. Решаващият състав е посочил, че срокът за обжалване на това определение е започнал да тече от датата 20.06.2016 г., когато, видно от данните по делото, на [фирма] е било връчено запорното съобщение за налагане на запор върху банковите му сметки в [фирма] и [фирма], изпратено му от ЧСИ М. П., като този срок е изтекъл на 27.06.2016 г. И тъй като частна жалба вх. № 5561 е подадена на 01.07.2016 г., същата се явява просрочена и следователно недопустима.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Достатъчно основание за това, съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е че частният касатор не е поставил конкретни въпроси, а е обосновал допускането на касационния контрол с твърдения за несъответствие на направения от въззивния съд извод с практиката на Върховен касационен съд.
Дори и да се приеме, че като значим в случая е поставен процесуалноправният въпрос за възможността срокът за обжалване да бъде продължен с конклудентни действия, касационното обжалване отново не следва да бъде допуснато. Посочените от частния касатор актове на ВКС не установяват твърдяното от него противоречие на обжалваното определение с практиката на касационната инстанция, тъй като същите са напълно неотносими към спорния по настоящото дело въпрос – първото от посочените определения касае приложението на чл. 63, ал. 3 ГПК (длъжен ли е съдът да уведоми страната за уважаването на молбата й за продължаване на срока), а второто определение е постановено по искане по чл. 248 ГПК за изменение на съдебния акт в частта за разноските.
Що се отнася до основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид заявяването му бланкетно с посочване само на законовия текст и без съответната аргументация за наличие на визираните в него две кумулативни предпоставки, същото не подлежи на обсъждане.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 910 от 16.03.2017 г. по ч. гр. д. № 956/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: