О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 200
София, 18.03.2019 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 372/2019 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. П. Ю. срещу определение № 3728 от 28.11.2018 г. по в. ч. гр. д. № 4781/2018 г. на Софийски апелативен съд в частта, потвърждаваща разпореждане от 03.08.2018 г. по гр. д. № 10552/2018 г. на Софийски градски съд, І-21 състав, с която е отказано на настоящия частен касатор да бъде освободен от заплащане на държавна такса за сумата над 2000 лв. до 4000 лв. по предявения от него иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра му А. А. Орманлийска.
Частният касатор моли за отмяна на въззивния акт в обжалваната негова част като неправилен с твърдението, че са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаването му от заплащане на цялата дължима държавна такса, тъй като: работи по трудов договор с месечно възнаграждение в размер на 650 лв.; женен е и има две деца, като съпругата му е безработна; притежава стар лек автомобил и малко жилище. Оспорва извода на съда, че при преценката на имущественото му състояние следва да бъде взета предвид и притежаваната от него по банкова сметка сума 30 000 лева, доколкото тази сума представлява получено обезщетение от застрахователя „Дженерали Застраховане“ АД за претърпени вреди от произшествието, при което е загинала и сестра му и че не е справедливо същата да бъде използвана за плащане на разноски.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Следва ли съдът да взема предвид получените застрахователни обезщетения, които са несеквестируеми и необлагаеми по закон при преценка за освобождаване на ищеца от заплащане на такси и разноски; 2. Следва ли съдът да взема предвид получените застрахователни обезщетения, които са присъдени с цел репариране на претърпените вреди и тяхното лечение и възстановяване при преценка за освобождаване на ищеца от заплащане на такси и разноски“.
Според частния касатор, така поставените въпроси ще допринесат за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК).
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение, въззивният състав е приел, че ищецът П. Ю. следва да бъде освободен от заплащане на държавна такса за сумата над 2000 лв. до 4000 лв. Този извод е направен при съобразяване на данните от представената декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, че: П. Ю. получава месечен доход от 650 лв.; съпругата му не получава доходи и страда от заболяване, което налага допълнителен месечен разход от 50 лв.; същият притежавал апартамент от 65 кв. м. в Б. и разполага със сума 30 000 лв. по банкова сметка, получена като обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от същото ПТП, при което е загинала и сестра му. Според въззивния съд, доколкото сумата 30 000 лв. е преведена за обезщетяване на болките и страданията на ищеца, не би било справедливо да се изисква да превежда 4 000 лв. от нея за държавна такса по друго дело, което също е свързано с обезщетяване на неимуществени вреди – тези от смъртта на сестра му. Същевременно обаче, решаващият състав е счел, че наличието на посочената сума позволява на лицето да внесе държавна такса в намален размер – 2 000 лв., както и да заплаща текущите разноски в производството – депозити за вещи лица, разходи за призовавания на свидетели и т.н, тъй като при евентуален успех в производството по правилата на чл. 78 ГПК внесената такса и разноски ще му бъдат възстановени от ответното застрахователно дружество.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставените от частния касатор въпроси са обуславящи за изхода на конкретното дело, доколкото именно с оглед на тяхното решаване е направен извод за частична неоснователност на искането за освобождаване от заплащане на дължимата по спора държавна такса. По отношение на същите обаче не е налице единственото поддържано основание за допускане на касационното обжалване – това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Напълно достатъчно за недопускане на касационния контрол е обстоятелството, че основанието е заявено бланкетно – с цитиране на разпоредбата на закона, без да е изпълнено задължението за аргументиране на визираните в нея две кумулативни предпоставки – значение на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото, в какъвто смисъл са указанията по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Отделно от това, не би могло да се приеме, че посочените две предпоставки са осъществени, доколкото разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК е напълно ясна от гледна точка на изискването преценката на съда за се извършва с оглед всички доходи на лицето и цялостното му имуществено състояние, без да се придава значение на произхода на неговите средства.
Поради изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваният въззивен акт не следва да бъде допуснат до касационен контрол.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 3728 от 28.11.2018 г. по в. ч. гр. д. № 4781/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: