О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 397
С., 13.07.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2489/2014 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Застрахователно дружество [фирма], [населено място] срещу определение № 1292 от 03.06.2014 г. по гр. д. № 4287/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което, на основание чл. 248 ГПК, е изменено постановеното по делото решение, като на ищеца Б. Ю. Я. от [населено място] са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 2 500 лв.
Частният жалбоподател счита въззивното определение за неправилно с твърдението за прекомерност на присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение предвид несъобразяването му с Наредба № 1 от 09 юли 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която дължимото възнаграждение възлиза на 1 880 лв.
Ответникът по частната жалба – Б. Ю. Я. от [населено място] – изразява становище за неоснователност на същата по съображения в писмен отговор от 29.07.2014 г. Моли за присъждане на разноски за настоящото производство.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт.
С атакуваното определение Софийски апелативен съд е уважил молбата на ищеца Б. Ю. Я. за присъждане на разноски за въззивното производство във връзка с изцяло отхвърлената въззивна жалба на ЗД [фирма]. С оглед обаче фактическата и правна сложност на делото и извършените от процесуалния пълномощник на страната действия за защита по тази жалба, решаващият състав е преценил като прекомерно уговореното в размер на 3 500 лв. (и платено) адвокатско възнаграждение, като, съобразявайки нормата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е присъдил сумата 2 500 лв.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно.
Определеното от въззивния съд възнаграждение, след частично уважаване възражението на ЗД [фирма] по чл. 78, ал. 5 ГПК, съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото и отчита всички положени от пълномощника на страната процесуални усилия, а именно – изготвяне на подробно мотивиран (на 9 страници) отговор на въззивната жалба, а също и явяване в съдебно заседание. Поради това, като неоснователно следва да се прецени твърдението в частната жалба, че дължимите на ищеца разноски за адвокатското възнаграждение подлежат на допълнително редуциране до минимума, установен в Наредба № 1 от 09 юли 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Поради изложените съображения, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, частният жалбоподател дължи на ответника разноски за настоящото производство в размер на сумата 300 лв. – адвокатско възнаграждение, чието заплащане в брой е удостоверено в приложения договор за правна защита и съдействие № 459936 от 24.07.2014 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1292 от 03.06.2014 г. по гр. д. № 4287/2013 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество [фирма], [населено място] [улица], ЕИК[ЕИК], да заплати на Б. Ю. Я. от [населено място], със съдебен адрес: адвокат Петя К., [населено място], [улица], ет. 5, ап. 10 направените по настоящото дело разноски в размер на сумата 300 (триста) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: