О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
София, 12.01.2016 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на втори декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 497/2015 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1807 от 15.09.2014 г. по т. д. № 1624/2014г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение,VІ-6 състав решение № 13 от 06.01.2014 г. по т. д. № 6110/2012 г. С първоинстанционния акт е уважен предявеният от „Г. М. К. Иш С. К. Ф. Т.”, със седалище в У. срещу [фирма], [населено място] иск за заплащане на сумата 74 492.33 лв., представляваща цена на доставена стока – 20 927.10 кг замразен бекон, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба – 18.09.2012 г. до окончателното й изплащане.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно на всички посочени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Изразява несъгласие с извода за дължимост на исковата сума, като твърди, че същият е необоснован, доколкото по делото не са ангажирани никакви преки доказателства за предаване на стоката по процесната фактура. Според него, съдът неоснователно е приел, че осчетоводяването на фактурата представлява признание за получаване на стоката, без да вземе предвид констатираната от вещото лице по допуснатата счетоводна експертиза забележка към счетоводната операция „задържана стока”, както и обстоятелството, че стоката не е заприходена по сметка 304 „Стоки”.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, като обосноваващи допускане на касационното обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, са формулирани въпросите: „1. Може ли да се приеме като доказателство за получаване на стоката единствено осчетоводяването на фактурата, без това да е подкрепено с други доказателства за фактическото предаване на стоката и не трябва ли осчетоводяването на фактурата да се цени в съвкупност с другите доказателства, установяващи недоставянето на стоката; 2. След като осчетоводяването на фактурата е прието като признание за възникване на задължения по продажбеното правоотношение, то необходимо ли е да се установи фактическото предаване на стоката и доказването на този факт с други доказателства”.
Ответникът по касация – „Г. М. К. Иш С. К. Ф. Т.”, със седалище в У. – моли за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, респ. за оставяне на жалбата без уважение, по съображения в писмен отговор от 19.01.2015 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от „Г. М. К. Иш С. К. Ф. Т.”, със седалище в У. срещу [фирма], [населено място] иск за сумата 74 492.33 лв., въззивният съд е приел, че ответното по иска дружество не е изпълнило задължението си за заплащане цената на доставената му стока – 20 927.10 кг замразен бекон, за която е издадена процесната фактура № 1000598 от 07.09.2011 г. Фактът на извършване на доставката и предаването на стоката на купувача [фирма] е счетен за доказан от всички събрани по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и по-конкретно – от представената С. товарителница от 06.09.2011 г., установяваща изпълнен превоз на стоката по заявка на ответното дружество, заплащането на който е удостоверено в издадената от същото фактура № 1204 от 30.09.2011 г. Като допълнителен аргумент в подкрепа на извода за предаване на стоката на купувача решаващият състав е посочил обстоятелството, констатирано в допълнителното заключение на счетоводната експертиза, че процесната фактура е осчетоводена от ответното дружество по дебитна сметка 301 „Доставки” и по кредитна сметка 404 „Доставчици по доставки при определени условия”. Позовавайки се на конкретно цитирана практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК, въззивният съд е преценил осчетоводяването на фактурата като признание за възникването и за размера на задълженията, за които тя е съставена. Именно поради факта, че доставката е установена и от отразяванията в счетоводството на дружеството, извършило превоза й в полза на ответника, въззивният съд е счел за неоснователен довода на последния, че стоката не е заприходена от него по сметка 304, както и че в счетоводството му е отразена забележка „задържана стока”.
Настоящият състав намира, че поставените от касатора въпроси не могат да обосноват допускане на касационното обжалване, тъй като по отношение на тях не е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. На първо място, видно от мотивите на въззивния акт, приетото от решаващия състав, че осчетоводяването на процесната фактура представлява признание от страна на купувача за възникнало в негова тежест задължение за плащане на сумата по нея, е само допълнителен аргумент за основателността на предявения иск. Основното съображение, обаче, за извода, че исковата сума е дължима, е преценката на въззивния съд, че събраните по делото доказателства – неоспорена от страните международна товарителница и издадени от самия ответник документи във връзка с превоза на стоката – установяват предаването на същата. Следователно, становището относно осчетоводяването на фактурата като признание на задължението за плащане на нейната цена не е единствено обуславящо за изхода на делото. А доколко този извод е обоснован, това е въпрос, относим към правилността на обжалваното решение и е основание за касационния контрол, а не за допускането му.
На второ място, достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване е и обстоятелството, че касаторът не е аргументирал заявеното от него основание. Съгласно задължителните указания по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, задължение на касатора е да посочи не само конкретния правен въпрос, но и да обоснове поддържаното по отношение на него основание по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, като при релевирано основание по т. 3, същият трябва да мотивира наличието на двете кумулативни предпоставки, които го формират – значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая това задължение не е изпълнено, доколкото основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено бланкетно – чрез цитиране на законовия текст.
Отделно от горното, следва да се отбележи, че по отношение на поставените въпроси това основание не би могло да се счита осъществено предвид обстоятелството, че същите вече са намерили отговор във формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, която в случая е изцяло съобразена от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение.
Поради изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1807 от 15.09.2014 г. по т. д. № 1624/2014г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: