О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
София, 07.03.2017 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2369/2016 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 245 от 18.07.2016 г. по в. т. д. № 233/2016 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 690 от 30.12.2015 г. по т. д. № 214/2015 г. на Пловдивски окръжен съд. С първоинстанционния акт са уважени предявените от Фондация „П. Д.”, [населено място] срещу касатора два обективно съединени иска с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК за установяване съществуването на вземания, всяко от които в размер на 20 000 лв., произтичащи от тристранно споразумение за прихващане и встъпване в дълг от 06.03.2013 г., за които суми са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 10941 от 16.12.2014 г. по ч. гр. д. № 17864/2014 г. на Пловдивски районен съд и заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 11077 от 23.12.2014 г. по ч. гр. д. № 18199/2014 г. на Пловдивски районен съд.
В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение.
Ответникът по касация – Фондация „П. Д.”, [населено място] – не заявява становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. – за търговски дела. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай. Касае се за обективно съединени искове за парични вземания, произтичащи от споразумение между юридически лица, две от които са търговци, предмет на отделна заповед за изпълнение, като всяко от тях е в рамките на законово установения лимит – 20 000 лв.
Ирелевантен за горния извод е фактът, че процесните две суми са дължими по едно и също правоотношение. От значение за определяне предмета на спора и съответно цената на иска е единствено обстоятелството, че за всяка от сумите е образувано отделно заповедно производство и е издадена отделна заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК. Следователно, независимо, че са предявени с обща искова молба, предмет на образуваното въз основа на нея производство по т. д. № 214/2015 г. на Пловдивски окръжен съд са 2 самостоятелни иска, чиято цена се определя съответно от размера на вземането по всяка заповед за изпълнение, а не един иск с цена, определена от сбора на сумите по двете заповеди. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК постановеното въззивно решение не подлежи на касационен контрол.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 245 от 18.07.2016 г. по в. т. д. № 233/2016 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: