О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 455
С., 23.07.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на десети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2989/2014г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 157 от 11.06.2014 г. по в. т. д. № 225/2014 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1024 от 13.11.2013 г. по т. д. № 495/2013 г. на Варненски окръжен съд. С първоинстанционния акт е уважен предявеният от [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТР, като е признато за несъществуващо вписаното от Агенция по вписванията под № 20100426095634 обстоятелство – заличаване в Търговския регистър на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] поради приключила ликвидация.
Касаторът поддържа, че при постановяване на обжалваното решение е допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че въззивният съд неправилно е преценил вписаното обстоятелство като несъществуващо, като е взел предвид висящо между страните гражданско дело и е изследвал неотносими към производството по ликвидация предпоставки. Според касатора, въпросът, дали дружеството в ликвидация има кредитори с ликвидни и изискуеми вземания, е свързан със законосъобразността на самото вписано обстоятелство, която обаче е извън предмета на настоящия спор.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с твърдението, че преценката на ВАС по основателността на иска (налице ли е вписване на несъществуващо обстоятелство) е в противоречие с решение № 161 от 13.03.2006 г. по т. д. № 429/2005 г. на ВКС, І т. о. и решение № 161 от 21.01.2005 г. по т. д. № 155/2004 г. на Бургаски апелативен съд. Като значими за делото, с поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът поставя и въпросите: „1. Дали вписването на заличаване на дружество в ликвидация съставлява вписване на несъществуващо обстоятелство, ако е била налице отправена от кредитора покана на все още неликвидно вземане в срока на ликвидацията; 2. Наличието на неприключило производство срещу заличеното дружество, както е в конкретния случай, може ли да се счита, че ликвидацията не е приключила и това води ли до опорочаване на вписаното заличаване и същото означава ли вписване на несъществуващо обстоятелство”.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на касационната жалба, по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 29.09.2014 г. Претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТР, въззивният съд е приел, че заличаването на [фирма], [населено място] от Търговския регистър поради прекратяване на ликвидацията представлява несъществуващо обстоятелство. Този извод е направен с оглед безспорно установеното по делото обстоятелство, че в процедурата по ликвидация на ответното по иска дружество не са изпълнени императивните изисквания на чл. 267, чл. 271 и чл. 272 ТЗ за отправяне на писмена покана до известните му кредитори, респ. да бъде дадено обезпечение на кредитора, ако вземането му е спорно. В тази връзка решаващият състав е съобразил, че ищецът се легитимира като кредитор на обявеното в ликвидация дружество с вземане за сумата 18 502.15 лв., представляваща неплатена наемна цена по договор за наем от 29.05.2005 г. – предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1786/2010 г. на В., което вземане е надлежно предявено пред ликвидатора в законовия 6-месечен срок от обявяване на поканата в Търговския регистър, а също и с вземане за сумата 8 814.49 лв. по изпълнителен лист № 222 от 18.07.2012 г. по в. гр. д. № 989/2009 г. на Бургаски окръжен съд. Необходимостта от изпращане на изрична писмена покана до ищеца по реда на чл. 267 ТЗ е аргументирана с факта, че същият е бил „известен кредитор” за дружеството в ликвидация, предвид образуваното през 2009 г. пред Бургаски окръжен съд производство по чл. 135 ЗЗД, в което ищецът е основал легитимацията си именно с неудоволетвореното си вземане по договора от 29.05.2005 г. Съобразявайки задължителната съдебна практика по чл. 290 ГПК (решение № 45 от 01.07.2012 г. по т. д. № 4/2011 г. на ВКС, І т. о.), според която, при неизпълнение на императивните разпоредби на закона ликвидацията не може да се счете за приключила и вписаното заличаване на търговеца представлява несъществуващо обстоятелство, въззивният съд е приел, че в случая наличието на кредитор (ищеца), чието вземане не е удоволетворено, респ. който не е получил обезпечение на спорното си вземане, е въпрос, касаещ редовността и законосъобразното приключване на ликвидацията, като крайният акт – заличаването на ответника от Търговския регистър се основава на незавършен фактически състав.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Съгласно указанията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, преценката по чл. 280 ГПК е предпоставена преди всичко от формулирането на конкретен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос. Това е задължение на самия касатор, неизпълнението на което не може да бъде заместено от извършващия преценката касационен състав, доколкото неговите правомощия са ограничени единствено до уточняване и конкретизиране на въпросите, но не включват служебното им извеждане от съображенията в жалбата или изложението към нея. В случая, заявеното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не се поддържа по отношение на конкретен въпрос, поради което не следва да се обсъжда твърдението му за противоречие с цитираната незадължителна съдебна практика. Дали е налице вписване на несъществуващо обстоятелство, представлява всъщност въпрос, относим към правилността на обжалвания акт, която е извън предметния обхват на настоящото производство. Отделно от това, противоречието с цитираното решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК, в случая е ирелевантно предвид наличието на задължителна съдебна практика – постановеното по чл. 290 ГПК решение № 45 от 01.07.2012 г. по т. д. № 4/2011 г. на ВКС, І т. о., което е съобразено от въззивния съд при решаването на спора. А тъй като тази практика дава разрешение и на изрично формулираните от касатора два въпроса, възможността за допускане на касационното обжалване на поддържаното по отношение на тях основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се явява изключена.
С оглед изложенитe съображения, касационният контрол не следва да бъде допуснат.
При посочения изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, искането на ответника по касация за присъждане на разноски е основателно. Такива са дължими в размер на сумата 2 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по фактура № 621 от 17.09.2014 г., чието заплащане по банкова сметка се удостоверява от преводно нареждане от 24.09.2014 г. на [фирма].
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 157 от 11.06.2014 г. по в. т. д. № 225/2014 г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] разноски по настоящото дело в размер на сумата 2 400 (две хиляди и четиристотин) лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: