О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
София, 27.01.2020 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 555/2019 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частни касационни жалби на „Т.“ О., [населено място] и „Арх. др. Ф. и партньор“ Е., [населено място] срещу определение № 153 от 18.05.2018 г. по гр. д. № 389/2017 г. на Бургаски апелативен съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК.
Частният касатор „Т.“ О., [населено място] обжалва въззивното определение в частта, с която е потвърдено решение № 280 от 13.07.2017 г. по гр. д. № 1832/15 г. на Бургаски окръжен съд за присъдените разноски в полза на ищеца „Арх. др. Ф. и партньор“ Е., [населено място] в размер на сумата 8 188.36 лв. Според него, въззивният съд неоснователно е отказал да уважи възражението му за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, а освен това размерът на разноските не е съобразен с факта на цялостно отхвърляне на претенцията за неустойка за сумата 26 000 евро. Изразява несъгласие с посочената от първата инстанция цена на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, на база на която е извършена преценката за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед минималния размер по чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Частният касатор „Арх. др. Ф. и партньор“ Е., [населено място] обжалва въззивното определение в частта, с която е отменено решение № 280 от 13.07.2017 г. по гр. д. № 1832/15 г. на Бургаски окръжен съд за присъдените с него разноски в полза на ищеца „Арх. др. Ф. и партньор“ Е., [населено място] за разликата над сумата 8 188.36 лв. Счита същото за недопустимо поради настъпила преклузия на правото на ответника по исковете за оспорване на присъдените от първоинстанционния съд разноски. Излага подробни съображения и за неправилност на въззивния акт в атакуваната му част, като поддържа, че разноските по т. 7 и т. 8 от депозирания от него списък по чл. 80 ГПК са дължими, доколкото са свързани с предмета на делото.
Настоящият състав намира, че депозираните и от двете страни частни жалби представляват по своята същност частни касационни жалби, тъй като са насочени срещу акт, с който въззивният съд се е произнесъл по правилността на първоинстанционното решение досежно присъдените с него разноски, т. е. с атакуваното определение, независимо че е постановено по реда на чл. 248 ГПК, въззивният съд не се е произнесъл за първи път по направените разноски, за който случай би било приложимо указанието в т. 24 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС за разглеждане на жалбата в производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Поради това, по отношение на депозираните от страните частни касационни жалби следва да са осъществени предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 и чл. 274, ал. 4 ГПК.
По допустимостта на частните касационни жалби:
В постановеното по настоящото дело определение № 341 от 04.12.2019 г. (влязло в сила поради необжалването му) е прието, че цената на предявения иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД е под установения в закона минимален размер за търговските дела – 20 000 лв., поради което касационният контрол на въззивното решение в тази му част е недопустим.
С оглед на това, в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по правилността на първоинстанционното решение досежно присъдените разноски, касаещи иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, въззивното определение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 4 във връзка с чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Свързани с този иск и въведени като предмет на настоящото производство са: 1. Присъдените на „Арх. др. Ф. и партньор“ Е. разноски за адвокатско възнаграждение, по отношение на което ответникът „Т.“ О. е направил възражение за прекомерност и за неправилно определяне на цената на иска (предмет на жалбата на „Т.“ О.) и 2. Разноските по т. 7 и т. 8 от списъка на „Арх. др. Ф. и партньор“ Е. по чл. 80 ГПК за изготвяне и разпределение на общите части и за геодезически измервания на процесния имот (предмет на жалбата на „Арх. др. Ф. и партньор“ Е.). Поради това, подадените от страните частни касационни жалби, касаещи посочените разноски, са процесуално недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане. По-конкретно – жалбата на „Арх. др. Ф. и партньор“ Е. е недопустима изцяло, а жалбата на „Т.“ О. е недопустима само частично – по отношение възражението за размера на присъденото на другата страна адвокатско възнаграждение поради прекомерност и с оглед цената на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
В частта, касаеща разноските, дължими за иска за неустойка, частната касационна жалба на „Т.“ О. е процесуално допустима, тъй като цената на този иск е 26 000 евро, т. е. над установения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален размер. Предвид обаче неправилната преценка на въззивната инстанция относно характера на депозираните от страните жалби, не е дадено указание на страната да представи изложение на основанията по чл. 280 ГПК за допускане на касационното обжалване. Ето защо, след влизане в сила на настоящото определение в частта за оставяне на частните касационни жалби без разглеждане, делото следва да бъде върнато на въззивния съд за администриране на подадената от „Т.“ О. частна касационна жалба в допустимата й част съобразно изложеното по-горе.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от „Арх. др. Ф. и партньор“ Е., [населено място] частна касационна жалба вх. № 7071 от 17.09.2018 г. срещу определение № 153 от 18.05.2018 г. по гр. д. № 389/2017 г. на Бургаски апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от „Т.“ О., [населено място] частна касационна жалба вх. № 4119 от 05.06.2018 г. срещу определение № 153 от 18.05.2018 г. по гр. д. № 389/2017 г. на Бургаски апелативен съд в частта, касаеща присъденото на „Арх. др. Ф. и партньор“ Е. адвокатско възнаграждение досежно възражението за прекомерност на същото и за неправилното му определяне с оглед цената на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на препис от страните.
След влизане в сила на настоящото определение, делото да се изпрати на Бургаски апелативен съд за администриране на частната касационна жалба на „Т.“ О. с оглед изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: