О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 247
гр. София, 03.05.2018 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 929/2018 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Р. Ю. Р., [населено място] срещу определение № 4144 от 19.12.2017 г. по ч. гр. д. № 6172/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 25.04.2017 г. по гр. д. № 11382/2015 г. на Софийски градски съд. С първоинстанционния акт е прекратено като недопустимо на основание чл. 299, ал. 2 ГПК производството, образувано по иск на Р. Р. срещу [фирма], [населено място], Република Полша за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 340 000 лв.
Частният касатор поддържа, че въззивното определение е незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че по отношение обезщетяването на процесните вреди предявеният от него иск пред Районен съд – [населено място] е бил оттеглен с изрична молба, поради което по същия липсва произнасяне. С оглед на това, счита, че уврежданията, свързани с белия дроб (контузията на ляв бял дроб с неголямо огнище в III сегмент и следи от емфизем в горния край на левия бял дроб, хемоторакс от лявата страна и счупване на горната част на гръдната кост), не са обхванати от постановеното от полския съд решение и съответно няма процесуална пречка за разглеждането на предявения иск пред Софийски градски съд за обезщетяването им.
Като значими за допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК (редакция от ДВ бр. 86/2017 г.), частният касатор поставя въпросите: „1. Дали следва да бъдат обхванати от силата на пресъдено нещо претендирани вреди от пострадало лице, заявени в отделно производство, за които вреди същото пострадало лице е направило надлежно оттегляне на претенцията пред съответната инстанция, но същата не се е произнесла адекватно; 2. Дали нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК като процесуалноправна следва да бъде приложена при определяне и на възнаграждението на адвокат, когато юридическо лице наема такъв, въпреки наличието на юрисконсулти“.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], Република Полша – оспорва същата и моли за недопускане на касационното й обжалване по съображения, изложени в писмен отговор от 07.02018 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по предявения от Р. Р. иск за присъждане на сумата от 340 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на претърпяно ПТП и настъпилите от него увреждания, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта – 19.09.2010 г. до окончателното ? изплащане, въззивният съд е приел за правилни изводите на първата инстанция, а именно – че с предявяването на претенцията се иска повторно разглеждане на спор, разрешен с влязло в сила съдебно решение, което е недопустимо – чл. 299, ал. 1 ГПК.
Апелативният съд е установил, че от приложеното по делото копие на влязла в сила присъда от 15.12.2015 г. по дело I C 46/2014 г. на Районен съд – [населено място], Република Полша е видно, че същото е образувано по повод предявен от същия ищец, настоящ частен касатор, срещу същия ответник, на същото основание иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, който иск е уважен частично.
Като неоснователно е преценено възражението на частния касатор, че последният е бил направил оттегляне на иска пред полския съд. Въззивният съд е приел, че е оттеглено само доказателственото искане за установяване на конкретни увреждания, което няма за последица изключване на обезщетението за тези увреждания от обхвата на предявената пред полския съд претенция и че тази претенция е била разгледана в пълния ? предявен от ищеца обем.
С оглед изхода на спора апелативният съд е присъдил в полза на ответника разноски в размер на 10 730 лв. на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, като е счел възражението на Р. Р. за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК за неоснователно.
Настоящият състав счита, че касационното обжалване не може да бъде допуснато предвид отсъствието както на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, така и на специалните предпоставки на поддържаните от частния касатор основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
В случая, първият поставен въпрос е фактически, а не правен, поради което на същия не може да се отговори общовалидно за всички случаи, а само казуистично – с оглед конкретния случай. Дори да се приеме, че е изпълнено общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, то липсва специалната предпоставка по т. 1 от същия член, тъй като частният касатор не е посочил на кои актове на ВКС противоречи въззивното определение.
Касационното обжалване не би могло да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото в изложението липсва каквато и да било аргументация относно наличието на двете кумулативни предпоставки, формиращи това основание – значение на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а в същото са възпроизведени само съдържащите се в самата частна касационна жалба твърдения за неправилност на атакуваното определение, които са ирелевантни в производството по чл. 288 ГПК.
По сходни съображения касационното обжалване не може да бъде допуснато и по втория поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос. От една страна, този въпрос няма характер на обусловил изхода на делото по смисъла на разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК, тъй като въззивният акт изобщо не съдържа произнасяне по него. От друга страна, частният касатор не е посочил и практика на ВКС в подкрепа на заявеното от него основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Що се отнася до второто поддържано основание – това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, същото е аргументирано единствено с оплаквания за неправилност на направените от въззивния съд изводи. Отделно от това, посоченото основание не може да се счете за осъществено. Разпоредбата на чл. 78 ГПК е ясна и по нея няма противоречие в съдебната практика относно това, че едно юридическо лице може да упълномощи адвокат, въпреки че в неговия персонален субстрат влизат юрисконсулти, като в такива случаи възнаграждението на процесуалния представител се определя съгласно размерите, установени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет, докато в хипотезата на чл. 78, ал. 8 ГПК възнаграждението се присъжда в размерите, указани чл. 37 и сл. от Закона за правната помощ.
Поради изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на № 4144 от 19.12.2017 г. по ч. гр. д. № 6172/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: