О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 239
София, 22.10.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2840/2014 г.
Подадена е молба от [фирма], [населено място] за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 362 от 30.06.2015 г. в частта за разноските, като в полза на същото дружество бъде присъдено адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на сумата 3 500 лв.
Ответникът по молбата – [фирма], [населено място] – оспорва същата като неоснователна по съображения в писмен отговор от 12.09.2015 г.
Съдът, като взе предвид изложеното в молбата и становищата на страните, приема следното:
Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – същата е частично основателна.
С оглед изхода на настоящото дело – недопускане на касационното обжалване, искането на [фирма], [населено място] за присъждане на разноски следва да бъде уважено. Същото е направено своевременно с отговора на касационната жалба по чл. 287 ГПК и подкрепено с доказателства за извършването на разноски в размер на сумата 3 500 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния пълномощник на ответника. Заплащането на адвокатското възнаграждение в брой е удостоверено в представения договор за правна защита и съдействие от 01.09.2014 г., поради което неоснователно е заявеното от [фирма] възражение за недоказаност на направените разноски. Не може да бъде споделено и становището на посоченото дружество за недължимост на разноски за настоящото производство поради това, че на ответника по делото вече са присъдени достатъчно разноски в предходните съдебни инстанции. Отговорността за разноски не е ограничена само до определена съдебна инстанция – разноските се дължат за разглеждането на делото във всяка инстанция и дължимостта им е обусловена единствено от изхода на спора в конкретното производство.
Доколкото, обаче, в случая производството по делото е приключило с недопускане на касационното обжалване, т. е. осъщественото от пълномощника на ответника процесуално представителство не включва явяване в съдебно заседание, на основание чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на ответника по делото следва да бъдат присъдени само 75% от заплатеното адвокатско възнаграждение. Ето защо, подадената молба по чл. 248 ГПК е основателна за 2 625 лв., като за разликата до пълния размер на претендираните разноски – същата следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] направените по настоящото дело разноски в размер на сумата 2 625 (две хиляди шестстотин двадесет и пет) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на [фирма], [населено място] за присъждане на разноски за разликата над 2 625 лв. до 3500 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: