О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 595
София, 20.10.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч.т.д. № 2274/2015г.
Производството е по 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на синдика на [фирма] (н.) срещу определение № 608 от 26.02.2015 г. по ч. гр. д. № 309/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Врачански окръжен съд определение № 496 от 14.11.2014 г. за прекратяване на производството по т. д. № 44/2014 г., образувано по предявените от синдика на [фирма] (н.) срещу [фирма] (н.) обективно съединени искове: 1. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че [фирма] (н.) е собственик на търговското предприятие на [фирма] (н.); 2. иск с правно основание чл. 647, ал. 1 или ал. 2 и чл. 648 ТЗ за прогласяване за недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността на извършеното от длъжника [фирма] (н.) действие по безвъзмездно прехвърляне в полза на [фирма] (н.) чрез връщане в масата на несъстоятелността на същото дружество на прехвърленото и вписано през 2007 г. негово търговско предприятие; 3. иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на [фирма] (н.) да върне в масата на несъстоятелността на [фирма] (н.) търговското предприятие на [фирма] (н.).
Частният касатор поддържа, че атакуваното определение е неправилно на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд за недопустимост на претенциите, подробно обсъждайки развилите се между страните отношения във връзка с оздравителното производство на [фирма] и последиците от влязлото в сила решение от 06.06.2012 г. по т. д. № 1484/2012 г. на Софийски апелативен съд за възобновяване производството по несъстоятелност на [фирма] на основание чл. 709, ал. 1 ТЗ и определение № 574 от 18.12.2012 г. по ч. гр. д. № 867/2012 г. на Врачански окръжен съд, с което е отменен отказът на Агенцията по вписванията и е указано вписване на заявеното обстоятелство – връщане на търговското предприятие на [фирма] (н.).
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с поддържане на всички основания по чл. 280, ал. 1,т. 1-3 ГПК, са поставени въпросите: „1. Допустим ли е искът по чл. 647 от Търговския закон при действия и бездействия на длъжника, чрез които е допуснато безвъзмездно отнемане на негови материални блага; 2. Допустимо ли е в производството по чл. 647 от Търговския закон по иск на синдика срещу обявеното в несъстоятелност дружество за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността извършеното през 2012 г. от длъжника [фирма] действие по отношение на безвъзмездно прехвърляне в полза на [фирма] (н.)”. В подкрепа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК частният касатор представя съответно: по първия въпрос – ТР № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 185 от 09.03.2010 г. по т. д. № 672/2008г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 1128 от 18.10.2011 г. по т. д. № 1324/2009 г. на ВКС, І т. о., решение № 107 от 14.11.2011 г. по т. д. № 742/2010 г. на ВКС, І т. о., решение № 187 от 17.12.2014 г. по т. д. № 722/2012 г. на ВКС, І т. о., решение от 30.10.2012 г. по т. д. № 105/2012 г. на Добрички окръжен съд, решение от 21.03.2012 г. по т. д. № 72/2010 г. на Врачански окръжен съд, решение от 25.07.2012 г. по т. д. № 504/2011 г. на Старозагорски окръжен съд, решение № 210 от 01.08.2014 г. по т. д. № 42/2013 г. на Габровски окръжен съд и определение от 25.11.2014 г. по д. № 1894/2014 г. на Варненски окръжен съд и по втория въпрос – ТР № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 197 от 04.12.2014г. по т. д. № 2889/2013г. на ВКС, І т. о., решение № 185 от 09.03.2010 г. по т. д. № 672/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 62 от 17.07.2009 г. по т. д. № 39/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 91 от 24.06.2010 г. по в. т. д. № 253/2010 г. на Варненски апелативен съд и решение от 25.07.2012 г. по т. д. № 504/2011г. на Старозагорски окръжен съд.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма] (в несъстоятелност), [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на частната касационна жалба без уважение по съображения в писмен отговор от 22.04.2015 г. и становище от 02.06.2015 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по предявените от [фирма] (н.) срещу [фирма] (н.) обективно съединени искове, въззивният съд е споделил изцяло извода на първата инстанция за тяхната недопустимост. По отношение на иска с правно основание чл. 647, т. 1 ТЗ, посочен от ищеца с допълнителната му искова молба като главен, решаващият състав е приел, че същият е недопустим, доколкото в случая липсва твърдение за извършено от самия длъжник действие или сделка, увреждащи кредиторите на несъстоятелността, а като увреждащо действие е посочено регистърно решение № 574 от 18.12.2012 г. по ч. гр. д. № 867/2012 г. на Врачански окръжен съд, с което е отменен отказ № 20121128165501 от 30.1.2012 г. на Агенцията по вписванията и е постановено да се извърши вписване на обратно връщане на търговското предприятие на [фирма] на [фирма]. Поради това е направен извод, че с така предявения иск се атакува акт на правораздавателен орган, какъвто в разпоредбите на чл. 647 ТЗ не е предвиден. С оглед обстоятелството, че именно от успешно проведената защита по иска по чл. 647, т. 1 ТЗ е обусловен и предявеният иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане в масата на несъстоятелността на [фирма] (н.) на търговското предприятие на [фирма](н.), въззивната инстанция е преценила, че не е налице правен интерес за този иск и затова същият е недопустим.
Що се отнася до иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че „Ново Х.” (н.) е собственик на търговското предприятие на [фирма](н.), неговата недопустимост е аргументирана с липсата на активна процесуална легитимация на синдика да предявява от свое име други искове, освен отменителните искове и обусловените от тях осъдителни искове, съгласно нормата на чл. 649, ал. 1 ТЗ.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като и двата поставени въпроса не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да са обуславящи изхода на делото по смисъла на разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Отсъствието на общата предпоставка по отношение на първия въпрос произтича от това, че същият е поставен общо теоретично, без да е отнесен към конкретния казус. Хипотезите, при които е допустим искът по чл. 647 ТЗ, са уредени изчерпателно в самия закон, т. е. в него се съдържа и отговорът на този въпрос. В случая обаче, доколкото като увреждащо не се твърди действие или сделка, извършени от длъжника, а акт на правораздавателен орган (регистърно решение № 574 от 18.12.2012 г. по ч. гр. д. № 867/2012 г. на Врачански окръжен съд), то поставеният въпрос за допустимостта на предявения иск по чл. 647 ТЗ се явява ирелевантен за конкретното дело.
Поради това, че е относим към правилността на въззивния акт, която е предмет на самия касационен контрол, а не на производството по допускането му, не може да се счете за обуславящ и вторият формулиран в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос. Ирелевантността на този въпрос към допускането на касационното обжалване следва и от обстоятелството, че и той, както и първият въпрос, съдържа позоваване на действие (прехвърляне на търговското предприятие на [фирма] /н./), което не е извършено от длъжника, а е последица от възобновяването на производството по несъстоятелност на същия.
С оглед извода за отсъствие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, касационното обжалване на атакуваното въззивно определение не следва да бъде допуснато, без да е необходимо да се преценяват допълнителните предпоставки на поддържаните от частния касатор основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Поради недопускането на касационния контрол не подлежи на обсъждане и съдържащото се в частната касационна жалба искане за сезиране на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховен касационен съд за произнасяне по поставения в нея въпрос.
Независимо от посочения изход на делото, предвид липсата на изрично искане от ответника, не се дължи произнасяне по отговорността за разноски за настоящото производство.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 608 от 26.02.2015 г. по ч. гр. д. № 309/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: