О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 580
София, 20.09.2019 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1830/2019г.
Производството е по 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „С. Кон“ ЕООД, [населено място] срещу определение № 885 от 13.03.2019 г. по ч. гр. д. № 1008/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 358 от 09.10.2018 г. по т. д. № 15/2017 г. на Врачански окръжен съд за връщане на подадената от „С. Кон“ ЕООД частна жалба вх. № 7404 от 25.09.2018 г. срещу постановеното по същото дело определение по чл. 692 ТЗ в частта му, с която вземанията на дружеството-жалбоподател са изключени от списъка на приетите вземания на „П.“ ЕАД, [населено място].
Частният касатор моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Счита, че въззивната инстанция е възприела формален подход, като не е обсъдила доводите му за допустимост на частната жалба срещу определението по чл. 692 ТЗ и оплакванията му по същество, с което го е лишила от ефективно средство за съдебна защита. Излага и подробни съображения за неправилност на постановеното от съда по несъстоятелността определение по чл. 692 ТЗ, с което предявените от него вземания са изключени от списъка на приетите вземания на „П.“ ЕАД, [населено място]
Като обосноваващ допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, ,т. 1 ГПК е поставен въпросът: „Когато законодателят е изключил от съдебен контрол определени актове, това изключване обхваща ли всички порочни актове, визирани в хипотезата на изключващата норма, или тези, за които се навеждат доводи, че са нищожни, не попадат в ограничението на изключващата норма и следва да бъдат допускани до обжалване“.
По отношение на така поставения въпрос се поддържа, че поради липса на съдебна практика същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). Освен това, без да излага конкретни съображения, частният касатор твърди, че въззивното определение е нищожно и недопустимо.
Ответникът по частната касационна жалба – „П.“ ЕАД (в несъстоятелност) – заявява становище за недопустимост, респ. за неоснователност на същата по съображения, изложени в писмен отговор от 15.05.2019 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното:
За да потвърди първоинстанционното разпореждане, с което е върната подадената от „С. Кон“ ЕООД частна жалба срещу постановеното от съда по несъстоятелността определение по чл. 692 ТЗ, с което вземанията на същото дружество са изключени от списъка на приетите вземания на „П.“ ЕАД (н.), въззивният съд е споделил изцяло извода за нейната недопустимост. Позовавайки се на изричната разпоредба на чл. 692, ал. 6 ТЗ, решаващият състав е приел, че определението на съда по несъстоятелността, с което се одобрява списъка на приетите вземания, респ. с което прието вземане се изключва от списъка, не подлежи на инстанционен контрол, като защитата на правата на съответния кредитор се осъществява по друг ред, а именно – чрез предявяване на иск за установяване на вземането, което е било изключено по възражение на длъжника или на друг кредитор.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставеният от частния касатор въпрос не покрива общия селективен критерий за достъп до касация, предвиден в чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно – решаването му да е от значение за изхода на конкретното дело, тъй като въззивното определение не съдържа произнасяне по този въпрос. Действително, в частната жалба е заявен довод, че атакуваното разпореждане на първоинстанционния съд подлежи на обжалване, тъй като е нищожно и поради това не е обхванато от ограничението на чл. 692, ал. 6 ТЗ, по който решаващият състав не е изразил становище. Безспорно, този негов пропуск представлява процесуално нарушение. Доколкото обаче във връзка с него не е поставен конкретен въпрос, същият не би могъл да бъде преценяван като обосноваващ допускане на касационното обжалване.
Независимо от горното, следва да бъде посочено, че дори поставеният въпрос да се счете за релевантен, касационният контрол не би могъл да бъде допуснат, тъй като по отношение на него не е осъществено поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Противно на твърдението на частния касатор, този въпрос отдавна е разрешен в практиката на ВКС, в която напълно безпротиворечиво се приема, че допустимостта на инстанционния контрол не е обусловена от вида на порока на обжалвания съдебен акт (неправилност, недопустимост или нищожност), а от това, дали законът е предвидил изобщо възможност за обжалването му. В този смисъл са определение № 693 от 31.10.2014 г. по ч. т. д. № 2738/2014 г. на ІІ т. о., определение № 533 от 29.09.2015 г. по ч. т. д. № 2211/2015 г. на ІІ т. о. и др.
Що се отнася до бланкетното твърдение за нищожност и недопустимост на въззивното определение, настоящият състав намира същото за неоснователно – първоинстанционният акт е постановен от надлежен съдебен състав, в изискуемата от закона писмена форма, в рамките на правомощията на съда и в съответствие с търсената от страната защита.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 885 от 13.03.2019 г. по ч. гр. д. № 1008/2019 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: