О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
София, 14.01.2020 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 948/2019 г.
Подадена е молба от М. А. И. от [населено място] за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 173 от 22.05.2019 г. в частта за разноските чрез присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът по молбата – А. Г. Д. от [населено място] – оспорва същата с твърдението, че липсват доказателства за реално заплащане на възнаграждението, както и че то е прекомерно, съображения за което е изложил в писмен отговор от 26.06.2019 г.
Съдът, като взе предвид изложеното в молбата, данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
По основателността на молбата:
От представения с отговора на молбата за отмяна договор за правна защита и съдействие № 0211417 01.04.2019. се установява, че ответникът М. А. И. е уговорил и заплатил в полза на упълномощения от него адвокат А. С. Ч. адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. В договора е отразено изрично, че адвокатското възнаграждение е заплатено „в брой”, което, с оглед задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2012 г. на ОСГТК на ВКС, е достатъчно, за да се счете за доказано реалното извършване на разноски от страната.
Основателно обаче е направеното от ответника по настоящата молба възражение за прекомерност на заплатеното от ответника по молбата за отмяна адвокатско възнаграждение. Предмет на спора, приключил с атакуваното по реда на чл. 303 ГПК влязло в сила решение, е иск с правно основание чл. 29 ЗТР, т. е. касае се за неоценяем иск. С оглед на това и предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на сумата 600 лв. се явява прекомерно, поради което и на чл. 78, ал. 5 ГПК същото следва да бъде намалено на сумата 300 лв., дължима съобразно чл. 9, ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОСЪЖДА А. Г. Д. от [населено място], [улица] да заплати на М. А. И. от [населено място], [улица] разноски за настоящото дело в размер на сумата 300 (триста) лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: