О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 267
София, 10.05.2017 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на пети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2516/2016 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частни жалби на Д. В. Д. от [населено място] и [фирма], [населено място] срещу определение № 213 от 17.10.2016 г. по в. т. д. № 139/2016 г. на Великотърновски апелативен съд.
Частният жалбоподател Д. В. Д. обжалва въззивното определение в частта, с която е оставено без уважение възражението му за прекомерност на присъденото на ответника адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство както и в частта за присъдените останали разноски за разглеждане на делото за разликата над 1336 лв., като счита, че за последните е допусната математическа грешка при изчисляването им.
Частният жалбоподател [фирма] обжалва въззивното определение в частта, с която е уважено възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Всяка от страните оспорва частната жалба на насрещната страна и моли за оставянето й без уважение по съображения в депозирани по делото писмени отговори съответно от 22.11.2016 г. и от 30.11.2016 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол акт.
С обжалваното определение Великотърновски апелативен съд е уважил частично молбата на въззиваемия Д. В. Д. за изменение на постановеното по делото решение № 191 от 25.07.2016 г. в частта за разноските, като е присъдил в полза на ответника по иска [фирма] общо разноски за първоинстанционното и за въззивното производство в размер на сумата 7 900 лв. Съдебният състав е счел, че възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното от ответната банка адвокатско възнаграждение в размер на по 4 902 лв. е неоснователно досежно възнаграждението за първоинстанционното производство, но е основателно досежно въззивното производство, като е намалил същото до минимума по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 1 460 лв. За разликата между така определените адвокатски възнаграждения (6 262 лв.) до присъдената сума 7 900 лв., т. е. за сумата 1 538 лв. съдът не е изложил съображения.
Настоящият състав намира, че въззивното определение е неправилно в частта, с която е оставено без уважение възражението на ищеца за прекомерност на присъденото в полза на ответника адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство. Фактическата и правна сложност на делото, като законоустановен критерий за преценката дали заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, произтича преди всичко от вида на претенцията, обема на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия, а така също и от подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика. Отнесени към настоящия случай, посочените обстоятелства налагат категоричния извод, че делото не е с голяма фактическа и правна сложност. С оглед обема на оказаната от процесуалния пълномощник по делото правна помощ, включваща изготвянето на отговор на исковата молба и изцяло препращащ към него отговор на допълнителната искова молба, както и участие в проведените по делото четири съдебни заседания (в едното от които не са извършвани никакви процесуални действия, а делото само е отложено), следва да се счете, че заплатеното от банката адвокатско възнаграждение е прекомерно и подлежи на намаляване до минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно до сумата 1460 лв. Настоящият състав споделя изцяло доводите на решаващия въззивен състав, че до същата сума следва да бъде намалено и заплатеното от ответника по иска адвокатско възнаграждение за въззивното производство като съответстваща на предоставената от процесуалните му пълномощници правна помощ, изразяваща се в изготвянето на въззивна жалба и явяване в едно съдебно заседание, без да е изготвена писмена защита (такава не е депозирана и при първоинстанционното разглеждане на делото).
Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател Д. В. Д. за допусната математическа грешка при изчисляване на разноските, направени от ответната банка за разглеждането на делото в двете инстанции. Видно от представените платежни документи, направените от банката разходи възлизат на общата сума 1 538 лв. и включват: 715 лв. – възнаграждения за вещо лице, 15 лв. – депозит за призоваване на свидетел и 823 лв. (а не 621 лв., както твърди страната) – държавна такса за въззивната жалба.
С оглед изложените съображения, дължимите на ответника [фирма] разноски за двете предходни инстанции са в размер на 4 458 лв. Следователно, в частта, с която на същия е присъдена сумата 3 442 лв., т. е. за разликата до 7 900 лв., обжалваното определение е неправилно и подлежи на отмяна.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 213 от 17.10.2016 г. по в. т. д. № 139/2016 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която на [фирма], [населено място] са присъдени разноски за първоинстанционното и въззивното разглеждане на делото за разликата над 4 458 лв.
ИЗМЕНЯВА решение № 191 от 25.07.2016 г. по в. т. д. № 139/2016 г. на Великотърновски апелативен съд в частта за разноските, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на [фирма], [населено място] за присъждане на сумата 3 442 лв. – част от платено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 213 от 17.10.2016 г. по в. т. д. № 139/2016 г. на Великотърновски апелативен съд в останалата му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: