О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 911
София, 19.12.2016 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тридесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2292/2016г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместна касационна жалба на В. И. М. от [населено място] и [фирма], [населено място] срещу решение № 1485 от 08.07.2015 г. по т. д. № 1568/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 227от 09.02.2015 г. по т. д. № 773/2001 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-4 състав за заличаване от Търговския регистър на [фирма].
Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно, тъй като заличаването на длъжника, по отношение на когото производството по несъстоятелност е прекратено на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, е извършено на основание разпоредбата на чл. 632, ал. 4 ТЗ, която не е била действаща към датата на постановяване на решението по чл. 632, ал. 1 ТЗ (08.05.2002 г.) и следователно не биха могли да бъдат изпълнени предвидените в нея предпоставки. Поради това считат, че съдът е следвало да прекрати производството по несъстоятелност на търговското дружество на основание чл. 740, ал. 2 ТЗ, предвид постигнатото между тях извънсъдебно споразумение от 27.10.2014 г.
Именно с въпроса – „Приложими ли са обнародваните с „Държавен вестник” бр. 38/2006 г. разпоредби на чл. 632, ал. 1-5 ТЗ спрямо дружества, обявени в несъстоятелност съгласно разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ в редакцията й, действала до влизането в сила на обнародваните с „Държавен вестник”, бр. 38/2006 г. нови разпоредби” – е обосновано и допускането на касационното обжалване, като се поддържа, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е постановено заличаване на [фирма], [населено място] от Търговския регистър, въззивният съд е приел, че доколкото този търговец е обявен в несъстоятелност по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ, в редакцията му от 05.08.1991 г. („Държавен вестник”, бр. 63/1991 г.), по отношение заличаването на същия следва да бъде приложена по аналогия разпоредбата на чл. 735, ал. 2 ТЗ. Според решаващия състав, обстоятелството, че до изменението й през 2006 г. („Държавен вестник”, бр. 38) нормата на чл. 632, ал. 1 ТЗ не предвижда възможност за възобновяване на прекратеното производство по несъстоятелност, нито за заличаване на длъжника от Търговския регистър, не изключва правоприлагане по аналогия на разпоредбите на чл. 744 и чл. 745 ТЗ и че заличаването на търговеца може да бъде допуснато само при изчерпване масата на несъстоятелността във фазата на универсално принудително изпълнение. Изразил е разбирането, че е нелогично в хипотезата на невъзможност тази маса въобще да бъде формирана длъжникът да остане незаличен, независимо от периода, който е изтекъл от обявяването му в несъстоятелност. Поради това, че в случая от обявяването на [фирма] в несъстоятелност са изтекли повече от 13 години и с влязло в сила решение е отхвърлена молбата на негов кредитор за възобновяване на производството по несъстоятелност, въззивният съд е направил извод (съобразен и със задължителната съдебна практика по чл. 290 ГПК – решение № 108 от 13.10.2010 г. по т. д. № 1162/2009 г. на ВКС, І т. о.), че по отношение на дружеството-длъжник следва да бъде приложена последицата на чл. 735, ал. 2 ТЗ.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
С оглед изложените в акта мотиви, поставеният от касаторите въпрос не може да бъде определен като обусловил изхода на конкретното дело по смисъла на разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд е обосновал заличаването на длъжника не с разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ в новата й редакция от „Държавен вестник” бр. 38/2006 г., а с прилагане по аналогия на чл. 735, ал. 2 ТЗ, именно защото е приел, че новата редакция на чл. 632, ал. 1 ТЗ е неприложима към конкретния случай, предвид постановяване на решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност преди влизането й в сила. Следователно, в обжалваното решение не е застъпено становище, различно от това, което поддържат самите касатори. Ето защо, по отношение на поставения от тях въпрос не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, което е достатъчно за недопускане на касационния контрол, без да е необходимо обсъждане на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (при това заявено бланкетно, без аргументиране на предвидените в него две кумулативни предпоставки).
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1485 от 08.07.2015 г. по т. д. № 1568/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: