О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5
София, 04.01.2019 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2127/ 2018 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Алфа Банк“ А.Е., Република Гърция срещу решение № 69 от 13.04.2018 г. по в. т. д. № 92/2017 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Ловешки окръжен съд решение № 85 от 22.12.2015 г. по т. д. № 79/2015 г. С първоинстанционния акт е отхвърлена молбата на банката-касатор за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Медиком“ ЕООД, [населено място] (понастоящем със седалище в [населено място]).
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на закона и необоснованост. Изразено е несъгласие с извода на съда за отсъствие на предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност на ответното дружество поради това, че показателите за неговата ликвидност са в рамките на приеманите в практиката за нормални, както и че същото разполага с имущество, което е достатъчно за погасяване на задълженията му. Според касатора, този извод противоречи на събраните по делото доказателства, като при формирането му решаващият състав не е извършил задълбочен анализ на активите и пасивите на дружеството-длъжник и не е отчел обстоятелството, че за период от 4 години същото не е изпълнило изискуемите си парични задължения, т. е. че е налице спиране на плащанията по смисъла на чл. 608, ал. 3 ТЗ, което предполага настъпила неплатежоспособност.
В касационната жалба е релевирано изрично оплакване и срещу отказа на въззивния съд да приложи въведената след постановяване на първоинстанционното решение с разпоредбата на чл. 608, ал. 2 ТЗ нова презумпция за неплатежоспособност.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, са поставени въпросите: „1. Задължен ли е въззивният съд да обсъди искане за приложение на презумпцията в чл. 608, ал. 2 ТЗ (ДВ, бр. 105/2016 г.), според която се предполага, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ, ако преди подаване на молбата не е заявил за обявяване в търговския регистър на ГФО за последните три години, когато молбата за откриване на производство по несъстоятелност е подадена/предхожда по време изменението на закона; 2. Достатъчно основание за отхвърляне на молбата по чл. 625 ТЗ ли е наличието на нормални съотношения/коефициенти на ликвидност, когато са налице доказателства, че длъжникът има проблеми с платежоспособността и не е оборена презумпцията за спиране на плащанията; 3. Достатъчно основание ли е за отхвърляне на молбата за откриване на производство по несъстоятелност съотношението на актив и пасив, залегнало в стойностите на обща и бърза ликвидност, близки до референтните за тези показатели стойности“.
По отношение на първия въпрос се поддържа, че решаването му е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото предвид липсата на формирана по него съдебна практика, а по отношение на останалите два въпроса – че са решени в противоречие с практиката на ВКС, съответно: решение № 220 от 07.02.2018 г. по т. д. № 758/2017 г. на І т. о. (за втория въпрос) и решение № 164 от 30.11.2016 г. по т. д. № 284/2016 г. на ІІ т. о. и решение № 225 от 08.12.2016 г. по т. д. № 2572/2015 г. на І т. о. (за третия въпрос).
Ответникът по касация – „Медиком“ ЕООД, [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в указания от въззивния съд срок, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди решението на Ловешки окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на „Алфа Банк“ А.Е., Република Гърция за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Медиком“ ЕООД, въззивният съд е счел, че макар по делото да е безспорно установено наличието на неизпълнени задължения на ответното дружество както по търговски сделки (към банката-молител и към доставчици), така и публичноправни задължения към държавата и общините, същото не е в състояние нито на неплатежоспособност, нито на свръхзадълженост. Този извод е направен с оглед заключенията на изслушаните по делото икономически експертизи, в т. ч. и на експертизата, допусната от въззивния съд след връщане на делото за ново разглеждане от Върховен касационен съд с решение № 45 от 10.03.2017 г. по т. д. № 2095/2016 г., според които: за целия изследван период 2013 г. – 2016 г. коефициентите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост са в размери над нормалните; краткосрочните активи на дружеството осигуряват неговата обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност; същото е финансово независимо от кредиторите си и задълженията му са достатъчно обезпечени с имущество.
По отношение искането на молителя за прилагане на въведената в хода на процеса нова презумпция за неплатежоспособност с разпоредбата на чл. 608, ал. 2 ТЗ – поради незаявяване за обявяване в ТР на годишните финансови отчети на ответника за последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, въззивният съд е преценил, че същото не следва да бъде обсъждано, доколкото се касае за материалноправна норма, на която не е придадено обратно действие.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Първият от поставените от касатора въпроси не може да бъде определен като обуславящ изхода на конкретното дело и съответно като обосноваващ допускане на касационния контрол. Действително, въззивният съд е счел, че направеното от банката искане за прилагане на въведената в хода на процеса нова презумпция за неплатежоспособност (тази по ч. 608, ал. 2 ТЗ) не следва да бъде разглеждано, предвид материалноправния характер на нормата и липсата на предвидено обратно действие на същата. Тази преценка обаче е ирелевантна за крайния правен резултат, доколкото решаващият състав, на база задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и преди всичко на заключението на икономическата експертиза, прието при новото разглеждане на спора във въззивната инстанция, е приел, че ответното дружество не е в състояние на неплатежоспособност. Следователно, при наличието на изрично ангажирани доказателства, установяващи платежоспособността на ответника, предвидените в закона презумпции за неплатежоспособност се явяват оборени. Ето защо, дори и да бе разгледано искането на банката за прилагане на новата презумпция за неплатежоспособност, това не би довело до промяна на изхода на делото.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато и по останалите два въпроса по изложението. Освен, че са относими към правилността на направените от въззивния съд изводи във връзка с икономическото състояние на длъжника, въпросите съдържат твърдения, некореспондиращи с данните по делото.
По-конкретно, вторият въпрос обективира становището на касатора за наличие на доказателства, че длъжникът „има проблем с платежоспособността и не е оборена презумпцията за спиране на плащанията”, което не съответства на мотивите на обжалвания акт. Въззивният съд е изложил изрични мотиви за несъгласието си с констатацията на експерта, че ответното дружество „има проблем с платежоспособността”, като е приел, че вещото лице неправилно е свързало неплатежоспособността само с наличието на оборотни средства за изплащане на всички задължения, а не е съобразило установените от самия него показатели на ликвидност за целия изследван период 2013г. – 2016г., определящи способността за бързо обръщане на актива на фирмата в пари с цел погасяване на задълженията.
Ирелевантността на третия въпрос към допускането на касационния контрол следва от това, че е поставен за хипотеза, различна от процесната. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът не е счел за достатъчно за отхвърляне молбата за откриване на производство по несъстоятелност „съотношението на актив и пасив, залегнало в стойностите на коефициентите на обща и бърза ликвидност”, а е обсъдил и взел предвид както всички коефициенти за ликвидност, така и коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост. Освен това, в случая от приетите по делото експертизи се установява, че стойностите на всички коефициенти за ликвидност са над приеманите за нормални, а не са „близки до референтните”, в какъвто смисъл е формулиран въпросът.
С оглед изложените съображения за отсъствие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК по отношение на поставените от касатора въпроси, настоящият състав намира, че не следва да се преценява дали са осъществени предпоставките на заявените за тях конкретни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 69 от 13.04.2018 г. по в. т. д. № 92/2017 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: