О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 311
София, 02.10.2018 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова
т. дело № 2259/2018 година
Производството е по чл. 307, ал.1 ГПК.
Образувано е по молба на „Инвестбанк” АД, [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 212 от 21.03.2017 г. по т. д. № 566/2016 г. на Варненски окръжен съд, с което са уважени предявените от М. Р. И., в качеството й на синдик на „Камбитов и син” ЕООД (в несъстоятелност), срещу „Камбитов и син” ЕООД (в несъстоятелност), [населено място] и „Паяков” ЕООД, [населено място] обективно и субективно съединени искове: иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ за обявяване за недействителен по отношение кредиторите на несъстоятелното дружество договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в н. а. № 139, том І, н. д. № 96/2014г., поправен с н. а. № 186, том І, н. д. № 133/2014 г. на СВ, [населено място] и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за осъждане на „Паяков” ЕООД да върне същите имоти в масата на несъстоятелността на „Камбитов и син” ЕООД (в несъстоятелност).
Молителят поддържа, че по отношение на атакуваното решение е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като същото е постановено преди съдът да се произнесе по депозираната от банката молба за конституирането й като трето лице-помагач на ответниците, с което я е лишил от възможността да участва в делото и да защити правата и законните си интереси като собственик и владелец на процесните имоти, придобити от ответника „Паяков” ЕООД след проведена публична продан по изп. д. № 20157950400357 по описа на ЧСИ В. Т., с район на действие ОС – Б..
С молба вх. № 8249 от 25.09.2018 г. е направено и искане за спиране изпълнението на решението, чиято отмяна се претендира.
Ответникът – М. Р. И., в качеството й на синдик на „Камбитов и син” ЕООД (в несъстоятелност) – счита молбата за недопустима като просрочена по съображения, изложени в писмен отговор от 14.08.2018 г.
Останалите ответници – „Камбитов и син” ЕООД (в несъстоятелност), [населено място] и „Паяков” ЕООД, [населено място] – не заявяват становище по молбата за отмяна.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Молбата за отмяна е процесуално недопустима.
Молителят не е легитимиран да иска отмяна на влязлото в сила решение по т. д. № 566/2016 г. на Варненски окръжен съд, от една страна, тъй като не е участвал в производството по делото, каквото е изискването на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, а от друга страна – тъй като няма качеството на необходим другар по смисъла на чл. 216, ал. 2 от ГПК, на когото разпоредбата на чл. 304 ГПК предоставя правото да претендира отмяна на решение, постановено без негово участие в съдебен процес, воден между други лица.
Правото да инициират производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение на основанията, предвидени в чл. 303, ал. 1 ГПК, е признато от процесуалния закон единствено и само в полза на лицата, които са участвали като страни – главни или подпомагащи – в производството, по което е постановено решението. Този извод произтича недвусмислено от нормата на чл. 303, ал. 1 ГПК, предвиждаща, че заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато са осъществени специфичните за всяко от основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1 – т. 7 ГПК предпоставки. Трети лица, неучаствали като страни по делото, приключило с постановяване на влязлото в сила решение, не са легитимирани да искат отмяната му по реда и на основанията, визирани в чл. 303 ГПК.
В настоящия случай, банката-молител не е участвала като страна по т. д. № 566/2016 г. на Варненски окръжен съд, от което следва изводът, че същата не е легитимирана да инициира производство за отмяна на постановеното по това дело решение независимо от причините, довели до неучастието й в посоченото производство.
Активната легитимация на молителя да иска отмяна на влязлото в сила решение не може да бъде обоснована и с разпоредбата на чл. 304 ГПК. Отмяната по чл. 304 ГПК е извънинстанционен способ за защита срещу последиците на влязло в сила съдебно решение, предоставен на определена категория трети лица, които не са взели участие в делото, но са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението. Кръгът на тези лица е очертан изрично в самата разпоредба на чл. 304 ГПК чрез препращане към разпоредбата на чл. 216, ал. 2 ГПК. Последната урежда института на необходимото другарство – задължително и факултативно, от което следва, че легитимирани да искат отмяна са само онези неучаствали в делото трети лица, които, като носители на правото на иск относно спорното правоотношение, е следвало да участват като главна страна в процеса в качеството на необходими другари. По отношение на банката-молител това изискване не е налице. Същата няма качеството на необходим другар по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК нито по иска с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, нито по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и поради това не е легитимирана да иска отмяна на постановеното по тях решение. Тези искове са предявени от синдика на „Камбитов и син” ЕООД (в несъстоятелност) и надлежни ответници по тях са съответно: по отменителния иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ ответници са страните по атакуваната сделка – несъстоятелният длъжник и неговият съконтрагент „Паяков” ЕООД, а по осъдителния иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – „Паяков” ЕООД, в полза на когото е извършено разпореждането с процесните имоти. Дори да е засегната от правните последици на решението, банката-молителя не разполага с правото да иска отмяната му по реда на чл. 304 ГПК поради факта, че не е съществувало основание за конституирането й в качеството на необходим другар като главна страна-ответник, наред с посочените дружества, по нито един от двата иска. Молбата за отмяна, подадена от лица извън кръга на визираните в чл. 304 ГПК във връзка с чл. 216, ал. 2 ГПК, е процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, в какъвто смисъл са задължителните указания по т. 10 от Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед недопустимостта на подадената от „Инвестбанк” АД молба за отмяна поради липса на легитимация, не следва да бъде обсъждано възражението на синдика на „Камбитов и син” ЕООД (в несъстоятелност) за неподаването й в законоустановения срок, а също и направеното от банката-молител искане по чл. 309 ГПК за спиране изпълнението на атакуваното решение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 307, ал. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на „Инвестбанк” АД за отмяна на влязлото в сила решение № 212 от 21.03.2017 г. по т. д. № 566/2016 г. на Варненски окръжен съд, както и молбата по чл. 309 ГПК за спиране изпълнението на същото решение.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Търговска колегия на Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: