Р Е Ш Е Н И Е
№ 195
София, 02.11.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
при секретаря Александра Ковачева
изслуша докладваното от съдия Евгений Стайков т.д.№ 1196/2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.303 ал.1 т.4 ГПК.
Образувано е по молба вх.№3612/4.04.2016г. на [фирма] – [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение №192/11.03.2016г., постановено по т.д.№1635/2014г. по описа на ВКС, ТК, І т.о. с което е обезсилено решение №256/10.02.2014г. по т.д.№2376/2013г. на САС и е прекратено производството по иска на [фирма] против [фирма] по чл.431 ал2 ГПК /отм/.
В молбата за отмяна се поддържа, че с атакуваното решение по т.д.№1635/2014г. по описа на ВКС, ТК, І т.о., е преразгледан и пререшен наново и в противоположен смисъл въпросът за допустимостта на иска, който въпрос е бил решен окончателно с решение №105/12.06.2013г. по т.д.№5/2012г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о. Излагат се съображения за наличието на предпоставките по чл.304 ал.1 т.4 ГПК за отмяна на решението като се сочи, че и двете решения са влезли в сила, както и че в тях е даден отговор в противоположен смисъл на един и същ въпрос, свързан с допустимостта производството. Молителят аргументира тезата, че решението по т.д.№1635/2014г. по описа на ВКС, ТК, І т.о. е неправилно, поради което същото следва да бъде отменено на основание чл.307 ал.4 ГПК.
В срока по чл.306 ал.3 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника по молбата за отмяна [фирма] – [населено място], в която се излагат съображения за недопустимостта, респ. за неоснователността на молбата. Сочи се, че в случая не са налице условията по чл.303 ал.1 т.4 ГПК, тъй като: 1. решението на ВКС от 2013г. не се ползва със сила на пресъдено нещо; 2. няма пълен идентитет между двете решения; 3. противоречието е единствено в мотивите на решенията и 4. решенията са постановени в рамките на едно и също производство. С отговора се претендират разноски за производството по чл.303 ГПК.
В проведеното открито заседание на 26.10.2016г. и двете страни по спора поддържат становищата си по съображенията, изчерпателно изложени в молбата за отмяна и в отговора на молбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото, становищата на страните и в съответствие с правомощията по чл.303-307 ГПК, приема следното:
Молбата за отмяна е процесуално допустима – подадена е от заинтересована страна по см. на чл.303 ал.1 ГПК в преклузивния срок по чл.305 ал.1 т.4 ГПК. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
С решение №105/12.06.2013г. по т.д.№5/2012г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о. е отменено решение №1538/11.10.2011г. по в.т.д.№523/2011г. на САС, с което е било обезсилено като недопустимо първоинстанционното решение по т.д.№421/2008г. на СГС, като делото е върнато за ново разглеждане на въззивния съд. В решението на ВКС от 12.06.2013г. е прието, че предявеният от [фирма] против [фирма] по чл.431 ал2 ГПК /отм./, е допустим и следва да бъде разгледан за произнасяне по съществото на спора.
С последващо решение №256/10.02.2014г. по гр.д.№2376/2013г. по описа на САС, е потвърдено първоинстанционното решение на СГС т.д.№421/2008г., с което е бил уважен предявения установителен иск от [фирма] против [фирма]. С решението №192/11.03.2016г., по т.д.№1635/2014г, предмет на молбата за отмяна, съставът на ВКС, ТК, І т.о., е обезсилил въззивното решение на САС по т.д.№2376/2013г. и е прекратил производството, поради неговата недопустимост.
Независимо от обстоятелството, че в двете решения на ВКС – първото от 12.06.2013г. на състав от ТК, ІІ т.о. и второто от 11.03.2016г. на състав от ТК, ІІ т.о, се дава отговор в противоположен смисъл на един и същ процесуалноправен въпрос /за допустимостта на предявения иск/, в случая не са налице предпоставките за допускане на отмяна на влязло в сила решение по чл.303 ал.1 т.4 ГПК. В съдебната практика /решение №128/16.05.2014г. по гр.д.№1151/2014г. на ВКС, І г.о./ и в правната теория /проф.Ж.С. Бълг.гражданско процесуално право изд.2002г. стр.549/ безспорно се приема, че не може да бъде допусната отмяна на влязло в сила решение, когато противоречивите решения са постановени в рамките на едно и също производство и когато с едното от тях се връща делото за ново разглеждане. Това е така, защото първото решение на ВКС, с което делото е върнато за ново разглеждане на въззивния съд, не слага край на производството. С него не се решава правния спор със сила на пресъдено нещо. Отменителното решение, с което делото се връща за ново разглеждане, не би могло да остане като краен съдебен акт, ако последващото решение на ВКС бъде отменено като неправилно по реда на чл.307 ал.4 ГПК, какъвто е смисъла на посочената разпоредба. Различният характер на двете решения на ВКС, постановени по един и същ спор – съответно на отменителното решение, което не слага точка на спора и не го решава по същество и на последващото решение, с което се приключва производството, обуславя липсата на идентитет между решенията като предпоставка за отмяна на едно от тях по чл.304 ал.1 т.4 ГПК във вр. с чл.307 ал.4 ГПК.
На основание чл.78 ал.3 ГПК молителят [фирма] следва да бъде осъден да заплати на ответната страна [фирма] сумата 6 000 лв. с ДДС – направени разноски пред настоящата инстанция за адвокатска защита.
Мотивиран от горното и на основание чл.303 ал.1 т.4 ГПК във вр. с чл.306 ГПК и чл.307 ал.4 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№3612/4.04.2016г. на [фирма] – [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение №192/11.03.2016г., постановено по т.д.№1635/2014г. по описа на ВКС, ТК, І т.о.
ОСЪЖДА [фирма] – ЕИК[ЕИК] от [населено място], район „С.” [улица] ет.6 да заплати на [фирма] – ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] сумата 6 000лв. /шест хиляди/ – разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: