Определение №599 от 30.10.2019 по ч.пр. дело №1105/1105 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 599
София, 30.10. 2019 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова

ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков

като изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№855/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. М. Б. срещу решение №1564 от 13.12.2018г., постановено по в.гр.д.№2108/2014г. на Пловдивски окръжен съд, ГО, 7 с-в, с което е потвърдено решение №1630 от 17.04.2014г. по гр.д.№20463/2013г. на Пловдивски районен съд, в обжалваната му част.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо поради неподведомственост на спора пре гражданските съдилища. Излагат се доводи, че договорите, сключени с ползватели на помощта по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” са индивидуални административни актове, които подлежат на съдебен контрол по реда на АПК пред административните съдилища. При условията на евентуалност се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че ищецът ДФ „Земеделие” не е упражнил надлежно правото си да развали сключения договор доколкото изявленията в заповед №03-160—РД/33/05.02.2013г. са направени от директор на Областна дирекция ДФ „Земеделие”, който няма представителна власт по отношение на ДФ „Земеделие”. Отделно се сочи, че в случая не е налице хипотезата на чл.87, ал.2 ЗЗД, даваща право на кредитора без предизвестие едностранно да развали договора. Според касатора неизпълнението на задължението на бенефициера да подаде в уговорения срок заявка за второ плащане, не може да обоснове извод, че задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време по смисъла на чл.87, ал.2, пр.последно ЗЗД, който извод би бил неоправдан и с оглед нормативните актове на Европейския съюз относими към мярка „Създаване на стопанства на млади фермери”. На последно място се излагат доводи, че ищецът не е оказал на ответника необходимото съдействие, което освобождава бенефициера от отговорност за неизпълнението на основание чл.83, ал.1 ЗЗД. Претендира се обезсилване на обжалваното решение, респективно неговата отмяна и отхвърляне на исковете с присъждане на разноски за трите съдебни инстанции.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, освен поддържаното в касационната жалба основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК поради недопустимост на въззивното решение, се твърди, че са налице и предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касация като са формулирани следните материалноправни въпроси:
1. „Неподаването на заявка за второ плащане в срока по т.5.2 във връзка с чл.3.1, от договора между страните, основание ли е за разваляне на договора от страна на ДФ „Земеделие“, при положение, че бенефициентът е извършил всички мероприятия по бизнес плана и във връзка с това неизпълнение, основателна ли е претенцията за възстановяване на полученото първо плащане по договора?”.
2. „С изтичането на едномесечния срок за подаване на заявка за второ плащане, настъпила ли е невъзможност за ползвателя да поиска плащане на втория транш от общия размер на финансовата помощ, респ. налице ли са предпоставките за безусловно извънсъдебно разваляне на договора?”.
3. „При положение, че е безспорно между страните, че бенефициента по договора е извършил всички инвестиции, основни дейности и цели, заложени в съответния проект, може ли да се приеме, че забавата да бъде изпълнено задължението за подаване на заявка за плащане на втората вноска по договора, е направиш изпълнението безполезно?”.
С касационната жалба е депозирано и писмено искане по чл.628 ГПК за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз като са поставени следните въпроси:
(1) „Допуска ли принципът за пропорционалност на санкциите и възстановяванията по т.39 от Регламент (ЕС) №1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и възстановяването на изплатени суми във връзка фондове на ЕС, национална практика на Разплащателна агенция, съгласно която при пропуск на бенефициента по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ да подаде заявка за второ плащане в определения в договор срок, договорът да се счита развален и бенефициентът да бъде задължен да върне изплатената финансова помощ?”.
(2) „Допуска ли чл. 13, т.З от Регламент (ЕС) №65/2011 на Комиисията от 27 януари 2011г. за определянето на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) национална практика на Разплащателна агенция, според която условие за възстановяване на подпомагането, която младият земеделски производител вече е получил е неподаването в срок на заявка за второ плащане, независимо, че от негова страна е констатирано стриктно изпълнение на бизнесплана?”
(3) „Допуска ли Делегиран регламент (ЕС) №640/2014 на Комисията от 11 март 2014г. за допълнение на Регламент (ЕС) №1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосанотосъответствие национапна правна уредба, която не разграничава неспазването на изискванията па програмата по субективните признаци: небрежност и умишлено и не регламентира различни по вид и характер санкции и възстановявания, в зависимост от това дали неспазването на изискванията е допуснато по небрежност или е извършено умишлено?”
(4) „Допуска ли чл.39, т.1 от Делегиран регламент (ЕС) №640/2014 на Комисията от 11 март 2014г. за допълнение на Регламент (ЕС) №1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие, национапна правна уредба и практика, която не допуска предоставяне на срок за корекция на допусната нередност?”
(5) „Изискването за възстановяване изцяло на заплатена помощ, в случай на пропускане на срок за подаване на заявка за второ тащане, отговаря ли на принципите на пропорционалност и степенуване на тежестта на неспазването, по смисъла на Делегиран регламент (ЕС) №640/2014 на Комисията от 11 март 2014г. за допълнение на Регламент (ЕС) №1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие?”.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е представен отговор на касационната жалба от Държавен фонд „Земеделие”.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение въззивният състав от Пловдивски окръжен съд е потвърдил решение №1630/17.04.2014г. по гр.д.№20463/2013г. на Пловдивски районен съд, в обжалваната му част, с което с което е признато за установено по иск по чл.422 ГПК, че К. М. Б. дължи на Държавен фонд „Земеделие” сумата 24 446 лв. – представаляваща главница, присъдена със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК №5188А/20.09.2013г. по ч.гр.д.№ 8338/13г. на Пловдивски РС, дължима по неизпълнен договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ №16/112/02924/19.10.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.05.2013г. до изплащане на главницата, както и че дължи на фонда сумата 1 173.10лв. – разноски по заповедното производство.
Въззивният състав е приел за установено, че в полза на ДФ „Земеделие” по ч.гр.д.№8338/2013г. на Пловдивски РС, е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК №5188А/20.09.2013г. и изпълнителен лист против К. М. Б. за сумата от 24 446 лв., съставляваща главница, дължима по неизпълнен договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ №16/112/02924/19.10.2009г., ведно с лихви и разноски. Съдът е приел за безспорно между страните по делото, че на 06.02.2009г. ответникът е подал до Министерство на земеделието и храните, Разплащателна Агенция – София заявление №16/112/02924 по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013г., както и че въз основа на заявлението и на основание Наредба №9/3.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013г., на 19.10.2009г. е сключен процесния договор №16/112/02924/19.10.2009г. между К. Б. и ДФ „Земеделие”. Съдът е отразил, че по силата на договора, фондът е предоставил на ползвателя безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892лв. за изпълнение на всички инвестиции, основните дейности и цели, заложени в бизнес план по проект №16/112/02924 като в т.2.2 от договора е уговорено изплащане на помощта на два етапа: първо плащане в размер на 24 446лв. и второ плащане в размер на 24 446лв. по заявка на бенефициера в срок до 19.11.2012г. съгласно т.5.1 във вр. с т.3.1 от договора. Въззивният състав е приел за установено по несъмнен начин, че първото плащане е получено от ответника, който обаче не е спазил срока за подаване на заявление за извършване на второ плащане.
В обжалваното решение е посочено, че спорът между страните пред въззивната инстанция се свежда до това, основателно ли е инвокираното от ответника възражение, че не е изпълнил задължението си да подаде заявление за второ плащане, поради наличието на сочените от него обективни уважителни причини, както и поради неоказване на съдействие от страна на кредитора; и явява ли се ответникът неизправна страна по договора, даваща право на кредитора за упражни правото си да прекрати договора, имайки предвид, че е изпълнил добросъвестно всички договорени и одобрени инвестиции, както и инвестиционни цели при условията и реда на закона и Наредба №9 от 03.04.2008г. и ако е така, надлежно ли е прекратен договора от страна на фонда. Въззивният съд не е обсъждал останалите оплаквания на въззивника, които е приел за преклудирани като несвоевременно направени.
Въззивният състав е приел за неоснователно възражението на ответника К. Б. за наличие на обективна невъзможност да изпълни задължението си да подаде заявка в уговорения в процения договор срок, тъй като в случая заболяването на дъщеря му и хоспитализирането й за периода от 12.11.2012г. до 19.11.2012г. не може да бъде определено като събитие по чл.81, ал.1 ЗЗД, изключващо вината на ответника, доколкото последният е разполагал с достатъчно време (един месец) да изпълни това свое задължение в останалия период от време. В обжалваното решение е посочено, че не е основателно и твърдението на ответника, че не е изпълнил своето задължение да подаде заявление за второ плащане поради факта, че кредиторът не му е оказал необходимото съдействие. Според съда от доказателствата по делото не се установява подаването на заявление да е обременено със сложна, тежка и продължителна процедура като единственото, което е следвало да направи ответникът, е било да подаде заявление по образец с искане за извършване на второ плащане по сключения между страните договор за финансова помощ.
За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част, с която са уважени предявените по реда на чл.422 ГПК установителните искове, съдът е изложил съображения за неоснователност на възражението на въззивника, че не са били налице предпоставките по чл.87, ал.2 ЗЗД за едностранно разваляне на договора от страна на фонда. Съдът е посочил, че съгласно т.5.1 от договора, ответникът се е задължил да подаде заявка за второ плащане в срок не по-късно от един месец след изтичане на срока по т.3,1, съгласно която клауза ответникът се е задължил да извърши всички инвестиционни, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана в срок до 19.10.2012г. Съдът се е позовал и на разпоредбата на чл.24, ал.2 от Наредба №9/3.04.2008г., действаща към датата на сключване на процесния договор, в която също е предвидено, че заявка за второ плащане след третата година се подава в съответната териториална структура на ДФ „Земеделие“ не по-късно от един месец след изтичане на срока за изпълнение на бизнес плана, от което следва че в конкретния случай заявка за второ плащане е трябвало да бъде подадена до 19.11.2012г. Въззивният състав е акцентирал върху обстоятелството, че по делото няма данни ответникът своевременно да е поискал удължаване на този срок, въпреки предвидената в този смисъл възможност, като такава молба е била подадена месеци след изтичане на едномесечния срок – на 11.04.2013г., с която ответникът е поискал от фонда, да му бъде удължен срока за подаване на молба за второ плащане с една година до 19.11.2013г.
С оглед гореизложеното въззивният състав е приел, че предвид на обстоятелството, че ответникът не е изпълнил в срок задължението си да подаде заявката за второ плащане до 19.11.2012г., в полза на кредитора е възникнало потестативно право да развали договора без да дава на длъжника подходящ срок за изпълнение, тъй като задължението на ответника е следвало да бъде изпълнено до точно определена дата. Според съда неподаването на заявка за второ плащане представлява нарушение на нормативно и договорно задължение, поради което на основание чл.33, ал.1 от Наредба №9 във връзка с чл.5.1 от договора и чл.87, ал.2 ЗЗД, съдът е обосновал извода , че кредиторът надлежно е упражнил правото си да развали договора, което от своя страна обуславя задължение за ответника да върне сумата 24 446 лв. като получена на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.05.2013г. Според въззивния състав за правото на фонда едностранно да развали договора е без значение възражението на ответника, че в срок е изпълнил добросъвестно всички договорени и одобрени инвестиции, както и инвестиционни цели при условията и реда на закона и Наредба №9 от 03.04.2008г., тъй като ответникът се явява неизправна страна по договора, поради неизпълнение на конкретно договорено между страните задължение.
По релевираните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение настоящият състав намира следнотот:
Не е налице вероятна недопустимост на въззивното решение като основание за допускане на касационното му обжалване по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК, тъй като въззивното решение, касаещо неизпълнението на договор, сключен преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ, е постановено от компетентен съд. В константната си съдебна практика (решение №112/10.09.2012г. по т.д.№359/2011г., на ВКС, ТК, II т.о., решение №199/05.12.2014г. по т.д. №4500/2013г. на ВКС, ТК, І т.о., решение №17/23.03.2017г. по гр.д.№ 50176/2016г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и др.) ВКС еднозначно и безпротиворечиво се е произнесъл относно приложимата нормативна уредба, регламентираща условията и реда за финансово подпомагане със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове при действието на Специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България /С./ в различни направления и сектори и Оперативна програма „Регионално развитие“ /ОПРР/ 2007-2013г. преди приемането на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/. Настоящият касационен състав изцяло споделя доводите, обобщени и анализирани в решение №245/23.02.2018г. по т.д.№93/2017г. на ВКС, ІІ т.о., постановено оп реда на чл.290 ГПК, в което е даден следния отговор на поставения от касатора по настоящото дело процесуалноправен въпрос относно подведомствеността на исковете на ДФ „Земеделие“ за връщане на изплатените суми по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013г., а именно, че: „исковете на ДФ „Земеделие“ за връщане на изплатените суми, заедно със законните лихви върху тях по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от ДФ „Земеделие“ по Наредба № 9/03.04.2008г., сключен с ползвателя на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013г. /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, преди влизането в сила на ЗУСЕСИФ на 25.12.2015г., са подведомствени на гражданските съдилища”.
Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Не покрива общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение въпросът на касатора: „Неподаването на заявка за второ плащане в срока по т.5.2 във връзка с чл.3.1, от договора между страните, основание ли е за разваляне на договора от страна на ДФ „Земеделие“, при положение, че бенефициентът е извършил всички мероприятия по бизнес плана и във връзка с това неизпълнение, основателна ли е претенцията за възстановяване на полученото първо плащане по договора?”. По начина по който е формулиран (дали е основателна исковата претенция), въпросът е изцяло относим към правилността на обжалваното решение, която като касационно основание не е в обхвата на проверката в производството по чл.288 ГПК. Аналогично не следва да се допуска до касация въззивното решение във връзка с въпроса: „С изтичането на едномесечния срок за подаване на заявка за второ плащане, настъпила ли е невъзможност за ползвателя да поиска плащане на втория транш от общия размер на финансовата помощ, респ. налице ли са предпоставките за безусловно извънсъдебно разваляне на договора?”. Въпросът дали в конкретния случай са налице предпоставките за едностранно разваляне на договора, касае правилността на въззивното решение и няма характеристиката на въпрос по чл.280, ал.1 ГПК.
Настоящият състав намира, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение във връзка с третия поставен от касатора въпрос: „При положение, че е безспорно между страните, че бенефициента по договора е извършил всички инвестиции, основни дейности и цели, заложени в съответния проект, може ли да се приеме, че забавата да бъде изпълнено задължението за подаване на заявка за плащане на втората вноска по договора, е направил изпълнението безполезно?”, който въпрос може и следва да бъде преформулиран (с оглед правомощието на касационния състав, посочено в т.1 от в т.1 от Тълк. решение №1/19.09.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС) по следния начин: „Задължението за подаване на заявка за второ плащане в уговорения в договора за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. срок, представлява ли задължение, което е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време по смисъла на чл.87, ал.2 предл. последно ЗЗД?”. Въпросът е значим за правния спор като обусловил решаващата воля на съда, но е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в посоченото от касатора решение №240/09.02.2018г. по т.д.№838/2017г. на ВКС, ІІ т.о., в което е прието, че въведеното с договора и с Наредба №9/03.04.2007г. изискване за срочно изпълнение на задължението на ползвателя за подаване на заявка за второ плащане, не превръща договора във фикс-сделка, по която посоченото задължение следва непременно да се извърши в уговореното време по смисъла на чл.87, ал.2, предл.последно ЗЗД.
Настоящият касационен състав намира, че искането на касатора по чл.628 ГПК за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по поставените въпроси следва да бъде оставено без уважение. От една страна (с изключение на въпрос №2) въпросите се отнасят до актове на Парламента, Съвета и Комисията на Европейския съюз, които не се били действащи към датата на прекратяване на договора със заповед №03-160-РД/33 от 05.02.2013г. От друга страна въпросът, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, е пряко свързан с приложението на чл.87, ал.2 ЗЗД и не изисква необходимост от тълкуване от Съда на Европейския съюз на разпоредбата на чл. 13, т.З от Регламент (ЕС) №65/2011 на Комиисията от 27 януари 2011г. за определянето на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР).
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1564 от 13.12.2018г., постановено по в.гр.д.№2108/2014г. на Пловдивски окръжен съд, ГО, 7 с-в.
УКАЗВА на касатора К. М. Б. в едноседмичен срок от уведомяването да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 488.92лв. / четиристотин осемдесет и осем лева 92ст./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
Оставя без уважение искането на К. М. Б. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.
След представяне на документа за платена държавна такса, делото да се докладва на Председателя на IІ-ро ТО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – делото да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top