О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 586
София, 01.10. 2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№895/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК във връзка с пар.74 от ПЗР на ЗИДГПК (ДВ.бр.86/26.10.2017г.), образувано по касационните жалби на Б. Х. Н. и на „Застрахователно дружество Евроинс” АД срещу решение №1266 от 05.06.2017г., постановено по в.гр.д.№5017/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, ІІ с-в (поправено с решение на същия съд по реда на чл.247 ГПК от 21.07.2017г.).
Касаторът-ищец Б. Н. обжалва въззивното решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковата претенция за неимуществени вреди за разликата от 200 000лв. до 500 000лв. Твърди, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон. Излага съображения в подкрепа на тезата, че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди не е съобразен с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и с всички релевантни обстоятелства, посочени в ППВС №4/1968г. Претендира уважаване на претенцията за неимуществени вреди в пълен размер ведно с разноски, включително и адвокатски хонорар по чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът-ищец е формулирал следния правен въпрос, за който твърди, че е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС по см. на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а именно: „Даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл.52 ЗЗД при определяне на справедливо обезщетение за причинените на ищеца в конкретния случай неимуществени вреди от непозволено увреждане, противоречи ли на постоянната практика на ВКС, изразена и в задължителното Постановление №4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС?”. Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с решение №749/05.12.2008г. по т.д.№387/2008г., решение №66/03.07.2012г. по т.д.№619/2011г., решение №197/31.01.2017г. по т.д.№2250/2015г., решение №73/16.09.2013г. по т.д. №964/2011г. на ВКС, ІІ т.о. и решение №172/07.0.2013г. по т.д.№700/2012г. на ВКС, ІІ т.о.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на касационната жалба на Б. Н. от ответника „Застрахователно дружество Евроинс” АД и от третото лице-помагач Р. К. К..
Касаторът–ответник „Застрахователно дружество Евроинс” АД обжалва въззивното решение в частта му, с която е уважена исковата претенция за неимуществени вреди до размер на сумата 200 000лв., както и претенцията за имуществени вреди за разликата над 670.69лв. до 14 673.17лв. Поддържа, че в обжалваната му част решението е постановено при допуснати процесуални нарушения, както и че е неправилно и необосновано. Сочи, че застрахователят е следвало да бъде освободен от отговорност по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с оглед сключеното споразумение между застрахования делинквент и ищеца и с оглед изплащането на обезщетението по това споразумение. Същевременно излага доводи за неправилно приложение на чл.52 ЗЗД и присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в завишен размер. Оспорва извода на въззивния съд за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който е поел риска да пътува в автомобил, управляван от водач след употреба на алкохол. Претендира отмяна на въззивното решение в обжалваната му част, отхвърляне на предявените искове с присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК касаторът-ответник е поставил следните правни въпроси, които според него обуславят допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, а именно:
1. „При постановяване на съдебното решение съобразени ли са критериите, въведени с ППВС №4/1968г. и задължителното тълкуване на ВКС, обективирано в т.7 от ТР№1/23.12.2015г. по т.д.№1/2014г. на ВКС, ОСТК, относно наличието на съпричиняване от страна на пострадалия за настъпилите вредоносни последици и причинно-следствена връзка между неговото поведение и настъпилите вреди?”.
2. „Законосъобразен ли е изводът на съда, че въпреки подписаното споразумение между пострадалия и делинквента и изплащане на обезщетение за претърпените вреди от застрахования, застрахователят може да бъде осъден да изплати допълнително обезщетение?”.. Според касатора решението противоречи на постановките в Тълк.решение №2/2010г. на ВКС, ОСТК.
3. „При постановяване на съдебното решение правилно ли е приложена разпоредбата на чл.52 ЗЗД относно определяне размера на справедливото обезщетение?”. Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с с ППВС №4/1968г. , както и с практиката на ВКС, обективирана в решение №39/16.07.2010г. по т.д.№551/2009г. ВКС, ІІ т.о., решение №98/08.07.2010г. по т.д.№942/2009г., ВКС, І т.о. и решение №108/15.08.2016г. по т.д. №1074/2015г. на ВКС, ІІ т.о.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е представен писмен отговор на касационната жалба на ответното дружество от ищеца Б. Н., в който се поддържа, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението в обжалваната му от ответника част. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на жалбата на застрахователя по съществото на спора. Не е постъпил писмен отговор от третото лице-помагач Р. К. К.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Недопустима е единствено касационната жалба на ответника „Застрахователно дружество Евроинс” АД в частта й, с която се обжалва въззивното решение, с което е потвърдено решението на СГС за уважаване на претенцията за имуществени вреди за разликата от 670.69лв. до 14 673.17лв. Съгласно чл.280, ал.2, т.1 ГПК (в редакцията преди измененията на ГПК-ДВ.бр.86/26.10.2017г.), не подлежат на касационно обжалване решенията по търговски дела с цена на иска до 20 000лв. Настоящото дело, образувано по иск против застраховател, е търговско на основание чл.286 ТЗ във вр. с чл.1, ал.1, т.6 ТЗ, а претенцията на ищеца за обезщетение за имуществени вреди общо в размер на 14 673.17лв. представлява самостоятелен иск, отделен от претенцията за обезщетение за неимуществени вреди. Касационната жалба на касатора-ответник относно присъденото обезщетение за имуществени вреди следва да бъде оставена без разглеждане, поради необжалваемост на въззивното решение в тази му част (в същия смисъл определение №269/14.12.2016г. по т.д.№2169/2015г. ВКС, ІІ т.о., определение №277/15.03.2018г. по т.д.№2280/2017г. ВКС, ІІ т.о. и др.).
С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е отменил решение №612/21.01.2016г. по гр.дело №4598/2014г. по описа на СГС, І-14 с-в, в частта, с която претенцията за обезщетение на неимуществени вреди е отхвърлена за разликата от 75 000лв. до 200 000лв. и вместо това е осъдил ответника ЗД „Евроинс” АД да заплати на ищеца Б. Н. още 125 000лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 01.04.2011г. (съгласно допуснатата поправка на въззивното решение с решение по чл.247 ГПК от 21.07.2017г.).
Въззивният състав е приел за установено, че на 09.09.2009г. ищецът Б. Н. като пътник в л.а. „Ауди А4“ с рег.№СС 3332 СА, управляван от Р. К., е претърпял пътнотранспортно произшествие като гражданската отговорност на водача К. е била валидно застрахована при ответника към датата на злополуката. Посочил е, че вината на водача на лекия автомобил е безспорно установена, както и обстоятелството, че същият е управлявал автомобила след употреба на алкохол.
С оглед възражението на ответното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия пътник, въззивният състав се е позовал на постановките в т.7 на Тълк.решение №1/23.12.2015г. по т.д. №1/2014г. на ОСТК на ВКС, с които е прието, че е налице съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен. Според въззивния състав меродавен в случая е въпросът дали ищецът е знаел, че водачът на лекия автомобил е употребил алкохол над допустимата концентрация, преди да управлява автомобила. Обсъждайки показанията на свидетелката К., според които ищецът и водачът на лекия автомобил Р. К. са консумирали алкохол, докато са били заедно в дома на К., след което са отпътували с автомобила, съдът е стигнал до извода, че по делото липсват данни, съобразно приетото в т.7 на ТР 1/2015г. на ВКС, ОСТК, ищецът да е знаел, че употребата на алкохол от К. е над законоустановения минимум. Според апелативния състав при знание на ищеца, че К. ще управлява автомобила след употреба на алкохол, но при липса на данни да е знаел, че приетият от К. алкохол е над законоустановения минимум, ищецът не е съпричинил резултата, поради което възражението на застрахователя по чл.51, ал.2 ЗЗД е неоснователно.
Съдът е приел за неоснователно и оплакването на въззивника-ответник за незаконосъобразност на решението на СГС поради неприемане от първата инстанция, че поради постигнатата между ищеца и делинквента спогодба за обезщетяване на всички вреди от произшествието и изплащането на обезщетението от делинквента, липсва основание за ангажиране на отговорността му за обезщетяване на същите вреди. Въззивният състав е обосновал този извод с нормата на чл.228 КЗ(отм.), според която спогодбата между увредения и застрахования, както и признаването на задължението от застрахования, имат действие за застрахователя, ако той ги одобри, докато в случая липсват данни спогодбата между ищеца и водача на лекия автомобил да е била одобрена от застрахователя.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният състав е отчел, че в резултат на произшествието ищецът е получил травматичен шок, кома, травматичен бял дроб, язва на дванадесетопръстника с перфорация, черепно-мозъчна травма и лицево-челюстна травма. Лечението на многофрагментарните счупвания на черепа и лицевия масив е било многоетапно хирургично – 16 операции, периодът на хирургичните и пластично- възстановителните операции е продължил около 24 месеца, през което време е изпитвал интензивни болки и страдания като налице са понастоящем трайни последици от уврежданията – обезобразяване, трайно променен говор, затруднение при хранене, оформен джоб на мекото небце, липса на зрение с дясното око, пареза на ръката и подуване на крака, психическа нестабилност, особено при пътуване с кола. Съдът е взел предвид също неблагоприятната прогнозата, тъй като не може да се очаква пълно възстановяване. Преценявайки всички според въззивния състав релевантни за спора обстоятелства – вида, характера и тежестта на травмите, претърпените многобройни оперативни интервенции, времетраенето и интензитета на болките, остатъчните явления от травмите – пълна липса на зрение с дясното око, загрозяващи лицето белези, постоянна десностранна лицева асиметрия, силно затруднено хранене, проблеми с крайниците, страданията от ситуацията, наличната психическа нестабилност, възрастта на ищеца – 31-годишен към датата на злополуката, възраст, в която описаното здравословно състояние е неприсъщо, невъзможността за пълно възстановяване и икономическите условия в страната към датата на злополуката, апелативният съд е приел, че сумата от 245 000лв. справедливо ще обезщети неимуществените вреди на ищеца. Посочил е, че от тази сума следва да се приспадане платената от делинквента сума от 45 000лв., поради което дължимото обезщетение за неимуществени вреди от застрахователя е в размер на 200 000лв., което следва да бъде присъдено без редукция за съпричиняване.
По изложените по-горе съображения въззивният състав е приел, че първоинстанционното решение в частта му, с която претенцията за неимуществени вреди е отхвърлена за сумата от 75 000лв. до 200 000лв. следва да бъде отменено като се постанови ново решение, с което на ищеца се присъдят още 125 000лв., ведно със законната лихва от 01.04.2011г., а в останалата отхвърлена част – до претендираната сума от 500 000лв., решението следва да бъде потвърдено.
Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на ищеца Б. Н..
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 т.1 ГПК за допускане на касация по касационната жалба на Б. Н. срещу въззивното решение, в обжалваната му от Н. част, с която е потвърдено решението на СГС, с което е отхвърлена претенцията на ищеца за неимуществени вреди за разликата от 200 000лв. (с извършеното приспадане на платеното по спогодбата обезщеетние от 45 000лв.) до пълния претендиран размер от 500 000лв. На първо място следва да се има предвид, че въпросът в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК: „Даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл.52 ЗЗД при определяне на справедливо обезщетение за причинените на ищеца в конкретния случай неимуществени вреди от непозволено увреждане, противоречи ли на постоянната практика на ВКС, изразена и в задължителното Постановление №4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС?, е пряко относим към правилността на въззивното решение, която не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. Но дори да се приеме, че въпросът може да бъде преформулиран от касационния състав като въпрос „за критериите за определяне на справедливо обезщетение по чл.52 ЗЗД”, същият не е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1 т.1 ГПК ( в редакцията преди измененията в ГПК -ДВ.бр.86/26.10.2017г.).
В т.11 от ППВС 4/1968г.. е прието, че справедливото обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от пострадалото лице, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на болките, страданията, неудобствата, емоционалните, физически и психически сътресения, които пострадалият е претърпял и които формират съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД. Въззивният състав е отчел в достатъчна степен всички релевантни за размера на обезщетението обстоятелства – от една страна вида, характера и тежестта на травмите, претърпените многобройни оперативни интервенции, времетраенето и интензитета на болките, остатъчните явления от травмите, възрастта на ищеца, невъзможността за пълно възстановяване, а от друга страна – икономическите условия в страната към датата на злополуката -09.09.2009г. Въззивното решение, с което е определен размер на обезщетението за неимуществени вреди от 245 000лв. (без приспадане на изплатената от делинквента сума от 45 000лв.), не е постановено в противоречие с изразеното становище в т.11 от ППВС 4/1968г., тъй като въззивният съд е определил размера на полагащото се в полза на касатора обезщетение за неимуществени вреди след съобразяване на указаните в Постановлението общи критерии и преценка на специфичните за делото факти, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост.
Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на ответника „Застрахователно дружество Евроинс” АД.
Всичко изложено по-горе относно въпроса „за критериите за определяне на справедливо обезщетение по чл.52 ЗЗД” е валидно и за недопускането на касационно обжалване на въззивното решение във връзка с постановения от касатора-ответник въпрос: „„При постановяване на съдебното решение правилно ли е приложена разпоредбата на чл.52 ЗЗД относно определяне размера на справедливото обезщетение?”. При определяне размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди апелативният съд е взел предвид общите критерии по т.11 от ППВС 4/1968г. и конкретните факти по делото, поради което въпросът не е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1 т.1 ГПК( в редакцията преди измененията в ГПК -ДВ.бр.86/26.10.2017г.). Следва да се има предвид, че съдът е мотивирал завишения от него размера на обезщетението, определено от първата инстанция, акцентирайки върху получените от ищеца специфични тежки увреждания – пълната липса на зрение с дясното око на млад мъж (31 годищен към датата на злополуката), загрозяващите лицето белези, постоянна десностранна лицева асиметрия, силно затрудненото хранене, проблемите с крайниците и наличната психическа нестабилност.
Не може да обуслови допускане на касация на въззивното решение в обжалваната му от касатора-ответник част въпросът: „Законосъобразен ли е изводът на съда, че въпреки подписаното споразумение между пострадалия и делинквента и изплащане на обезщетение за претърпените вреди от застрахования, застрахователят може да бъде осъден да изплати допълнително обезщетение?”. Съобразно разясненията, дадени в т.1 от Тълк. Решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г., ОСГТК, ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение. Формулираният от касатора въпрос за това дали посоченият извод на съда е законосъобразен, е изцяло въпрос по правилността на решението и съответно не притежава характеристиката на въпрос по чл.280, ал.1 ГПК. В тази връзка не следва да се обсъжда наличието или липсата на твърдяната от касатора допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1 т.1 ГПК за допускане на касация.
Настоящият състав намира, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му от касатора-ответник част относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди с оглед поставения от касатора-ответник въпрос: При постановяване на съдебното решение съобразени ли са критериите, въведени с ППВС №4/1968г. и задължителното тълкуване на ВКС, обективирано в т.7 от ТР№1/23.12.2015г. по т.д.№1/2014г. на ВКС, ОСТК, относно наличието на съпричиняване от страна на пострадалия за настъпилите вредоносни последици и причинно-следствена връзка между неговото поведение и настъпилите вреди?”. Въпросът може да бъде преформулиран ( с оглед разясненията в мотивите към т.1 от ТР №1/2009г. на ВКС, ОСГТК) от касационния състав както следва: „ За критериите, обуславящи съпричиняване на вредоносния резултат от пътник, пътуващ в автомобил, управляван от водач след употреба на алкохол.”. Въпросът е значим за конкретния правен спор и според настоящия състав е решен от въззивния съд в противоречие с постановките в т.7 на Тълк.решение №1/23.12.2015г. по т.д.№1/2014г. на ВКС, ОСТК.
За да не приложи разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, въззивният състав се е позовал на т.7 на цитираното по-горе тълкувателно решение като е приел, че за да е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия пътник, не е достатъчно знанието му, че водачът е употребил алкохол, а е необходимо знание на пътуващия, че употребеният от водача алкохол е над законоустановения минимум. От мотивите към т.7 на тълкувателното решение е видно, че приложението на чл.51, ал.2 ГПК е обусловено от наличието на обективен критерий – водачът да е употребил алкохол над законоустановения минимум, и на субективен критерий – пострадалият пътник да е имал възможност да узнае, че водачът е употребил алкохол „при проявена от него дължима грижа”. Без да обсъжда всички релевантни обстоятелства за това дали пострадалият ищец е имал възможност да узнае, че водачът е употребил алкохол като обстоятелство, обуславящо пътуването като рисково поведение, въззивният състав в противоречие с постановките в т.7 на Тълк.решение №1/23.12.2015г. по т.д.№1/2014г. на ВКС, ОСТК се е задоволил да приеме, че ответното дружество не е установило знанието на пострадалия за достигнатия законоустановен минимум, т.е, че по делото не е установено знанието на пътника за точната концентрация на алкохол в кръвта на водача. Ето защо в обжалваната му от касатора-ответник част относно присъдените неимуществени вреди, въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280,,ал.1, т.1 ГПК (в редакцията преди измененията в ГПК -ДВ.бр.86/26.10.2017г.).
Мотивиран от горното, ВКС, НК , състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1266 от 05.06.2017г., постановено по в.гр.д.№5017/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, ІІ с-в (поправено с решение на същия съд по реда на чл.247 ГПК от 21.07.2017г.) в обжалваната му от „Застрахователно дружество Евроинс” АД част, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди общо в размер на 200 000лв. (125 000лв. + 75 000лв. присъдени от първата инстанция), ведно със законната лихва, считано от 01.042011г.
УКАЗВА на касатора-ответник Застрахователно дружество Е.” АД в едноседмичен срок от уведомяването да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 4 000лв. / четири хиляди лева/, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на документа за платена държавна такса, делото да се докладва на Председателя на IІ-ро ТО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – делото да се докладва за прекратяване.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1266 от 05.06.2017г., постановено по в.гр.д.№5017/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, ІІ с-в (поправено с решение на същия съд по реда на чл.247 ГПК от 21.07.2017г.) в обжалваната му Б. Х. Н. част, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на претенцията за неимуществени вреди за разликата от 200 000лв. до 500 000лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „Застрахователно дружество Евроинс” АД в частта й, с която се обжалва решение №1266 от 05.06.2017г., постановено по в.гр.д.№5017/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, ІІ с-в, с което е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на претенцията за имуществени вреди за разликата над 670.69лв. до 14 673.17лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг троен състав на ВКС, търговска колегия, единствено в частта му, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на „Застрахователно дружество Евроинс” АД относно имуществените вреди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: