Определение №335 от 30.5.2018 по ч.пр. дело №1077/1077 на 1-во нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 335
София, 30.05. 2018 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на девети май две хиляди и осемнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова

ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков

като изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№396/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение №309 от 20.10.2017г., постановено по в.т.д. №1148/2017г. по описа на Старозагорски окръжен съд
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че в нарушение на разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, съдът е обосновал мотивите си и е направил заключенията си по отношение на спорното право въз основа на доказателства, които изрично не са били допуснати по делото. Отделно се сочи, че в решението липсват конкретни мотиви, въз основа на кои доказателства въззивният състав е приел, че процесният запис на заповед от 08.03.2011г. е издаден във връзка с предстояща дейност между [фирма] и [фирма], както и за това, че в случая е налице злоупотреба с право от страна на поемателя. Оспорва се извода на съда относно допустимостта на възраженията на авалиста относно несъществуването на целта, за която е издаден записа на заповед. Излагат се съображения за неправилно тълкуване на легалното определение за „свързани лица”. Претендира се отмяна на въззивното решение, уважаване на предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск и присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение като е формулирал следните правни въпроси:
1. „Може ли съдът да обоснове мотивите си и да направи заключенията си по отношение на спорното право въз основа на доказателства, които изрично не са били допуснати по делото, както от първата инстанция, така и от въззивната инстанция?”. Сочи се, че въпросът е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение №115/30.04.2013г. по т.д.№805/2011г. на ВКС, ІІ т.о. и решение №81/08.07.2014г. по гр.д.№5665/2013г. на ВКС, ІІІ г.о.
2. „Следва ли съдът да посочи конкретни мотиви въз основа на кои доказателства е направил заключенията си относно съществените въпроси по делото, формирали решението му по делото?”. Според касатора решението противоречи на постановките в решение №38/07.06.2015г. по т.д.№1008/2014г. на ВКС, І т.о., решение №92/06.07.2017г. по т.д.№569/2016г. на ВКС, І т.о., решение №17/21.04.2011г. по т.д.№213/2010г. на ВКС, ІІ т.о., решение №26 от 24.04.2014г. по т.д.№1027/2013г. на ВКС, ІІ т.о., и решение №92/06.07.2017г. по т.д.№569/2016г. на ВКС, І т.о..
3. „Следва ли въззивният съд да обсъди всички факти и доказателства по отношение на спорното право в тяхната съвкупност, като същевременно обсъди и мотивира отношението си по взаимно противоречащи си факти и обстоятелства, при формиране на извода му по отношение съществуването на спорното право, обективирано в съдебното решение?”. Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с решение №115/30.04.2013г. по т.д.№805/2011г. на ВКС, ІІ т.о., решение №176/28.05.2011г. по гр.д.№259/2010г. на ВКС, ІІ г.о. и решение №212/1.02.2012г. по гр.д.№1106/2010г. на ВКС, ІІ т.о.
В изложението се излагат аргументи в подкрепа на оплакването, че въззивното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 предл.3 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от ответниците [фирма] – [населено място] и Т. Н. Т., в който се поддържа, че не са налице твърдените от касатора предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Сочи се, че формулираните в изложението въпроси преповтарят оплакванията във въззивната жалба, както и че същите не са решени в противоречие с практиката на ВКС. Същевременно се излагат доводи за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора като се акцентира върху правомощието на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства. Претендират се разноски.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение въззивният състав от Старозагорски окръжен съд е отменил решение №247/16.03.2017г. по гр.дело №2785/2016г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е уважен предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск на [фирма] против [фирма] и Т. Н. Т., като вместо него е отхвърлил иска на [фирма] за признаване за установено по отношение на ответниците [фирма] и Т. Н. Т., че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 12 500 евро от неизпълнено задължение по запис на заповед, издаден на 08.03.2011г. в [населено място] и предявен за плащане на 05.03.2014г., за което парично задължение са издадени заповед №1130/21.04.2016г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от 21.04.2016г. по ч.гр.д.№1878/2016 г. на Старозагорския районен съд.
По делото е безспорно установено, че ответникът [фирма] е издател на редовен запис на заповед от 08.03.2011г. с поемател [фирма] (с ново наименование [фирма]) за сумата от 12 500 евро, авалиран от ответника Т. Н. Т., който запис на заповед е предявен за плащане на 05.03.2014г. Въз основа на записа на заповед по реда на чл.417 ГПК, са издадени заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист.
За да отхвърли предявения по реда на чл.422 ал.1 ГПК установителен иск, въззивният състав се е позовал на показанията на свидетелката С. Д. – бивш служител в ответното дружество [фирма], според които през 2008-2009г. е започнала практиката в отношенията на ответника с [фирма] като доставчик на високо алкохолни напитки, да се подписва запис на заповед по всеки договор за доставка с цел да се гарантира плащането. Съдът е посочил, че според свидетелката, веднага при пристигане на камион със стока, стоката се заплащала, а записите на заповед се предавали към счетоводството, без свидетелката да има информация дали те са били връщани или осчетоводявани.
Във въззивното решение е отразено, че от представените пред първата инстанция писмени доказателства, на същата датата, на която е издаден процесния запис на заповед и на същото място – [населено място], е бил сключен договор за доставка на алкохолни напитки между [фирма] и [фирма], в чл.11, ал.3 от който е уговорено, че купувачът [фирма] гарантира плащането на доставките чрез издаване на безусловен запис на заповед за сумата от 12 500 евро. Съдът е посочил, че по делото се установява, че между двете дружества впоследствие е осъществена търговска дейност и е издадена фактура [ЕГН]/08.06.2011г. на обща стойност 33 316,08лв. за алкохолни продукти от продуктовата гама на [фирма] като във връзка с тази доставка между двете дружества е възникнал съдебен спор с по инициатива на [фирма] с искова молба от 02.12.2016г. за неплатен остатък от задължението без дружеството [фирма] да е предявило правата си по реда на чл.417 ГПК, въпреки уговорката за издаване на запис на заповед за 12 500 евро в негова полза. Съдът е посочил също, че според общодостъпната информация в търговския регистър, [фирма] и [фирма] са свързани лица по см. на §1 от ДР на ТЗ, тъй като последното е едноличен собственик на капитала на първото, считано от 13.04.2017г.
На базата на посочените доказателства и на установените въз основа на тях факти, окръжният съд е обосновал извода, че процесният запис на заповед от 08.03.2011г. е издаден именно във връзка с предстояща търговска дейност между [фирма] и [фирма], която обаче не се е осъществила помежду им, а между [фирма] и дистрибутора на [фирма] – [фирма], между които е сключен договор за доставка на алкохолни изделия от същата дата. Въззивният състав е посочил, че от страна на поемателя по процесния запис на заповед е налице злоупотреба с право по см. на чл.289 ТЗ. Съдът е приел за допустими възраженията на авалиста по записа на заповед относно неосъществуването на целта, за която е издаден записа на заповед, както и за злоупотреба с право от страна на поемателя ВП Б. И.” АД. Позовавайки се на практиката на ВКС относно тежестта на доказване за издателя на преддоговорни отношения, въззивният състав е посочил, че „предвид неосъществяването на търговските отношения, за обезпечаване на които е издаден процесния запис на заповед, както и с оглед установената злоупотреба с право от страна на поемателя, който е предявил правата си по ценната книга срещу издателя и авалиста, въпреки знанието, че планираните отношения между него и издателя не са се осъществили, предявеният иск е неоснователен.”
Настоящият състав намира, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение с оглед поставения от касатора въпрос №1: „Може ли съдът да обоснове мотивите си и да направи заключенията си по отношение на спорното право въз основа на доказателства, които изрично не са били допуснати по делото, както от първата инстанция, така и от въззивната инстанция?”. Анализът на въззивното решение сочи, че въззивният състав е обосновал решаващите си изводи за отхвърляне на иска на доказателства, които не са били приети, както пред първата, така и пред въззивната инстанция. В мотивите на обжалваното решение съдът е аргументирал своите правни изводи за това, че записът на заповед е целял обезпечаване на задълженията на [фирма] по бъдещи търговски отношения, както и че е налице злоупотреба с право от страна на поемателя, позовавайки се на договора (чл.11, ал.3) за доставка на алкохолни напитки между [фирма] и [фирма], на фактура [ЕГН]/08.06.2011г. и на исковата молба за образувания съдебен спор между [фирма] и [фирма]. Посочените доказателства (несвоевременно представени пред първата инстанция от [фирма]), не са приети с определение от 08.02.2017г. по гр.д.№2785/2016г. на Старозагорския районен съд и не са включени в доказателствения материал по делото. С определение от 05.07.2017г. въззивният състав е отказал да приеме същите доказателства, представени отново с въззивната жалба на [фирма].
Въпросът на касатора покрива общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касация съобразно разясненията, дадени в т.1 от Тълк. решение№1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, тъй като същият е от значение за формиране решаващата воля на съда. Налице е и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.,1, т.1 ГПК – въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №81/08.07.2014г. по гр.д.№5665/2013г. на ВКС, ІІІ г.о., в което е посочено, че съдът може да преценява само доказателствата, включени в доказателствения материал по делото, както и че „установяването на спорните обстоятелства в процеса се извършва с помощта на описаните в закона доказателствени средства, а доказателствата се приобщават към делото по установен с императивни процесуални норми ред”.
Формулираните от касатора процесуалноправни въпроси №2 и №3 също (както въпрос №1) са относими към задължението на въззивния съд да обсъди доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, поради което тези въпроси се явяват обусловени от отговора на първия въпрос и не следва да бъдат обсъждани като допълнително основание за допускане на касационно обжалване. Допускането на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК прави безпредметно произнасянето за наличието или липсата на твърдяната от касатора очевидна неправилност на решението по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №309 от 20.10.2017г., постановено по в.т.д. №1148/2017г. по описа на Старозагорски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма] в едноседмичен срок от уведомяването да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 489лв. / четиристотин осемдесет и девет лева/, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на документа за платена държавна такса, делото да се докладва на Председателя на IІ-ро ТО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – делото да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top