Определение №266 от 27.4.2018 по ч.пр. дело №1001/1001 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 266
София, 27.04. 2018 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на единадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова

ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков

като изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№3110/2017г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.288 ГПК във връзка с пар.74 от ПЗР на З. (ДВ.бр.86/26.10.2017г.).
Образувано е по касационна жалба на С. П. П. срещу решение №1261 от 05.06.2017г., постановено по в.т.д.№3217/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 5 с-в.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че в нарушение на правомощията си по чл.269 ГПК, без да има релевирано оплакване във въззивната жалба на Г. Г. за неправилно приложение от първата инстанция на чл.140 ал.4 ТЗ, апелативният съд е уважил жалбата и е отхвърлил иска, приемайки, че предходното решение на общото събрание на съдружниците на [фирма] от 11.08.2014г., на което е изключен ищеца, има незабавно действие в отношенията между съдружниците и между съдружниците и дружеството. Сочи се, че разпоредбата на чл.140, ал.4 от ТЗ не регламентира обществени отношения от публичен характер, което обвързва съда с ограниченията по чл.269 ГПК. Претендира се отмяна на въззивното решение, уважаване на предявения на основание чл.74 ТЗ иск с присъждане на разноски за касационната инстанция.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поставя следните два процесуалноправни въпроси, за които твърди, че предпоставят допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а именно:
1. „Допустимо ли е въззивният съд да налага извод за неоснователност на исковата претенция, касаеща отношения между съдружници в търговско дружество по основания, които не с изложени във въззивната жалба? и
2. „Допустимо ли е въззивният съд да се произнася по материалноправни въпроси, касаещи правилността на първоинстанционното решение, които не са постановени във въззивната жалба и какъв е обхвата на служебната проверка на въззивния съд при постановяване на решението?”
В изложението се твърди, че въпросите са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т.1 от ТР №1/09.12.2013г. по т.д.№1/2013. на ВКС, ОСГТК, решение №263/24.06.2015г. по т.д.№3734/2013г. на ВКС, І т.о. и решение №138/05.10.2016г. по т.д.№2355/2015г. на ВКС, ІІ т.о.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК не са депозирани писмени отговори на касационната жалба от ответното дружество [фирма]- [населено място] и от съдружника Г. Ц. Г., конституиран в производството по реда на чл.74 ал.3 ТЗ.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение въззивният състав от САС е отменил решение №197/25.01.2016г., постановено по т.д.№5796/2014г. по описа на СГС, ТК, VІ-7 с-в, и е отхвърлил предявения от С. П. П. иск с правно основание чл.74, ал.1 от ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците на [фирма] от 14.08.2014г.
Въззивният състав е изложил мотиви за неоснователност на оплакването във въззивната жалба на съдружника Г. Г. за неправилност на първоинстанционното решение, поради обсъждане като доказателство от СГС на оспорения протокол на общото събрание на съдружниците на [фирма] от 14.08.2014г., който не е представен по делото от ищеца в оригинал. Апелативният съд обаче е приел, че предявеният иск на основание чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците на [фирма] от 14. 08. 2014г. е неоснователен, акцентирайки на обстоятелството, че по делото безспорно е установено, че на предходно общо събрание на съдружниците в [фирма], проведено на 11.08.2014г. и заявено за вписване в ТР на 27.08.2014г., ищецът е бил изключен от дружеството.
Въззивният съд е оспорил изводите на СГС по отношение приложението на чл.140, ал.4 от ТЗ, на която разпоредба първоинстанционният съд е основал решаващите си мотиви, приемайки, че изключването на съдружник и във вътрешните отношения между съдружниците, и между тях и дружеството, има действие от вписването му в търговския регистър, поради което и доколкото изключването на ищеца П. не е било вписано в ТР към момента на провеждане на процесното общо събрание на 14.08.2014г., то другият съдружник Г. е бил длъжен да го покани за участие в същото. Според апелативния съд е формирана задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в решение №690/03.12.2008г. по т.д.№349/2008г., на ВКС, ІІ т.о, решение №135/09.11.2009г. по т.д.№184/2009г.. на ВКС І т.о и решение №39/15.04.2011г. по т.д.№526/2010г. на ВКС, І т.о., с която безспорно, безпротиворечиво и последователно е проведено становището, че във вътрешните отношения между съдружниците, и между тях и дружеството, решенията по чл.140, ал.4 от ТЗ проявяват своето правно действие веднага – с приемането им. В тази връзка въззивният състав е обосновал извода, че „доколкото на предходното събрание на съдружниците от 11.08.2014г., ищецът П. е изключен (като въпросът за законосъобразността на това изключване е предмет на друго съдебно производство, в което дори и да се установи незаконосъобразност на изключването, така установеното би имало действие само занапред), то и във вътрешните отношения между съдружниците в дружеството, и между тях и самото дружество, към момента на провеждането на процесното общо събрание от 14.08.2014г., ищецът не е имал качеството на съдружник, поради което и за другия съдружник Г. Г. не е съществувало задължението въобще да кани изключения П. за същото”.
Според указанията в т.1 от Тълк. решение №1/19.09.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол за проверка на процесуалната му допустимост в производството по чл.290 ГПК. Въззивният състав е приел, че предявеният иск е допустим единствено с оглед обстоятелството, че същият е предявен в преклузивния 14-дневен срок по чл.74, ал.2 ТЗ от узнаването за приемането на атакуваните решения. В създадената задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК (решение №128/19.11.2009г. по т.д.№269/2009г. на ВКС, І т.о.) се приема, че решенията на органите на управление на търговските дружества могат да се атакуват само от лица, имащи качеството съдружник към датата на вземане на тези решения. Липсата на това качество води до липса на активна процесуална легитимация като предпоставка за съществуването на правото на иск по чл.74 ТЗ. Като се има предвид и утвърдената практика на ВКС, цитирана от въззивния състав,, че взетите решения на общото събрание на съдружниците имат незабавно действие по отношение на същите и на самото търговско дружество, което действие не е в зависимост от вписването им по чл.140, ал.4 ТЗ (последното има значение относно действието спрямо трети за дружеството и самите съдружници лица) в случая е налице вероятна недопустимост на въззивното решение поради произнасяне по недопустим иск, която от своя страна обуславя допускането на касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед допускането на въззивното решение до касация за проверка на неговата допустимост, не следва да бъдат обсъждани поставените от касатора въпроси в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, имащи отношение към правилността на решението. По изложените съображения настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1261 от 05.06.2017г., постановено по в.т.д.№3217/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 5 с-в.
УКАЗВА на касатора С. П. П. в едноседмичен срок от уведомяването да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40лв. / четиридесет лева/, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на документа за платена държавна такса, делото да се докладва на Председателя на IІ-ро ТО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – делото да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top