О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
София, 18.02.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на шести февруари две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Емилия Василева
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№2029/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Етерна” АД – гр.Варна, срещу решение №351 от 09.02.2018г., постановено по в.т.д. №3396/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 3 с-в, с което е потвърдено решение от 12.04.2017г. по т.д.№902/2013г. на СГС, ТО, VІ-18 с-в.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и на процесуалния закон и необоснованост. Твърди се, че неправилно въззивният състав е приел, че извършеният посредством активното поведение на ответницата Ф. К. отказ от иска, не би могъл да бъде определен като противоправно действие, чиито последици могат да навредят на дружеството. Оспорва се извода на апелативния съд, че в рамките на производството по чл.240, ал.2 ТЗ е недопустимо да бъде преценявана основателността на исковата претенция по иска, по който е извършен отказ, предвид това, че в това производство не участва ответникът по този иск. Сочи се, че ирелевантни за спора са обстоятелствата относно възможността за реално изпълнение на евентуално осъдително решение по прекратеното производство на основание чл.233 ГПК. На последно място се излагат съображения, че въззивният съд не е изложил мотиви по оплакванията във въззивната жалба, основани на твърдението на дружеството, че предявеният иск за вреди е доказан по основание и размер. Претендира се отмяна на въззивното решение и уважаване на иска с присъждане на направените от дружеството разноски по делото.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение като е формулирал следните правни въпроси, обусловили решаващите изводи на съда:
1. „Дали извършеният посредством активното поведение на ответницата отказ от иска би могъл да бъде определен като противоправно поведение?”
2. „Дали е недопустимо да бъде преценявана неоснователността на исковата претенция по иска, по който е извършен отказ, предвид това, че в производството не участва ответникът по този иск?”
3. „Дали това, че липсва сигурност относно реалното изпълнение от третото лице (при евентуалното му осъждане по делото, по което е направен отказ от иска), освобождава от отговорност представляващия търговското дружество за направения отказ от иска?”
Същевременно касаторът поддържа, че въззивното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 пр.3 ГПК по съображенията за неправилност на решението, изложени в касационната жалба.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от ответницата Ф. П. К., в който се твърди, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Сочи се, че по първия поставен въпрос липсва обосновка за неговото значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, докато по отношение на втория и на третия въпрос – че същите не са относими за конкретното дело. Твърди се, че въззивното решение не е очевидно неправилно като същевременно се излагат доводи за неоснователност на касационната жалба поради липса на установена по делото причинно-следствена връзка между действията на ответницата като ръководител на дружеството с фактическите последици, съставляващи причинени вреди.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е потвърдил решение от 12.04.2017г., постановено по т.д.№902/2013г. по описа на СГС, с което е отхвърлен иска с правно основание чл.240, ал.2 ТЗ, предявен от „Етерна” АД против Ф. П. К. за сумата 77 513.44лв., представляваща нанесена от ответницата вреда на ищцовото дружество поради отказ от иска по т.д.№225/2007г. на СГС, VІ-1 с-в.
Въззивният състав е приел за установено, че: 1.) с решение на общото събрание на акционерите (ОСА) на „Етерна” АД от 29.03.2008г. ответницата Ф. К. е избрана за член на Съвета на директорите (СД) и представляващ „Етерна” АД като същата е вписана в това си качество в търговския регистър на 13.05.2008г.; 2.) ответницата е освободена като член на СД на дружеството с решение на ОСА от 05.09.2012г. като заличаването й като член на СД е вписано в търговския регистър на 25.09.2012г.; 3.) по делото липсват данни за обективиране на решение за освобождаването й от отговорност за вреди спрямо дружеството по реда на чл.221, т.10 ТЗ, както и че не са наведени твърдения и не са ангажирани доказателства за последващо приемане на решение от ОСА за освобождаване на ответницата от отговорност; 4.) с писмена молба от 11.02.2008г. по т.д.№225/2007г. на СГС, ТО, VІ–1 с-в, депозирана от Ф. К. в качеството й на председател на СД и представляващ дружеството ответницата е заявила отказ от предявения от „Етерна” АД иск против „Адактаинженеринг” ООД, който иск е за заплащане на сумата 95 445.97лв., представляваща незаплатена цена по неформален договор за изработка на метални конструкции и извършване на услуга по пясъкоструене, както и обезщетение за забавено плащане на сумата в размер на 3 000лв. и 5.) въз основа на депозирания отказ, с влязло в сила определение, постановено от 08.02.2008г., производството по същото дело е прекратено.
Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск по съображение, че ищецът не е доказал, че в резултат на извършения отказ от иска, са настъпили претендираните вреди за дружеството. За да потвърди първоинстанционното решение, но по различни от първата инстанция съображения, апелативният състав е посочил, че предмет на спора пред въззивната инстанция е дали в случая са налице всички елементи от фактическия състав на чл.240 ТЗ, ал.2 за ангажиране на управленската отговорност на ответницата с оглед направения от нея отказ от иска по т.д.№225/2007г. по описа на СГС. Според съда извършеното от ответницата действие не би могло да бъде определено като противоправно, тъй като отказът от иска е процесуално действие на страните в исковото производство, регламентирано в нормите на ГПК. В обжалваното определение е посочено, че правните последици от отказа на иска, регламентирани в чл.233, изр.2 ГПК – загубване на правото ищецът да предяви отново същия иск срещу същия ответник, не могат да обосноват извод за противоправност на предприетото действие, което следва от обстоятелството, че отказът от иска би могъл да бъде мотивиран с преценка за неговата неоснователност и избягване на отговорност за разноски, с извънсъдебно уреждане на спора и др.
Отделно въззивният състав е направил извод, че по делото не е установено наличието на другия съществен елемент (извън липсата на противоправност) на фактическия състав на отговорността за вреди по чл.240 ТЗ, а именно наличието на вреди за дружеството размер на 77 513.44лв.. Апелативният съд е акцентирал върху обстоятелството, че исковата претенция по т.д.№225/2007г. на СГС е била за реално претърпяна загуба от „Етерна” АД, представляваща цена на изработени и доставени от ищеца на ответника метални конструкции и услуги по пясъкоструене, които не са били заплатени. Според въззивния състав в рамките на производството по чл.240, ал.2 ТЗ е недопустимо да бъде преценявана основателността на исковата претенция, заявена от ищеца срещу „Адактаинженеринг” ООД. Посочил е, че ответното дружество по т.д.№225/2007г. на СГС, няма качеството на страна в настоящото производство, поради което неговите евентуални възражения и доказателства срещу претенцията не могат да бъдат нито релевирани, нито съобразени от съда като последиците от евентуалният извод за основателност на иска ще бъдат противопоставени на ответницата, без същите да могат да обвържат третото лице, предвид липсата на сила на присъдено нещо по отношение на същото. Според съда задължението на третото лице би могло да бъде установено единствено въз основа на влязло в законна сила съдебно решение, постановено между „Етерна” АД и „Адактаинженеринг” ООД.
В подкрепа на тезата за липсата на доказани вреди, резултат от извършения от Ф. К. отказ от иск, в обжалваното решение е посочено, че дори да се приеме, че претенцията по т.д.255/2007г. на СГС е напълно основателна, за което не са представени доказателства, уважаването на предявения срещу длъжника осъдителен иск и снабдяването с изпълнителен титул срещу последния не може да установи факта на бъдещото сигурно реално постъпване на присъдената сума в патримониума на ищеца, тъй като е възможно длъжникът да не притежава имущество, върху което да бъде насочено принудително изпълнение.
Настоящият състав намира, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поставените от касатора въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК: „Дали извършеният посредством активното поведение на ответницата отказ от иска би могъл да бъде определен като противоправно поведение?”; „Дали е недопустимо да бъде преценявана неоснователността на исковата претенция по иска, по който е извършен отказ, предвид това, че в производството не участва ответникът по този иск?” и „Дали това, че липсва сигурност относно реалното изпълнение от третото лице (при евентуалното му осъждане по делото, по което е направен отказ от иска), освобождава от отговорност представляващия търговското дружество за направения отказ от иска?”, стриктно следват решаващите аргументи на въззивния състав за неоснователност на предявения иск по чл.240, ал.2 ТЗ, а именно: 1.) че отказът от иск по чл.233 ГПК не представлява неправомерно деяние, което да може да обуслови ангажиране на отговорност по чл.240, ал.2 ТЗ; 2.) че е недопустимо да бъде преценявана основателността на исковата претенция по иска, по който е извършен отказ, предвид това, че в това производство не участва ответникът по този иск и 3.) че дори да се установи, че исковата претенция по прекратеното на основание чл.233 ГПК производство е била основателна, не може да се приеме наличието на вреди за дружеството от направения отказ от иск поради възможни затруднения при принудителното изпълнение на вземането, от което следва, че въпросите на касатора са относими към решаващите изводи на съда по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Внимателният анализ на мотивите на апелативния съд сочи, че за разлика от първоинстанционния съд, отхвърлил иска поради недоказаност, въззивният състав е обосновал принципното становището, че отказът от иск като процесуално действие не може да обуслови ангажиране на отговорност за вреди на член на съветите по смисъла на чл.240, ал.2 ТЗ независимо от причините, поради които е направен. В тази връзка и с оглед правомощията, съгласно разясненията, дадени в мотивите към т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, касационният състав намира, че трите поставени от касатора въпроси следва да бъдат обединени и преформулирани в един общ въпрос, обусловил решаващия извод на въззивния състав за неоснователност на исковата претенция на „Етерна” АД, а именно: „Може ли отказ от иск по чл.233 ГПК, направен от член на Съвета на директорите с представителна власт, да бъде основание за търсене на неговата отговорност по чл.240, ал.2 ТЗ и в какви случаи?. Въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като от една страна по него липсва константна съдебна практика, а от друга страна-въпросът е от значение за точното прилагане на разпоредбата на чл.240, ал.2 ТЗ.
Неоснователно е становището на касатора за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК по съображенията, изложени в самата касационна жалба, доколкото по този начин касаторът е допуснал смесване на оплакванията за неправилност на въззивното решение като касационно основание по чл.281, т.3 ГПК с твърдение за очевидна неправилност като предпоставка за допускане на касация.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №351 от 09.02.2018г., постановено по в.т.д. №3396/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО.
УКАЗВА на касатора „Етерна” АД в едноседмичен срок от уведомяването да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 550.27лв. /хиляда петстотин и петдесет лева 27ст./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на документа за платена държавна такса, делото да се докладва на Председателя на IІ-ро ТО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – делото да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: