О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 740
София, 23.12.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 3803/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. Т. от [населено място] против въззивно решение № 1250 от 10.06.2014 г., постановено по т. д. № 3174/2013 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав. С посоченото решение, след отмяна на решение № 2221 от 07.06.2013 г. по т. д. № 294/2012 г. на Благоевградски окръжен съд в обжалваната пред въззивната инстанция част, са отхвърлени предявените от В. Г. Т. срещу С. Х. К., действащ като [фирма], искове с правно основание чл.538 във вр. с чл.535 и чл.505, ал.1 ТЗ за заплащане на сумата 30 000 евро, дължима по запис на заповед от 15.10.2008 г., и на сумата 45 000 евро, дължима по запис на заповед от 21.09.2009 г., и ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото в размер на 3 025 лв.
В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна. Касаторът поддържа, че въззивният съд е нарушил съществено съдопроизводствените правила като е отхвърлил исковете по съображения за недоказаност на каузално правоотношение, във връзка с което са издадени записите на заповед, без ответникът да е противопоставял възражение за недължимост на сумите по записите на заповед поради липса на каузално правоотношение и без първоинстанционният съд да е давал указания в доклада по чл.146 ГПК относно необходимостта от доказване на каузално правоотношение. Навежда аргументи, че при констатирано неправилно разпределение на доказателствената тежест от първата инстанция въззивният съд е следвало да даде указания за подлежащите на доказване факти и да му предостави възможност да ангажира доказателства за съществуването на каузално правоотношение. Излага и оплакване, че въззивният съд не е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото, поради което спорът е останал неизяснен от фактическа страна.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърденията на касатора са, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика в решение № 60/10.04.2013 г. по гр. д. № 896/2012 г. на ВКС, ІІІ г. о., като е разгледал възражения на ответника за липса на валидно възникнало заемно правоотношение във връзка със записите на заповед, заявени за пръв път във въззивната жалба; че въззивното решение противоречи на практиката в решение № 125/2012 г. по гр. д. № 1135/2011 г. на ВКС, ІІ г. о., тъй като въззивният съд не е съдействал на страните за изясняване на делото от фактическа страна и след като е приел установената от първата инстанция фактическа и правна обстановка по спора за неправилна, не е обсъдил доказателствата и фактите по делото; че въззивното решение противоречи на Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС поради провеждане на въззивното производство в противоречие със задължителните указания в т.19 от тълкувателното решение; че решението е постановено в противоречие с решение № 135/20.12.2010 г. по т. д. № 13/2010 г. на ВКС, І т. о., и решение № 108/10.07.2013 г. по т. д. № 814/2012 г. на ВКС, І т. о., предвид произнасянето на въззивния съд по несвоевременно заявени доводи и възражения във въззивната жалба на ответника и недаването на указания относно разпределението на доказателствената тежест във връзка с тях. При условията на евентуалност допускането на касационно обжалване по поставените въпроси се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация С. Х. К. в качеството на [фирма] – [населено място], обл. Б., не заявява становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството по гр. д. № 294/2012 г. е образувано пред Благоевградски окръжен съд по предявени от В. Г. Т. срещу С. К. в качеството на [фирма] искове за заплащане на сумите 5 000 евро, 30 000 евро и 45 000 евро. В исковата молба ищецът е посочил, че претендира посочените суми на основание три записа на заповед, издадени от ответника съответно на 15.10.2008 г., 15.10.2008 г. и 21.09.2009 г.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е оспорил исковете като неоснователни с възражения, че записите на заповед не са подписани от него; че ищецът не сочи доказателства за предаване на сумите по записите на заповед; че вземанията по записите на заповед са погасени по давност на основание чл.531, ал.2 ТЗ.
Първоинстанционният съд е изготвил доклад по делото, в който е квалифицирал исковете с правно основание чл.538, ал.1 ТЗ и е указал на ищеца, че носи тежестта да докаже съществуването на облигационно правоотношение, пораждащо задължение за ответника за плащане на претендираните суми, а на ответника – че носи тежестта да докаже евентуалните си права, изключващи правата на ищеца, и погасяването на задълженията. В първото съдебно заседание ответникът – чрез процесуалния си представител, е поддържал възраженията и доводите, заявени в отговора по чл.131 ГПК. Във връзка с тях ищецът е поискал да му бъдат допуснати доказателства за установяване на каузално правоотношение, по повод на което са издадени записите на заповед, но първоинстанционният съд е оставил искането без уважение. Преценил е, че ангажираните доказателства са неотносими към спора с оглед липсата на въведени с исковата молба и до датата на провеждане на заседанието твърдения за наличие на каузално правоотношение.
С решение № 2221 от 07.06.2013 г. Благоевградски окръжен съд е осъдил С. К., действащ като [фирма], да заплати на В. Г. Т. сумите 30 000 евро и 45 000 евро, дължими на основание записите на заповед от 15.10.2008 г. и 21.09.2009 г., и е отхвърлил иска за заплащане на сумата 5 000 евро, претендирана на основание запис на заповед от 15.10.2008 г. В мотивите към решението първоинстанционният съд е приел, че записите на заповед са подписани от ответника в качеството му на издател /съобразно заключението на съдебнопочерковата експертиза/, редовни са от външна страна и удостоверяват валидното възникване на задължения за плащане на обещаните с тях парични суми. За неоснователно е счетено възражението на ответника, че ищецът не е ангажирал доказателства за предаване на сумите. Първоинстанционният съд е посочил, че ищецът не е длъжен да доказва съществуването на каузално правоотношение, тъй като представените по делото записи на заповед представляват абстрактни правни сделки и в това си качество са самостоятелен източник на обективираните в съдържанието им задължения за плащане на търсените с исковете парични суми. Възражението на ответника за изтекла погасителна давност по чл.531, ал.2 ТЗ е преценено като основателно по отношение на записа на заповед за сумата 5 000 евро и за неоснователно по отношение на другите два записа на заповед.
Сезиран с въззивна жалба от ответника, Софийски апелативен съд е отменил първоинстанционното решение в обжалваната осъдителна част и е отхвърлил исковете за плащане на сумите 30 000 евро и 45 000 евро. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че в хода на делото ищецът не е доказал наличието на каузално правоотношение между страните и на породено от него основно вземане, което да обезпечават записите на заповед. Въззивният съд е изложил съображения, че според константната практика на ВКС при направено от ответника – издател на запис на заповед, възражение за липса на каузално правоотношение като причина за издаване на записа на заповед ищецът – поемател следва да докаже съществуването на каузално правоотношение, което да е обезпечено със записа на заповед и да представлява непосредствен източник на спорното вземане. В зависимост от посоченото разрешение въззивният съд е преценил, че първоинстанционният съд е нарушил чл.154, ал.1 ГПК като е приел, че при направено в отговора по чл.131 ГПК възражение за липса на реално предаване в заем на посочените в записите на заповед парични суми ищецът няма задължение да доказва основанието, поради което ответникът е поел менителничните задължения. След като е приел, че ищецът „не е доказал твърдението си, че сумите, за които са издадени процесните записи на заповед, са дадени на ответника в заем”, съдът е направил решаващия извод за неоснователност на исковете за плащане на сумите 30 000 евро и 45 000 евро и е отхвърлил същите.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е формулирал изрично правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, но от съдържанието на изложението е видно, че е поставил като значим за изхода на делото въпросът за правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото и разпределението на доказателствената тежест при иск за вземане, основано на запис на заповед. Посоченият въпрос, уточнен от касационната инстанция съобразно указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като разрешаването му от въззивния съд е обусловило отхвърлянето на предявените от касатора искове с правно основание чл.538, ал.1 ТЗ.
С Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т.2, са дадени задължителни указания относно правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото. Според тези указания, въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото, но в случай на направено във въззивната жалба обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, е длъжен да даде указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и на дадените указания. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е отклонил от задължителната практика на ВКС в цитираното тълкувателно решение, тъй като въпреки констатацията за неправилно разпределение на доказателствената тежест в доклада на първоинстанционния съд, е отхвърлил исковете по чл.538, ал.1 ТЗ, без да даде указания на ищеца /сега касатор/ относно необходимостта от доказване на каузално правоотношение като основание за задължаване със записите на заповед и без да му предостави възможност да ангажира доказателства за каузалното правоотношение, които първоинстанционният съд не е допуснал с мотив, че са неотносими към предмета на спора.
В противоречие със задължителната практика на ВКС е формиран и изводът на въззивния съд за разпределението на доказателствената тежест по исковете с правно основание чл.538, ал.1 ТЗ. С т.17 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС са дадени задължителни указания относно разпределението на доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл.422 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед. Макар да касаят производството по чл.422 ГПК, указанията са валидни и за иска по чл.538, ал.1 ТЗ, който има за предмет вземане, произтичащо от запис на заповед. Според указанията в т.17 от тълкувателното решение, кредиторът – ищец по иска, доказва вземането си, основано на менителничния ефект, което доказване се свежда до установяване съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение; При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното или отричаното право, т. е. за съществуването или несъществуването на вземането по записа на заповед. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че при редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника – издател, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. В конкретния случай въззивният съд е процедирал в противоречие с посочената задължителна практика като е отхвърлил исковете по чл.538, ал.1 ТЗ с мотив, че в качеството си на поемател по записите на заповед ищецът – касатор не е доказал съществуването на каузално /заемно/ правоотношение, за обезпечаването на което ответникът е издал записите на заповед.
Констатираното противоречие със задължителната практика на ВКС съставлява основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Поради наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не следва да се обсъжда евентуално поддържаното от касатора основание за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не следва да се обсъждат и посочените във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК решения по чл.290 ГПК, които са постановени преди Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и съдържат произнасяне по въпроси, включени в неговия предмет.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1250 от 10.06.2014 г., постановено по т. д. № 3174/2013 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав.
УКАЗВА на касатора В. Г. Т. със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1, ап.3, в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2 933.75 лв. /две хиляди деветстотин тридесет и три лв. и седемдесет и пет ст./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :