О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 564
София,19.10.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание тридесети септември две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. № 912/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Василева К. срещу въззивно решение № 2193 от 28.11.2014г., постановено по в.гр.д. № 2446/2014 г. на Софийски апелативен съд, г.о.,10 състав. С обжалваното решение е отменено частично решение от 5.03.2014г., /поправено с решение от 13.05.2014г., поради допусната очевидна фактическа грешка/, постановено по гр.д.№7267/2010г. по описа на СГС в частта му, с която е уважен предявения от В. К. против ЗД [фирма] иск по чл.226 ал.1 КЗ за сумата 60 000 лв. и вместо него е отхвърлен иска за посочената сума. С атакуваното въззивно решение е потвърдено решението на СГС по гр.д.№7267/2010г. в останалата му отхвърлителна част и са присъдени разноски в полза на ЗД [фирма].
В касационната жалба на В. Василева К. се навеждат оплаквания за недопустимост на въззивното решението, за неговата необоснованост и за постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Недопустимостта се обосновава с твърдяното от К. обстоятелство, че по отношение на същото застрахователно събитие има постановени съдебни решения, с които съдилищата са приели, че е ангажирана отговорността на застрахователното дружество за обезщетяване на неимуществените вреди на други легитимирани лица по застраховката гражданска отговорност на същия застрахован водач на МПС. Като допълнителен аргумент за недопустимост се посочва, че съдията-докладчик по обжалваното решение е участвал във въззивен състав по едно от другите осъдителни решения. Същевременно тези обстоятелства са посочени в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК като допълнителна предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Твърди се също, че обжалваното решение е необосновано с оглед събраните по делото доказателства. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа, че по отношение на претенцията за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД и начинът за определяне размера на вредите, решението е в противоречие на посочената в касационната жалба практика на ВКС и на представените решения на други съдилища – основания за допускане на касация по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Формулирани са общо четири въпроса – два въпроса относно критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД, и два въпроса относно участието на един и същи съдия при постановяване на две решения в противоположен смисъл по искове, предявени на едно и също основание, срещу същия ответник, за едно и също застрахователно събитие. Иска се допускане на въззивното решение до касационно обжалване, неговата отмяна и уважаване на предявения иск в пълен размер.
В срока по чл.287 ГПК не са постъпили отговори на касационната жалба или насрещни касационни жалби от ответника ЗД [фирма] и от третото лице-помагач на ответника И. Е. Н..
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отхвърли изцяло предявения от В. К. иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ във вр. с чл.52 ЗЗД против ЗД [фирма], въззивният състав е приел, че застрахованият при ответното дружество по застраховка „гражданска отговорност” водач И. Е. Н., няма вина за пътнотранспортното произшествие, станало на 5.07.2008г. в [населено място], при което е причинена смъртта на В. Г. -син на ищцата. Анализирайки събраните пред първоинстанционния съд доказателства и в частност заключенията по извършените автотехнически експертизи, въззивният съд е приел, че ударът между лекия автомобил, управляван от И. Н. и загиналите при произшествието пешеходци В. Г. и Г. С., е бил непредотвратим от техническа гледна точка и че застрахованият водач няма вина за произшествието. С този решаващ мотив, изключващ договорната отговорност на застрахователя по застраховката „гражданска отговорност” на водача, въззивният съд е отменил първоистанционното решение в частта му, с която е присъдено обезщетение / при отчетено съпричиняване на вредоносния резултат/ и е отхвърлил изцяло иска по чл.226 ал.1 КЗ във вр. с чл.52 ЗЗД.
С касационната жалба са представени Решение от 23.04.2013г. по гр.д.№6429/2010г. по описа на СГС, І-20 с-в, потвърдено с Решение №2249 от 5.12.2013г. по гр.д.№2827/2013г. по описа на САС, 8 с-в, с което ЗД [фирма] е осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди на Д. В. – син на В. Г.. Както първоинстанционният съд, така и въззивният състав са приели, че е ангажирана отговорността на застрахователя ЗД [фирма] по застраховката „гражданска отговорност” на И. Н. за обезщетяване на неимуществените вреди на ищеца, резултат от смъртта на наследодателя му. Виновното поведение на водача на лекия автомобил Н., при което е причинена смъртта на В. Г. на 5.07.2008г., е обоснована с установеното от съда нарушение от страна на водача на чл.20 ал.2 ЗДвП. По аналогични съображения с представените Решение от 26.10.2012г. по гр.д.№6662/2010г. по описа на СГС, 8 с-в, потвърдено с Решение от 1.11.2013г. на САС, 10 с-в, по гр.д.№317/2013г., е уважена частично претенцията на П. С. – майка на починалия при същото ПТП Г. С. против ЗД [фирма] като във въззивното решение / постановено при участието на съдия, участвал и при постановяване на обжалваното в настоящото производство решение/, виновното поведение на водача И. Н. е обосновано с несъобразено скорост по чл.20 ал.2 ЗДвП. При извършената служебна проверка касационният състав констатира, че посочените по-горе въззивни решения са влезли в сила, тъй като са били обжалвани с касационни жалби пред ВКС, но по тях не е допуснато касационно обжалване.
Настоящият състав на ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.09.2010 г. на ОСГТК на ВКС, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол за проверка на процесуалната му допустимост в производството по чл.290 ГПК. Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване с оглед наведения в касационната жалба довод за недопустимост, поради наличие на влезли в сила решения срещу същия ответник във връзка със същото застрахователно събитие.
Разглеждането на поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси относно критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД и относно участието на един и същи съдия при постановяване на две решения в противоположен смисъл са обусловени от преценката за допустимост на въззивното решение. Поради това същите следва да бъде обсъдени в производството по чл.290 ГПК в зависимост от произнасянето по допустимостта на съдебния акт.
Тъй като жалбоподателката е освободена от държавна такса с разпореждане от 29.07.2010г., същата не дължи ДТ за касационното производство.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2193 от 28.11.2014г., постановено по в.гр.д. № 2446/2014 г. на Софийски апелативен съд, г.о.,10 състав.
Делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :