О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
гр. София, 16.02.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 302/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по касационна жалба вх. № 9843/12.12.2016 г. на [фирма] срещу въззивно решение № 379 от 28.11.2016 г., постановено по т. д. № 400/2016 г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 18.01.2016 г. по т. д. № 684/2014 г. на Пловдивски окръжен съд в частта за осъждане на [фирма] да заплати на [фирма] сумата 193 554.17 лв. – остатък от възнаграждение по договор за изпълнение на СМР от м. януари 2013 г., сумата 6 582 лв. – обезщетение за забава, законна лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното плащане и разноски по делото, присъдени допълнително с определение № 752 от 04.04.2016 г.
С касационната жалба касаторът е поискал да бъде спряно изпълнението на обжалваното въззивно решение на основание чл.282, ал.2 ГПК. Във връзка с искането са изложени съображения, че поради наложен запор върху банкови сметки на [фирма] като мярка за обезпечение на предявените по делото искове предоставянето на гаранция по чл.282, ал.2, т.1 ГПК ще представлява „двойно обезпечение” на ищеца – кредитор. Заявено е искане в случай на преценка, че е необходимо внасяне на обезпечение, да бъде предоставена възможност обезпечението по чл.282, ал.2, т.1 ГПК да се представи под формата на банкова гаранция.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на искането по чл.282, ал.2 ГПК, намира следното :
С разпоредбата на чл.282, ал.2 ГПК е предвидена процесуална възможност Върховният касационен съд да спре изпълнението на обжалваното с касационна жалба невлязло в сила осъдително решение на въззивен съд. За да бъде спряно изпълнението, страната – жалбоподател следва да представи надлежно обезпечение, което в хипотезата на осъдително решение за парично вземане е в размер на присъдената с решението сума – чл.282, ал.2, т.1 ГПК. В практиката на Върховния касационен съд по приложение на чл.282 ГПК няма спор, че под „представяне на надлежно обезпечение” се има предвид внасяне на сумата, предназначена да служи като обезпечение за целите на спиране на изпълнението, по специалната сметка на Върховния касационен съд. В този смисъл са и мотивите към т.1 от Тълкувателно решение № 6/2014 г. от 23.10.2015 г. по т. д. № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, в които е изразено становище, че за да бъде спазен препоръчителният законен срок за произнасяне по молбата по чл.282 ГПК, следва да е упражнено правото на касационно обжалване и да е внесено обезпечение в размерите по чл.282, ал.2 ГПК.
В касационната жалба, с която е обжалвано осъдителното решение по т. д. № 400/2016 г. на Пловдивски апелативен съд, касаторът [фирма] е поискал да се спре изпълнението на решението на основание чл.282, ал.2 ГПК, но не е представил доказателства за внесено обезпечение в размера по чл.282, ал.2, т.1 ГПК и не е изразил готовност да внесе обезпечение. По повод на искането за спиране са изложени съображения, че не се налага да бъде внасяно обезпечение, тъй като интересите на ищеца – кредитор са гарантирани с наложена обезпечителна мярка „запор”, допусната в предходно обезпечително производство. Налагането на запор като мярка на обезпечение на исковете не изключва необходимостта от внасяне на обезпечение в размера по чл.282, ал.2, т.1 ГПК предвид изричната разпоредба на чл.282, ал.2 ГПК, която поставя внасянето на обезпечение като изрично условие за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно осъдително решение. Поради изричния характер на разпоредбата на чл.282, ал.2, т.1 ГПК изпълнението на обжалваното с касационната жалба въззивно решение не може да бъде спряно срещу представяне на банкова гаранция, каквото искане поддържа касаторът.
По изложените съображения и с оглед нежеланието на касатора да внесе по сметката на Върховния касационен съд обезпечение в размера по чл.282, ал.2, т.1 ГПК искането за спиране на изпълнението на въззивното решение по т. д. № 400/2016 г. на Пловдивски апелативен съд следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на [фирма] за спиране на изпълнението на обжалваното с касационна жалба вх. № 9843/12.12.2016 г. въззивно решение № 379 от 28.11.2016 г., постановено по т. д. № 400/2016 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :