О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 566
Гр. София, 02.11.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1879/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. Н. Б., Б. Н. К. и А. Иванова К. – всички от [населено място], срещу определение № 1383 от 21.04.2016 г., постановено по ч. гр. д. № 1862/2016 г. на Софийски апелативен съд, 12 състав. С посоченото определение е отменено определение от 15.02.2016 г. по гр. д. № 5868/2012 г. на Софийски градски съд, с което са обезсилени издадените в производството по ч. гр. д. № 22937/2011 г. на Софийски районен съд в полза на [фирма] против Н. К. заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, и вместо това е оставено без уважение искането на тримата жалбоподатели в качеството им на наследници по закон на починалия в хода на делото Н. К. за обезсилване на издадените срещу наследодателя им заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
В жалбата се поддържа, че обжалваното определение е процесуално недопустимо, тъй като с него въззивният съд се е произнесъл по частна жалба срещу неподлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт, евентуално – че същото е неправилно и постановено в противоречие с Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. По съображения в жалбата се иска отмяна на определението с произтичащите от това последици.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с вероятната недопустимост на определението и с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, заявени по отношение на формулирани в жалбата правни въпроси.
Ответникът [фирма] – [населено място], е депозирал писмен отговор по чл.276, ал.1 ГПК, в който изразява становище за недопустимост на частната касационна жалба, за недопускане на въззивното определение до касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното :
Частната касационна жалба е подадена от надлежни страни в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Определенията на въззивните съдилища, които могат да бъдат обжалвани с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд, са посочени в разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК. Съгласно чл.274, ал.3 ГПК, когато са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, на обжалване подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жаби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т.1/, и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т.2/. С чл.274, ал.4 ГПК изрично са изключени от обхвата на касационното обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на обжалване.
Обжалваното с частната касационна жалба определение е постановено по повод частна жалба срещу определение на Софийски градски съд, с което като последица от прекратяване на производство по предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск за съществуване на парично вземане, за което е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК, поради неотстраняване на нередовности на исковата молба са обезсилени заповедта за изпълнение и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист. За да отмени обжалваното пред него определение и да остави без уважение искането на наследниците на починалия длъжник за обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, въззивният съд е приел, че след образуване на производството по чл.422, ал.1 ГПК ответникът – длъжник е оттеглил възражението по чл.414 ГПК, в резултат на което заповедта за изпълнение е влязла в сила и независимо от последващото прекратяване на исковото производство на основание чл.129, ал.3 ГПК, тя не може да бъде обезсилвана. Постановеното от въззивния съд определение не подлежи на касационно обжалване по силата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, тъй като с неговия диспозитив не се оставя без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, преграждащо развитието на производството по чл.422, ал.1 ГПК. Процесуалната възможност за обжалване на определението не може да бъде изведена и от разпоредбата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, доколкото с определението не се дава разрешение по същество на друго производство и не се прегражда развитието на такова производство, включително на заповедното, чието продължение представлява образуваното пред Софийски градски съд производство по чл.422, ал.1 ГПК. Правните последици на определението се изчерпват с отказа на въззивния съд да обезсили издадените в заповедното производство заповед за изпълнение и изпълнителен лист и то не по причини, свързани с прекратяването на производството по чл.422, ал.1 ГПК на основанието по чл.129, ал.3 ГПК, а с оглед на констатацията, че вследствие оттегляне на възражението по чл.414 ГПК заповедта за изпълнение е влязла в сила преди прекратяване на исковото производство и не може да бъде обезсилвана. Поради това, че не попада в двете хипотези на чл.274, ал.3 ГПК, определението на Софийски апелативен съд не подлежи на касационно обжалване, както е посочено в самото него, и подадената частна касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима. При отсъствие на законови предпоставки за осъществяване на касационен контрол върху определението евентуалната негова недопустимост, на която се позовават частните жалбоподатели, не може да бъде основание за разглеждане на частната касационна жалба.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на В. Н. Б., Б. Н. К. и А. Иванова К. – всички от [населено място], срещу определение № 1383 от 21.04.2016 г., постановено по ч. гр. д. № 1862/2016 г. на Софийски апелативен съд, 12 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :