О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 707
гр. София,11.08.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 3045/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 168 от 12.06.2015 г., постановено по в. т. д. № 137/2015 г. на Варненски апелативен съд. С посоченото решение е отменено решение № 1152 от 04.12.2014 г. по т. д. № 789/2014 г. на Варненски окръжен съд и е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за за сумата 32 679.52 лв. – платена от ищеца като присъединен към електроразпределителната мрежа производител на електрическа енергия от възобновяеми източници и получена без основание от ответника цена за достъп до електроразпределителната мрежа за периода м. септември 2012 г. – м. ноември 2013 г., и са присъдени разноски на [фирма] в размер на 3 674.35 лв.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.236, ал.2 ГПК, чл.235 ГПК, чл.154 ГПК и чл.269 ГПК, и в нарушение на приложимите към спора материалноправни разпоредби на ЗЕ и З.. По съображения в жалбата касаторът моли за отмяна на решението и за присъждане на претендираната с иска сума, ведно с направените по делото разноски.
С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с всички основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация [фирма] – [населено място], който изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отмени решението на Варненски окръжен съд по т. д. № 789/2014 г. и да отхвърли предявения от [фирма] против [фирма] иск за сумата 32 679.52 лв., квалифициран с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, Варненски апелативен съд е приел, че претендираната с иска парична сума не е платена от ищеца на ответника при липса на основание, поради което не подлежи на връщане при предпоставките на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Въззивният съд е възприел установената от първата инстанция и неоспорена от страните фактическа обстановка по спора, а именно : Ищецът е производител на електрическа енергия в качеството на собственик на малка ветрова електроцентрала като възобновяем източник на енергия по смисъла на действащия З. и ползвател на електроразпределителната мрежа по смисъла на чл.41а, б.”а”, пр.2 от пар.1 ДР на ЗЕ. Произведената от ищеца електрическа енергия се отдава в електроразпределителната мрежа като се доставя на купувача [фирма] до мястото на доставката, съобразно изградените и действащи електрически съоръжения за свързване с Е. мрежа. Ищецът е потребител на мрежата, тъй като се снабдява от нея с електрическа енергия, необходима за функциониране на съпътстващите устройства – чл.41а, б.”а”, пр.2 от пар.1 ДР на ЗЕ, и на основание чл.18, ал.1, т.1 З. има право на гарантиран достъп до Е. мрежи. Между страните не е сключен договор за достъп до Е. мрежи в срока по пар.197, ал.1 ПЗР на З. /обн. ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./, поради което ищецът е сезирал Д. с искане за определяне на условията за достъп. В процедура по пар.197, ал.2 ПЗР на З. е постановено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, представляващо индивидуален административен акт по определяне същественото съдържание на договорната връзка между страните, и допълнително, на основание чл.32, ал.4 ЗЕ, е определена дължимата в полза на електроразпределителното дружество престация – временна цена за достъп в размер на 19.10 лв./М. /раздел VІІІ, т.1 от решението/. За периода м. септември 2012 г. – м. ноември 2013 г. ищецът е заплатил на ответника въз основа на 14 бр. фактури сумата 32 679.52 лв., представляваща цена за достъп до собствената му Е. мрежа. С решение № 14425/05.11.2013 г. по адм. д. № 8083/2013 г. на ВАС е потвърдено решение № 5470/18.04.2013 г. по адм. д. № 13254/2013 г. на ВАС, с което е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР в частта за определяне на временните цени за достъп по раздел VІІІ, т.1 и т.2. С решение № Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР, регулаторът е довършил административната процедура по първоначалното искане за определяне на окончателни цени на доставяната на производителите услуга, като е определил в полза на [фирма] окончателна цена на използваната от производителите мрежова услуга в нулеви стойности /р.V от решението/, а производителите на електрическа енергия, произведена от слънчева и възобновяема енергия, са задължени да заплащат по 2.45 лв./М. на операторите на Е. мрежи, които от своя страна ги превеждат на [фирма]. Окончателните цени са утвърдени считано от 13.03.2014 г. и тъй като решение № Ц-6/13.03.2014 г. подлежи на предварително изпълнение и има преуреждащо действие спрямо заварените временни цени – чл.13, ал.7 ЗЕ и чл.32, ал.4 ЗЕ, с последващо решение КМ-1/13.03.2014 г. ДКЕВР е разпоредил компесаторни мерки чрез връщане на платените в повече средства.
При така установената фактическа обстановка Варненски апелативен съд е приел от правна страна следното : Страните са субекти на договорно правоотношение по предоставяне на възмезден достъп до електроразпределителната мрежа на ответника, чието съдържание е определено от закона и е индивидуализирано в административен акт на ДКЕВР като регулаторен орган. В рамките на правомощията по чл.32, ал.4 ЗЕ ДКЕВР е определил временни цени за достъп, които ищецът е заплащал с оглед трайното отдаване на произвежданата от него електрическа енергия в електроразпределителната мрежа и ползването й за целите на дължимите доставки по възникналото договорно правоотношение продажба. Решението на ВАС за отмяна на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени в частта по раздел VІІІ, т.1 и т.2 се ползва с конститутивно и обратно действие, задължително е за страните и за гражданския съд, разглеждащ спора по конкретното дело, и съгласно чл.301 ГПК отмяната на административния акт задължава административния орган да предприеме възстановителни мерки, насочени към реституция на положението отпреди действието му. Значението на отмяната на решение № Ц-33/14.09.2012 г. следва да бъде преценено в съвкупност с останалите факти по делото, включително новонастъпилите такива /чл.235, ал.3 ГПК/, каквито представляват невлязлото в сила решение № Ц-6/13.03.2014 г. за определяне на окончателни цени и решение № КМ-1/13.03.2014 г. за определяне на компесаторни мерки по чл.32, ал.4 ЗЕ, които предвиждат ред за възстановяване на производителите на електрическа енергия на разликата между събраната в изпълнение на отмененото решение № Ц-33 временна цена за достъп и определената впоследствие окончателна цена. Ищецът е адресат на компесаторните мерки, а доколкото механизмът за компенсация е уреден в специален закон, общите правила на чл.55 ЗЗД са неприложими в отношенията между страните. Отказът на оператора на електропреносната и електроразпределителната мрежа да приложи компесаторния механизъм спрямо ищеца следва да бъде преодолян по реда за обжалване на административен акт на ДКЕВР, каквато процедура е инициирана от друг производител на електрическа енергия от възобновяеми източници.
В зависимост от изложените правни съображения въззивният съд е достигнал до извод, че заплатената от ищеца временна цени за достъп, определена с отмененото по съдебен ред решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, не е платена без основание и ответникът не дължи връщането й по силата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Решението е подписано с особено мнение от съдията – докладчик, който е изразил несъгласие със становището на мнозинството от съдебния състав за неоснователност на иска в пълен размер. В особеното мнение са изложени мотиви, че актът на ДКЕВР досежно окончателното ценообразуване се ползва с предварително изпълнение и по аргумент от чл.32, ал.4 ЗЕ има преуреждащо действие спрямо заварените временни цени; Адресати на приетите с решение № КМ-1/13.03.2014 г. на ДКЕВР компесаторни мерки обаче са само ползвателите на достъп с неотменени временни цени, сред които не попада ищецът, по отношение на когото временните цени са отменени и по волята на административния орган той е изключен от обхвата на административната компенсация; До даване ход на устните състезания ищецът не е получил нито платената временна цена, нито разликата между нея и определената окончателна цена; При липса на предвидена в закона изрична правна защита за производителите, за които регулаторният орган не е издал компесаторно решение, за последните е налице възможност да претендират недължимо платената разлика в цените на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, която разлика представлява лишено от основание имуществено разместване на блага. С оглед на посочените мотиви съдията – докладчик е формирал извод, че предявеният иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е частично основателен до размер на разликата между заплатената от ищеца временна цена /19.10 лв./М./ и окончателната такава /2.45 лв./М./, респ. че след като компесационно плащане не е осъществено, искът би бил основателен и в случай, че ищецът е адресат на компесаторните мерки.
По допускане на касационното обжалване :
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси, определени като значими за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК : „1. Ако страната разполага с административен ред за защита, това представлява ли процесуална пречка да защити правото си по гражданскопоавен ред, в случая по реда на чл.55 от ЗЗД; 2. Ако последиците от отмяна на решение Ц-33 на К. следва да се уреждат по административно правен ред (ЗЕ и Наредба № 3), то иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на платените суми за временна цена за достъп по отмененото решение Ц-33 неоснователен или недопустим е; Как следва да постъпи въззивния съд в този случай – да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати делото или да отхвърли иска като неоснователен; Ако на гражданския съд не е подведомствен този спор, решението на съда какво – нищожно или недопустимо; 3. Налице ли е „основание” по смисъла на чл.55, ал.1 от ЗЗД за получилия плащане в случаите, когато правоотношението е резултат от изпълнението на сложен (смесен) фактически състав, включващ като задължителен елемент законосъобразно решение на енергийния регулатор – К., по определяне на цена, ако този административен акт бъде отменен по съответния ред с решение на компетентния административен съд; 4. Какво е действието на незавършен смесен фактически състав, включващ административноправен елемент – решение на К. за определяне на регулирани цени в отношенията по достъп до електроразпределителната мрежа между оператора на електроразпределителната мрежа и производителя от B.; 5. Длъжен ли е съдът да приеме за ненастъпили юридическите факти, за които страната, позоваваща се на тях, не е представила доказателства; Следва ли въззивният съд да обсъди доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност; 6. Приложим ли е компенсаторен механизъм по смисъла на чл.32, ал.4 от Закона за енергетиката, ако решението на К., с което са определени временните цени за достъп до електропреносната и/или електропразпределителните мрежи е отменено с влязло в сила решение на компетентния административен съд; Наличието или не на компенсаторен механизъм изключва ли правото на страната да търси връщане на недължимо платените суми по реда на чл.55 от ЗЗД; 7. Какво е основанието за плащане на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, определена с решение на К., от В. производители на оператора на мрежата – закона договорни отношения, фактически правоотношения по предоставени услуги от оператора на мрежата, решението на К. или смесен фактически състав, включващ съвкупността от всички или някои от горните елементи; Ако източник и основание за плащане на цената е смесен фактически състав, отмяната на един от елементите – административният акт за определяне на цената, води ли до отпадане на основанието за плащане на цената, чийто размер е определен в отменения административен акт; Допустимо ли е гражданският съд да разделя отделните елементи на състава в този случай и обосновава основание за плащането на конкретната цена с един от елементите; 8. Отмяната на административен акт (Решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР), с който са били определени временни цени за достъп, дължими от производителите на електрическа енергия от В. на операторите на електроразпределителната мрежа, заличава ли с обратна сила основанието, на което е възникнало задължението за заплащане на цена за достъп и води ли до отпадане с обратна сила на задължението за заплащане на цена за достъп от В.-производителите; Дължи ли се цена за услуга, определянето на която е в изключителната компетентност на административен орган, в случаите когато такава цена не е определена или е била отменена от съда; Възможно ли е да не е налице неоснователно обогатяване, ако размера на платените суми е определен с административен акт и последният е отменен; 9. Как се съотнасят разпоредбите на чл. 30 от Закона за енергията от възобновяеми източници („З.“) и чл. 84 и чл. 104 от Закона за енергетиката („ЗЕ“) и коя е приложимата в отношенията по достъп до електроразпределителната мрежа между В. производител и електроразпределително предприятие; 10. Може ли да съществува законово задължение за плащане на цена на услуга (в настоящия случай т. н. „достъп”) по ЗЕ, без да е определен нейният размер от компетентния административен орган.”
Допускането на касационно обжалване по въпросите, формулирани в п.1, п.2, п.3 и п.4, се поддържа едновременно на основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.1, т.2 ГПК с посочване на многобройна съдебна практика, като за въпроса по п.2 касаторът се позовава и на задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС относно задължението на Върховния касационен съд да следи служебно за валидността и допустимостта на обжалваното въззивно решение в стадия на производството по чл.288 ГПК. Относно въпроса по п.5 се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдение, че въззивният съд е процедирал в отклонение от задължителната практика в ППВС № 1/1953 г. и в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС. Във връзка с въпросите по п.6, п.7 и п.8 се излагат доводи за наличие на противоречива съдебна практика, обективирана в представени с изложението решения на районни, окръжни и апелативни съдилища в страната, а за въпросите по п.9 и п.10, както и за въпроса по п.7 – доводи за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В съответствие с указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ВКС касационната инстанция дължи предварителна преценка дали съществува вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо с оглед поставения в п.2 въпрос, свързан с компетентността на гражданския съд да разгледа иск по чл.55 ЗЗД за връщане на платените временни цени за достъп като последица от отмяната на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР. С предявения иск, основан на един от фактическите състави на чл.55 ЗЗД, ищецът – касатор е претендирал осъждане на ответника да му заплати /върне/ парична сума, заплатена като временна цена за достъп до електроразпределителната мрежа в рамките на съществували договорни правоотношения помежду им, с твърдение, че сумата е платена, съответно получена, без правно основание. Независимо от обстоятелствата, с които е аргументирана липсата на основание по смисъла на чл.55 ЗЗД /отмяна на административен акт за определяне на временните цени за достъп/, разглеждането на имуществения спор по чл.55 ЗЗД е от компетентността на гражданския съд. Поради това като се е произнесъл по съществото на въведения с иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД /съобразно дадената от инстанциите по същество правна квалификация/ правен спор, Варненски апелативен съд не е излязъл извън пределите на правораздавателната си компетентност и няма основание да се предполага, че въззивното решение е нищожно в поддържаната от касатора насока. С решението съдът се е произнесъл по предмета на правния спор така, както той е индивидуализиран чрез основанието и петитума на исковата молба, което изключва и вероятността същото да е недопустимо. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване за проверка на процесуалната допустимост на въззивното решение по реда на чл.290 ГПК.
Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по въпросите, формулирани в п.1, п.3, п.4 и п.7 от изложението. Първият въпрос е зададен хипотетично и няма значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд нито е признал, нито е отрекъл принципната възможност страната да защити правата си по гражданскоправен ред, в частност по реда на чл.55 ЗЗД, ако разполага с административен ред за защита. Отхвърлянето на иска по чл.55 ЗЗД е резултат от извода, че с оглед конкретните факти по делото от отмяната на административния акт /решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР/ за ищеца /сега касатор/ не е възникнало облигационно право да претендира връщане на платената временна цена за достъп до електроразпределителната мрежа като недължимо платена в хипотезата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Останалите три въпроса инкорпорират в съдържанието си съжденията на касатора относно правопораждащия фактически състав на правоотношението между производителя на електрическа енергия от възобновяеми източници и оператора на електроразпределителната мрежа, по отношение на който не е имало спор между страните във въззивното производство. Тези въпроси са относими към предмета на делото, но не са обуславящи за крайния извод на въззивния съд за неоснователност на исковата претенция. Поради това те не отговарят на изискването на чл.280, ал.1 ГПК и не могат да послужат като общо основание за достъп до касационно обжалване, а това прави безпредметно обсъждането на поддържаните във връзка с тях допълнителни предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Извън очертаното от чл.280, ал.1 ГПК приложно поле на касационното обжалване е и въпросът по п.5 за задължението на въззивния съд да обсъди поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и дали съдът може да приеме за ненастъпили факти, които не са доказани от позовалата се на тях страна. От мотивите към въззивното решение е видно, че въззивният съд е преценил доказателствата, които касаторът твърди, че са останали необсъдени, и въз основа на тях е изградил правните си изводи по съществото на спора. Така, както е поставен, въпросът възпроизвежда оплаквания от касационната жалба за допуснати от съда процесуални нарушения при обсъждането на доказателствата и възприемането на фактическата обстановка по делото, а според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС въпросите, които се отнасят до правилността на въззивното решение, до обсъждането и преценката на доказателствата и до възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд нямат характер на правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и не могат да се обсъждат в стадия за селекция на касационните жалби по чл.288 ГПК. Твърдението на касатора, че мотивите към решението не отговарят на указанията в ППВС № 1/1953 г., тъй като не отразяват в необходимата степен самостоятелната решаваща дейност на въззивната инстанция, е некоректно, предвид съдържащите се в мотивите подробни фактически и правни изводи по всички спорни за делото въпроси.
Относими към правилността на въззивното решение са и въпросите по п.9 и п.10, които са аргументирани изцяло с доводи за неправилно приложение на материалния закон от страна на въззивната инстанция и предвид указанията в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК не могат да предпоставят допускане на касационно обжалване.
От значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК са поставените в п.3 и п.8 въпроси и свързаният с тях въпрос по п.6, чието разрешаване от въззивния съд е обусловило отхвърлянето на предявения иск с определена от инстанциите по същество правна квалификация чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Уточнени и прецизирани от касационната инстанция в рамките на правомощията, разяснени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, трите въпроса се свеждат до един общ въпрос, а именно – въпросът за правните последици от отмяната с обратна сила на административен акт /решение на ДКЕВР/, с който са определени временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, в отношенията между ползувателите на мрежата и мрежовия оператор и приложимостта на правилата на чл.55 ЗЗД към възникналото от отмененото решение имуществено разместване на блага. След подаване на касационната жалба са постановени решения по чл.290 ГПК от различни състави на ВКС, Търговска колегия – решение № 212/23.12.2015 г. по т. д. № 2956/2014 г. на І т. о., решение № 157/11.01.2016 г. по т. д. № 3018/2014 г. на ІІ т. о., решение № 155/11.01.2016 г. по т. д. № 2611/2014 г. на ІІ т. о., решение № 7/26.04.2016 г. по т. д. № 3196/2014 г. на ІІ т. о. и решение № 28/28.04.2016 г. по т. д. 2611/2014 г. на ІІ т. о., които са известни служебно на настоящия съдебен състав и са публикувани по предвидения за това ред. С цитираните решения е уеднаквена противоречивата практиката на съдилищата и е формирана задължителна съдебна практика по общия въпрос за темпоралното действие на отмяната по съдебен ред на решението на ДКЕВР за определяне на временни цени, в която се съдържа и отговора на релевантния за изхода на конкретното дело правен въпрос. Произнасянето на въззивния съд е в противоречие със задължителната практика, което съставлява основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При наличие на задължителна практика по чл.290 ГПК основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, на които се позовава касаторът, са неприложими и не се налага да бъдат обсъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 168 от 12.06.2015 г., постановено по в. т. д. № 137/2015 г. на Варненски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 653.60 лв. /шестстотин петдесет и три лв. и шестдесет ст./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията производството ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :